Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 295 от 25.09.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 598/2023
Вид
Решение № 295
Подписан
25.09.2023
В сила
25.09.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. С.З., 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20235500500598 по описа за 2023 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. № 5138/21.07.2023г., подадена от И. Д. И., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. **********, в качеството си на ДЛЪЖНИК по изп. дело с № 303/23 год., против действията на Държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ Р.Р. , п р и СИС на РС С.З. по ИД с №303/2023год. с взискател: С. Т. Д. с адрес: гр. С.З., ул. „**********, с настоящ адрес с.Я., общ. М., с които се определят разноските по делото, включително и ОТКАЗА на съдебния изпълнител да намали размера на разноските по изпълнението.

Жалбоподателят твърди, че 07.07.2023 г. получила Протокола от 03.07.2023 г. по изп. дело с № 303/2023 год., по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. С.З., в който ДСИ е отказал да отмени присъдените разноски в размер на 200 лв. и дължимата държавна такса в размер на 24 лв., с мотива, че било налице неразбирателство между нея и взискателя С. Т. Д. относно осъществяване на режима на лични отношения с детето - Д. С. Д. през лятото.

В предвидения от закона срок, обжалва горепосочения Протокол, в частта му, в която ДСИ е отказал да отмени присъдените разноски по изп. дело с № 303/2023 г., в общ размер на 224 лв., като моли съда , да го отмени в обжалваната му част като незаконосъобразен и необоснован. Съображенията 1 й в тази насока са следните:

Нямало неразбирателство между нея и С. Д., относно режима на лични отношения определен със съдебното решение, включително и за летния период. С влязлото в сила Решение, постановено по гр.д. с № 3981/2022 г., бащата има право да взема детето един месец през лятото, който да не съвпада с моя отпуск. Взискателят, противно на решението в молбата си за образуване на изпълнителното дело е посочил дати, без да се е информирал, кога ще ползва платения си годишен отпуск. След като представила по делото документи, от които е видно, кога ще ползва платения си годишен отпуск, взискателят, се съобразил с това и посочил датите извън определения й отпуск в съответствие със съдебното решение, за което, тя не е възразила по никакъв начин.

Счита, че не е станала причината за завеждане на изпълнителното дело, за да бъде осъдена да заплаща разноските по него, тъй като, не съм възпрепятствала по никакъв начин взискателят да осъществи лични отношения с детето през лятото, извън времето на платения й годишен отпуск.

Предвид изложеното, моли съда да отмени отказа на ДСИ, инкорпориран в Протокол от 03.07.2023 г. по изп. дело № 303/2023 г., за отмяна присъдените разноски в размер на 200 лв. за адвокат, както и дължимата ДТ в размер на 24 лв., като незаконосъобразен и необоснован.

Това обуславяло правния й интерес да обжалва действията на съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Не е налице искане от жалбоподателя, да им се присъдят направените по делото разноски. Подробни съображения и доводи са изложени в писмената жалба на жалбоподателя И. Д. И., в качеството си на ДЛЪЖНИК по изп. дело с № 303/2023 год. на ДСИ Р.Р..

В законоустановения 3-тридневен срок, съобразно разпоредбата на чл.436, ал.2 от ГПК, с постъпили писмени възражения от въззиваемия С. Т.

Д., ЕГН **********, с постоянен адрес град С.З., ул. „**********, с настоящ адрес с.Я., общ. М., тел. 0884 ***** - взискател по изп. д. № 303/2023 г. по описа на СИС при PC С.З., чрез пълномощника си и процесуален представител адвокат Е. З. от АК С.З. със съдебен адрес: град С.З., бул.

********, комплекс ***********0, тел.0888*****, с което моли жалбата на жалбоподателката да се остави без уважение и да се потвърди Протокола на ДСИ Р. за разноските по изпълнението.

Моли съдът да приеме жалбата за неоснователна и потвърди правилността на действията на ДСИ, докладчик по изпълнителното дело по 2 съображения, подробно изложени в същото писмено възражение.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ДСИ Р.Р., както и копие от изпълнително дело с № 303/23 год., по описа на същия ДСИ.

По направените с жалбата на жалбоподателя И. Д. И., в качеството си на ДЛЪЖНИК по изп. дело с № 303/2023 год., оплаквания съдът намери за установено следното:

Относно допустимостта:

Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимираната страна длъжникът в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК определените разноски по изпълнението инкорпорирани в протокола от 03.07.2023 год. по изп. дело с № 303/2023 год. на ДСИ Р.. Жалбата е подадена в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК (Изм. -ДВ, бр. 100 от 2019 г.) процесуален срок. Предвид горното съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

Относно основателността:

Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427, ал.1, т.1 от ГПК и по молба с вх.№ 4136/20.06.2023г. от взискателя С. Т. Д. в СИС при СтРС е образувано изпълнително дело под № 303/2023 ПРИ ДСИ Р.Р. срещу длъжника И. Д. И. за осъществяването на режима на свиждане на бащата С. Т. Д. от с. Я., община М. с малолетното им дете Д. С. Д..

Във връзка с жалба вх.№ 5138/21.07.2023 г. от И. Д. И., в качеството на длъжник по изпълнително дело с № 303/ 2023 г. по описа на СИС при PC Ст.

Загора на основание чл.437, ал.4 от ГПК съдът излага следните мотиви, относно обжалваните изпълнителни действия:

Жалбоподателят моли Съда да отмени отказа на съдебния изпълнител. С възражение с вх.№ 4619/03.07.2023 г. длъжницата И. И. отправя искане за отмяна на присъдените разноски за адвокат в размер на 200 лв.

Със съдебното бракоразводно решение РС-С.З. е определен режим на лични контакти на детето Д. с бащата С. Д.. Съдебният изпълнител следва да приведе в изпълнение това съдебно решение, такова каквото е произнесено от Съда при наличието на искане за образуване на изпълнително дело с приложен изпълнителен лист от взискателя. В протокола от 20.06.2023 г. ДСИ приема, че са налице основанията за образуване на изпълнително дело, поради неразбирателство между родителите на детето и съответно изпраща до 3 жалбоподателката покана за доброволно предаване на дете с изх. № 6318/20.06.2023 год. /лист 7 от изп. дело/. Пристъпването към образуване на изпълнително дело и искане за осъществяване на принуда от съдебния изпълнител се явява на практика действително основание да се приеме и да се счита, че ответника е дал повод за образуване на делото и не са налице основанията в чл.78, ал.2 от ГПК. В самото възражение на И. И. и приложената кореспонденция по Вайбър се вижда, че страните не могат да се споразумеят относно ползването и реалното осъществяване на летния режим с малолетното им дете Д..

Окръжният съд счита, че именно жалбоподателката И. И. с поведението си е дала повода на взискателя и въззиваемия С. Д. да образува изпълнителното дело и съответно да се възползва от правото си на адвокатска помощ, като упълномощи адвокат З. като негов процесуален представител по делото. В тази връзка съдът намира, че следва да му се присъдят и направените разноски за адвокат в размер на 200 лв., както и платената ДТ за образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лева.

Както съдът е посочил и по-рано, депозирано по изпълнителното дело, твърдението на длъжника И. И., че не е дала повод за завеждането на изпълнително дело не отговаря на обективната истина. В тази насока бащата на детето на практика никога не би подложил детето си, та дори нито себе си на напрежението, което представлява едно производство по принудително изпълнение на съдебно решение, в случай, че е имал друг възможен избор.

Същият е разполагал с издаден изпълнителен лист относно режима на лични контакти още от датата 21.12.2022 г., издаден по гр.д. с № 3981/2022 г. по описа на Районен съд С.З., но до датата 20.06.2023 г. не е образувал изпълнително дело, поради това, че с майката на детето му, макар и без личен диалог, а с писмени съобщения, успявали да се разберат относно режима и вземането и връщането на детето.

Видно от съобщенията от майката до въззиваемия Т. , които той получил на 30 и 31.05.2023 година, по приложението Вайбър, с които същата му е заявила, че следва да взема сина си, за един месец през лятото, през м.юни 2023 г., защото тя ще е с детето през м.юли и м.август, което не му било възможно, предвид, че работи и не може да излезе веднага в отпуск, а отпускът му е планиран за втората половина на м.август. В следващите седмици се е опитал да я потърся и да разбере кога тя ще бъде в отпуск, но така и не постигнал успешен диалог, макар и през това време да успявал да взима детето си в съботно-неделния режим, но без да се виждат с майката при приемо- предаването на детето.

Доказателства относно твърдението му относно липсата на достоверна информация относно отпуска на майката са и датите, на които са извадени 4 документите от местоработата й /очевидно по повод изпълнителното дело/ и двата документа са с дати последващи образуването на изпълнителното дело.

Преди това твърдението й е било, че тя цяло лято е в отпуск и не може да взема сина си.

Точно по тази причина съдът счита, че длъжницата и жалбоподателка И. следва да му заплати, присъдените по изпълнителното дело разноски и приема, че действията на ДСИ относно присъждането им за правилни и законосъобразни.

Предвид гореизложеното, съобразно правомощията на съда, визирани в чл.437, ал.4 от ГПК, същият следва да постанови решение, с което да потвърди действията на ДСИ Р., докладчик по изпълнително дело с № 303/2023 г. по описа на СИС при Районен съд С.З., по присъждането на разноските в изп. производство.

Предвид горното, настоящият въззивен съд намира, че жалба вх. № 5138/21.07.2023г. по изп.дело № 303/2023г. по описа на ДСИ Р.Р., подадена от длъжника И. Д. И. е неоснователна и недоказана и като така следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 436, ал.4 от ГПК и чл.

273 от ГПК жалбподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски по делото по чл. 435 и сл. ГПК, но тъй като такива разноски не са поискани и не са представени доказателства в тази насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани в производството по настоящата жалба.

Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл.73, ал.1 и чл.78, ал.2 от ГПК и чл.79, ал.1 от ГПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 5138/21.07.2023, подадена от длъжника по делото И. Д. И. ЕГН **********, от гр. С.З., ул. **********, против действията на ДСИ Р.Р., отразени в Протокола от 03.07.2023 г. по изп.д. № 303/2023 г. по описа на ДСИ при PC С.З. с взискател С. Т. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес град С.З., ул. „**********, с настоящ адрес с.Я., общ. М., с които е отказано да бъдат отменени присъдените по изпълнителното дело разноски общо в размер на 224 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.

5

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6