Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14833 от 24.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13821/2025
Вид
Решение № 14833
Подписан
24.07.2026
В сила
24.07.2026
Състав
ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, т. 1-т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1-т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1-т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1-т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1-т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 62, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 81 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 12, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал.6 и ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал.6 и ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 33, ал. 6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13, ал. 4 , 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13, ал. 4 , 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13, ал. 4 , 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18з, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45е · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 45е, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 14833 гр. С., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110113821 по описа за 2025 година

Производството е по реда на АПК.

Образувано е по жалба на С. Г. Б. срещу Решение ****/**.**.**** г. на О. - И., с което е признато право на собственост на наследници на Г. И.ов Б. в съществуващи възстановими стари реални граници на имоти, описани в т. I и е отменено решение ****.* от **.**.**** г. на ПК П..

В жалбата, уточнена с жалба от 06.06.2025 г. , е изложено, че решението е нищожно поради липса на компетентност на органа, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Изложени са съображения, че волята на административния орган е неясна, компетентна да се произнесе по искането за възстановяване е О. С., а не О. П., както и че предметът на правото не е индивидуализиран, което води до липсващ предмет на решението, обосновано с допуснато нарушение на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, тъй като в решението не са индивидуализирани имотите с неговите граници и съседи.

Излага съображения за допуснати нарушения на процедурата по постановява на обжалваното решение, поради неспазване от комисията на законовото изискване за уведомяване на заинтересования жалбоподател за имотите, върху които не може да се възстанови правото на собственост, нито е определила тези имоти, което води до невъзможност да се определи обезщетение по чл.

10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Налице е нарушение от О., която не е определила териториите, в които се възстановява собствеността на земите в съществуващи на терена стари реални граници и възстановими на терена стари реални граници, които следвало да бъдат утвърдени с решение. О. не е разгледала заявленията по чл. 13 ППЗСПЗЗ и не е разпределила описаните в тях имоти по местности в териториите, определи по реда на чл. 18г, ал. 1, за което не е съставила поименен списък. Изложени са оплаквания за нарушения за 1 произнасяне с атакуваното решение от комисията при липса на помощен план, неизяснения факти и обстоятелства по случая, без да се установят имотите в стари или възстановими реални граници, при спазване на процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Отделно в атакуваното решение О. е допуснала грешка във фамилното име на наследодателя на жалбоподателя, като вместо правилното „Б.“ е изписано „Б.“, поради което се моли съдът да задължи ответника да поправи допуснатата грешка.

Административният орган – О. И. - град С. не е депозирал писмено становище по жалбата. В открити съдебни заседания О. И. се представлява от адв. М., от страна на която се обосновава валидност и законосъобразност на оспорения административен акт, което становище се поддържа и в хода на устните състезания.

Заинтересованите лица Н. Г. А., Ц. Г. Т., И. Г. Ч., С. И. К., А. И. В., Р. К.

А., Н. В. Г., Г. В. Д., Р. В. Б., В. Г. Г., Г. Г. Г., Д. Р. Г. и К. Р. Г. не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като обсъди по същество въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 168 от АПК, по същество намира за установено следното :

В приложената по делото административна преписка с вх. № ****/**.**.**** г., образувана по заявление на наследниците Г. И.ов Б. не се съдържат данни за връчване на решението на О. на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в срок. Освен това искането на жалбоподателя е за обявяване на решението за нищожно, поради което оспорването не е ограничено във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК.

Съгласно ТР № */16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВАС при оспорване на административните актове с искане за обявяване на нищожност, правния интерес на оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.

В настоящия случай в качеството си на заявител за издаване на административен акт, жалбоподателят има правен интерес да обжалва издаденото решение на О., ако то е издадено в нарушение на процесуални или материалноправни разпоредби, с което е засегнато право или законен интерес на жалбоподателя /така определение № 10010 от 29.09.2015 г. по адм. д. № 9926/2015 г. на ВАС, II о./. Правният интерес не следва да се преценява само на основание, че актът е положителен, а във всеки конкретен случай с оглед засягането на права или законни интереси на оспорващия.

Твърденията в жалбата са именно в тази насока, а контролът върху решението на О. е само съдебен, не и административен – чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, поради което не е приложим чл. 81 АПК.

По изложените съображeния жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В жалбата са изложени оплаквания за нищожност на решение на О.. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Такива са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело фактически до липса на волеизявление. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не 2 поражда правните последици, към които е насочен. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1-т. 5 АПК/ се обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност е основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато неспазването води до недействителност на акта, приравнява се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на приложима по време, място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния административен акт; „пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган“ - така решение № 925/23.01.2014 г. по д.

№ 12602/2013 г. на ВАС, II отделение; 5. при превратно упражняване на власт.

Индивидуални административни актове са и решенията на О., независимо дали с тях се признава и възстановява в съществуващи стари реални граници или с план за земеразделяне поземлени земеделски имоти или се отказва възстановяването им. Веднъж постановени, те не могат да се отменят или изменят от органа, с изключения на случаите, в които се допуска поправка на очевидни фактически грешки или при открИ.е на нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за правилното прилагане на ЗСПЗЗ и Правилникът за прилагането му – арг. от чл. 14, ал.6 и ал.7 ЗСПЗЗ. И докато очевидната фактическа грешка може да се поправи и по почин на административния орган, то изменение на решението може да се извърши единствено при отправено нарочно искане за това от един от субектите посочени в чл. 14, ал.7 - министъра на З.то и храните или заинтересуваните лица.

В представената по делото преписка на О. се съдържа издадено решение №****/**.**.**** г. на Общинска служба по З. И., назначена със Заповед № **-**-**** от **.**.**** г. на Директора на ОД „З.“ – С.-град и Заповед № ****-*** от 29.05.2024 г. на Министъра на З.то и храните, на основание чл.

18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и съдебно решение № ****/**.**.**** г. на СРС, ГО, 43 състав по гр. д. № *****/**** г., с което е признато право на собственост на наследниците на Г. И.ов Б. в съществуващи възстановими стари реални граници на следните земеделски имоти в землището на село П. яз. И.: нива от 2,2 дка в м. „П. к.“, нива от 1,6 дка в м. „К. д.“, нива от 2,7 дка в м. „Ч.“, нива от 1,3 дка в м. „О.“, нива от 2,1 дка в м. „С. к.“, нива от 3 дка в м.

„Г.“, нива от 3,8 дка в м. „Р.“, нива от 2,2 дка в м. „П. п.“ и ливада от 1,8 дка в м. „О.“. В него е посочено, че с настоящето решение се отменя решение № ****.* от **.**.**** г.

В преписката се съдържа молба с вх. № **-**-****/**.**.**** г. от С. Г.

Б., с искане за поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК на решение № ****/**.**.****г., поради допусната грешка във фамилията на наследодателя – вместо „Б.“ е записано„Б.“.

В преписката се съдържа издадено решение № ****/**.**.**** г. на О.

И., с което е признато правото на собственост на наследниците на правото на 3 собственост на наследниците на Г. И.ов Б. в съществуващи възстановими стари реални граници върху девет броя земеделски имоти в землището на село П. яз. И.: нива от 2,2 дка в м. „П. к.“, нива от 1,6 дка в м. „К. д.“, нива от 2,7 дка в м. „Ч.“, нива от 1,3 дка в м. „О.“, нива от 2,1 дка в м. „С. к.“, нива от 3 дка в м. „Г.“, нива от 3,8 дка в м. „Р.“, нива от 2,2 дка в м. „П. п.“ и ливада от 1,8 дка в м. „О.“. Посочено е, че това решение отменя решение № ****.*/**.**.****г. на ПК П. и решение № ****/**.**.****г. на О. И..

По делото е представено влязло в сила на 06.03.2026 г. съдебно решение по гр. д. № *****/**** г. по описа на СРС, 173 състав, с което е прогласено за нищожно решение № ****/**.**.**** г. на О. И..

С влязло в сила съдебно решение № ****/**.**.**** г. по гр. д. № *****/**** г. по описа на СРС, 43 състав, е прогласено за нищожно решение № ****.* от **.**.**** г. на ПК „П.“, с което е отказано възстановяване правото на собственост в стари реални граници на 9 ниви, находящи се в землището на П..

С влязло в сила решение от 27.02.2013 г. по гр. д.№ *****/*** г. на СРС, 48 състав е прогласено за нищожно решение № ****/**.**.**** г. на О. П..

С влязло в сила решение от 27.11.2013 г. по гр. д. № *****/**** г. на СРС, 48 състав е прогласено за нищожно решение № ****/**.**.**** г. на О.

П., постановено по преписка за обезщетяване с вх. № ****/**.**.**** г.

С влязло в сила решение от 23.07.2013 г. по гр. д. № *****/**** г. на СРС, 48 състав е прогласено за нищожно решение № ****/**.**.**** г. на О.

П., постановено по преписка за обезщетяване с вх. № ****/**.**.**** г.

В преписката е приложен протокол № * от 11.04.2025 г. на О. И., с която е констатирано, че с решение по гр. д. № *****/**** г. е прогласено за нищожно решение № ****.*/**.**.**** г. и преписката е върната за ново произнасяне от О.. Посочено е, че в преписката няма данни за идентифициране на имотите, поради което следва да се признае правото на собственост и да се извърши идентифициране на имотите по реда на чл. 45е ЗСПЗЗ. Постановено е решение от 07.02.2025 г. за признаване правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на Г. И.ов Б. върху 9 бр. имоти. Поради грешка в електронна база данни в решението е вписано името на Г. И.ов Б., вместо Г. И.ов Б..

Протоколът съдържа подпис на всички членове на комисията.

По делото е представено решение № 369.1 от 18.12.1998 г. на ПК П. за възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на района на яз. „И.“, съгласно което възстановяването на правото на собственост да се извърши изцяло в стари реални граници, без СОЗ „А“ на язовира и Л. с..

Съгласно чл. 33, ал. 6 ЗСПЗЗ решенията на общинските служби по З. във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този закон и на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и във връзка с оземляването на граждани, се подписват от началника на службата, от служители, определени от директора на областната дирекция „З.“, и от длъжностни лица, определени от министъра на З.то и храните.