Определение № 5628 от 03.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5628 гр. София, 03.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002104759 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

С касационна жалба от Л. Н. М., З. С. Л. и Ц. С. З., действащи чрез общ пълномощник адв.

Д. К. – САК, се обжалва въззивно решение № 207 от 05.06.2023 г. по в.гр.д. № 218/2023 г. на ОС – Пазарджик, в частта, с която, след като е отменено решение по гр.д. № 2967/2020 г. на РС – Пазарджик в частта му, в която ответниците са осъдени да намалят височината на построената от тях част от плътна ограда по югозападната част регулационна граница между притежавания от тях УПИ *** и имота на ищците, представляващ УПИ *** в кв. 45 по действащия регулационен план на [населено място] до допустимите от закона и разрешението за строеж 2,2 м, измерени спрямо котата на по – ниския прилежащ терен към момента на извършването на строително – монтажните работи, въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС в тази част. Посоченото изчерпва произнасянето на въззивния съд по негаторния иск по чл.109 ЗС относно процесната вътрешна оградата между двата съседни имота на насрещните страни по спора, поради което само в тази част въззивното решение е предмет на касационно обжалване и на настоящето производство по чл.288 ГПК, но не и в останалите части, в които с въззивното решение съдът се е произнесъл по негаторния иск по чл.109 ЗС относно наличната растителност – от туи, по същата вътрешна граница.

С касационната жалба се твърди, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необоснованост.

В изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличието на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответните страни в производството, ответници по иска - Й. П. Г. и Р. В. Г., не са дали 1 отговор по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното по предмета на спора, който е пренесен пред касационната инстанция:

Касационната жалба е допустима.

С въззивното решение съдът се е произнесъл по предмета на въззивно обжалване на първоинстанционното решение, а именно относно иска по чл.109 ЗС на Л. М., Ц. З. и З. Л. против Й. Г. и Р. Г., ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконно построените части на височина над 2,20 м. от плътна ограда с дължина 13,80 м, построена в имот с идентификатор *** по неговата югозападната регулационна граница, като височината 2,20 м. бъде измерена и отчетена от прилежащия терен между двата имота с по ниска кота, преди започване на строителството, предвид насипването със скален материал и бетон в имот с идентификатор *** по време на строителството на плътната ограда. Също така въззивният съд се е произнесъл и по иск по чл.109 ЗС между същите страни ответниците да бъдат осъдени и да преместят съгласно чл. 94 ал.3 от Наредба № 7 /2003 г., на разстояние 1,2 м от съществуващата ограда, насадените и налични в ивота на ответниците с идентификатор ***, 32 броя туи - декоративни храсти, находящи се непосредствено до оградата от телена мрежа на имота на ищците, но в тези части исковата претенция относно дървесната растителност, както вече бе посочено по-горе, не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК.

Въззивният съд е приел, че искът е допустим, доколкото ищците, като наследници на С. М., са собственици на сграда, по силата на отстъпено на наследодателя им правото на строеж върху държавна земя, реализирано, и така са носители и на правото на ползване на терена съгласно чл.15, ал.3 ЗС (отм.) според изменението на нормата /ДВ бр. 87 от1974 г./, което включва ползването изцяло и на незастроената част от имота и засяга включително и правата, придобити от гражданите до тогава по този ред /срв. И Р-946-1979-I ГО ВС РБ/, за разлика от правото по чл.64 ЗС.

Установено е, че ответниците са собственици на съседния ПИ ***, като са извършили строителство на масивна ограда на югозападната граница на имота си, което е предизвикало подаване на жалби от ищците до съответните органи на общинската администрация. В резултат на тези жалби са извършени проверки и съставен протокол от 23.07.2020 година, в който е отразено, че са представени строителни книжа за строителството на оградата. За оградата е налично и разрешение за строеж № 14 от 1.06.2020 г. за строителство на плътна ограда с ажурни участъци до 2,2 м на югозападната граница с УПИ границата с УПИ *, също и конструктивно становище, съставен е и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.

Въззивният съд е изложил подробно направените констатации и становища на вещите лица Б. и Г., съответно по първоначалната и повторната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, както и дадените от тях обяснения при изслушването им в открито съдебно заседание, относно вида и разположението на процесната ограда, нейната височина спрямо прилежащия терен от двете й страни към момента, котите на оградата, бетоновите настилки от двете й страни, наличните сгради в двата съседни имота и разположението на прозорците 2 на сградата на ищците откъм към процесната ограда и на асмата в имота на ищците, също и за нивото и денивелацията на двата съседни терена във времето назад до 1979 г., за наличието на строителни книжа за оградата.

Като е изходил от съдебната практика по чл.109 ЗС, според която дори незаконност на строеж не е достатъчно, за да се разпореди премахването му, а е необходимо е да се установи в какво точно се изразяват пречките, които той създава за собственка на съседен имот, и от разясненията по ТР № 4 по т.д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е приел, че двете задължителни условия за уважаването на негаторния иск са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, също и ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Съобразени са и дадените с тълкувателните мотиви по посоченото тълкувателно решение определени хипотези, при които естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

При това принципно разбиране за подлежащите на установяване обстоятелства в предмета на делото по иск по чл.109 ЗС, въззивният съд е направил и решаващите си изводи по предмета на спора, при съобразяване и на конкретно установените по делото факти от събраните доказателства. По делото не е установено да е налице хипотеза като тази, посочена в ТР № 4 по т.д.№ 4/ 2015 г. на ВКС, а именно не са предприети от ответниците действия или подържано състояние в собствения на ищеца имот, доколкото процесната оградата е разположена изцяло в имота на ответниците и в имота на ищците продължава да съществува оградата с ниска плътна част и мрежа отгоре. По законността на строителството на плътната ограда, решаващият съд е приел за установено от заключенията на експертите, че за строителството са издадени всички необходими книжа и разрешения, като фактическото несъответствие - представляващо погрешно посочване номера на строителното разрешение /тъй като е извършвано строителство и на ограда от друга страна на имота на ответниците/ е отстранено. Относно акта, с който е извършена поправката, е прието той да не съставлява индивидуален административен акт, независимо от посоченото в него, че подлежи на обжалване. Посочено е, че тази грешка, допусната в протокола за даване на строителна линия и ниво, сама по себе си не води до извод за незаконност на строителството, дори да не беше извършена поправката й, предвид характера на грешката, както е изяснена го експерта.

Обсъден е от въззивния съд и изведеният от оплакванията на ищците, въпрос, дали височината на оградата отговаря на изискванията на чл. 48, ал.5 ЗУТ като бъде взета предвид и денивелацията на двата имота, и въз основа на заключението на в.л.Г., е посочено, че между двата имота има денивелация, като тя е различна в различните части - от към улицата и в дъното на имота, и е подробно посочена от експерта Г., като и в двата имота са извършвани действия, които са довели до промяна на нивата им спрямо това към 1979 г.

Принципно по-ниския имот е този на ответниците, но поради предприетото насипване 3 откъм улицата към момента в тази част по-ниския е имота на ищците, и именно в тази част на оградата се поставя въпроса дали надвишава 2,2 м. като максимално допустим предел по чл.48 ал.5 от ЗУТ. Измерена откъм имота на ответниците тя не надвишава тази височина, а измерена откъм имота на ищците обаче, който фактически в частта откъм улицата е пониския имот, оградата е с височина 2,58 м., но измерена от по- ниската част : лехата, където са засадени асмите. Там има бетонова пътека, която повдига имота около 20 см. Съответно в частта срещу жилищната сграда оградата не надвишава 2,2 м. При тази установена специфичната денивелация на терена, въззивният съд е приел, че отклонението в строителството на оградата от гледна точка на височината й, е минимално. В съдебно заседание в.л.Г. е дал подробни разяснения относно състоянието на двата имота в момента, като е изяснил каква е денивелацията в различните части на оградата и как това се изразява на измерването й, и съдът е посочил, че именно това състояние следва да се съобразява, че е без значение какво е било състоянието на имотите през 1979 година и с колко ответниците са променили нивото на терена. Прието е, че масивната ограда не пречи на ищците да ползват имота си, доколкото тяхното основно оплакване е, че се пречи на проветривостта на дворното място и на осветеността на помещенията в жилищната им сграда. Съдът е приел за недоказано първото оплакване, а по отношение на второто е взел предвид факта, че точно срещу жилищната сграда оградата не надвишава 2,2 м. Направил е така извод, че показанията на свидетелите Г. и В. не установяват, че масивната ограда е създала пречки на ищците, по-големи от обикновените, като показанията на св.Г.- строителен инженер по професия, е преценявал и с оглед евентуална заинтересованост на същата поради близостта й с една от ищците и съдействието, което тази свидетелка е оказвала на ищците за реализиране на претенцията им против ответниците. Показанията на свид.Г., че осветеността на всекидневната в жилищната сграда на ищците е засегната от съществуването на оградата, не кореспондира на установеното, че точно срещу сградата тази ограда не превишава допустимата височина, а и от показанията на същиата свидетелка е видно, че ищците са недоволни от съществуването на оградата изобщо, като недоволството им не се съсредоточава върху превишаването на места / и то не толкова значително/ на височината на оградата. Кредитирано е заключението на експертите, че осветеността не се нарушава, като е отчетен и факта, че в имота на ищците има посадени асми и то непосредствено да границата с имота на ответниците , изграден е асмалък, и без необходими от специални знания следва извод за отражението му върху осветеността на помещенията в жилищната сграда. В обобщение, съдът е направил краен извод, че искът за премахване на части от оградата е напълно неоснователен, и решението на първоинстанцонния съд в тази част е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на иска.

В изложението по чл. 84, ал.3, т.1 ГПК на касаторите Л. Н. М., З. С. Л. и Ц. С. З., са поставени следните въпроси, по които се сочи наличие на основание за допускане до касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК : 1. При прилагане нормата за височина на ограда, регламентирана в чл.48, ал.5 ЗУТ, нивото на прилежащия терен при издаване на разрешението за строеж (започване на строителството) ли трябва да се вземе предвид или нивото на прилежащия терен при завършване на строителството?; 2.