Решение № 1661 от 21.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1661 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20221100510945 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца първоинстанционното производство “Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 8556/26.07.2022 г., постановено по гр.д. № 69044/2021 г., 179 с-в, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от “Топлофикация София” ЕАД срещу К. Г. К., с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване установено, че К. К. дължи на “Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от 438,62 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Оборище, ***, ет.4, апартамент, с абонатен №3807 за периода м.01.10.2018 г. до м. 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до изплащане на вземането; 61,37 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.06.2021 г.; 19,99 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,30 лева – лихва за периода от 31.07.2018 г. до 18.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 41322/2021 г. на СРС, 179 състав.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че съдът погрешно, въпреки безспорно 1 установеното обстоятелство, че ответникът е собственик на процесния имот в рамките на исковия период, съдът е отхвърлил предявените искове, като е счел, че в процеса не е установено дали именно ответникът е титуляр на партида с № 3807, открита за имота, а не само на партида № 3808, касаеща същия имот /начислените суми по която не са предмет на настоящото производство/. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендират се сторените по делото разноски, в това число и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство К. К., с който същата се оспорва като неоснователна. Отправено е искане до въззивния съд за потвърждаване на решението на СРС като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Топлоснабдителна агенция - Енергиен сервиз - Н.И.“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в кръга на правомощията му, в рамките на спора, с който е бил сезиран.

Спорът пред въззивния съд по предявения главен иск се концентрира около въпросите: кой е номерът на партида, открита за начисляване на задължения за топлинна енергия за имота през процесния имот - 3807 или 3808; титуляр на партида 3807 /по която ищецът претендира да му се дължи плащане/ ли е ответникът по иска; какъв е размерът на потребената топлинна енергия.

По така очертания предмет на спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на 2 предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Според нормата на чл. 150, ал.

3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответника да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Не е спорно по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том I, рег. № 2020, дело № 103 от 2017 г. от 15.06.2017 г., че Валентин С.С. и Е.В.С. са продали на настоящия ответник К. Г. К. процесния апартамент, находящ се в гр. София, Столична община, район „Оборище“, ул.

******* на IV етаж, който имот, съгласно схема № 15-229650/18.05.2017 г. представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** с адрес на имота гр. София, район „Оборище“, ул. ******* апартамент 4.

С оглед на изложеното, собственикът на имот, попадащ в сграда в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната 3 мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия, каквото решение е представено по делото..

Предвид изложеното, ответникът – собственик на топлоснабдения недвжим имот, има качеството на клиент на топлинна енергия и като такъв се явява страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество. За последното възниква задължение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, а потребителя-ответник дължи цената на доставената топлинна енергия.

Независимо, че не оспорва горното обстоятелство, както и обема на потребената топлинна енергия и нейната стойност, ответникът намира, че не дължи претендираните от него суми за топлинна енергия, начислявана за имота по партида № 3807, тъй като счита, че същата не касае процесния имот, чиято партида е с № 3808.

За изясняване на горните обстоятелства пред въззивния съд са допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които настоящият състав кредитира напълно като компетентно изготвени, от лица, разполагащи с необходимите специални знания, даващи пълен и ясен отговор на поставените въпроси.

От представените заключения и от проведеното изслушване на вещите лица в последното по делото открито съдебно заседание се установява, че и двете партиди - 3807 и 3808, касаят един същ недвижим имот - собственият на ответника процесен ап. 4, на ул. *******.

Вещото лице инж. Б. В.-Т., сочи, че след справка в документите, съхранявани при ищцовото дружество, се установява, че през 1982 г. наследниците на първоначалния собственик подават молба до топлопреносното дружество за обособяване на две партиди за имота - 3807 и 3808. През декември 2019 г. - в средата на процесния период, по молба на новия собственик /ответник по иска/ партидите отново са обединени, като понастоящем за апартамента се води партида само под втория номер - 3808.

Вещото лице сочи, че поради технически пропуск, за част от процесния период /01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. /има дублиране на начислените суми за топлинна енергия, като вместо само по партида 3808, топлинна енергия за сградна инсталация е начислявана едновременно и по партида 3807. С оглед на това, вещото лице намира, че сумата от 143.85 лева, начислена за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. се явява недължима.

По отношение на останалите начислени за имота суми по партида 3807 преди обединяването й, намира, че са изчислени законосъобразно от уреди, преминали метрологичен контрол. Посочено е, че фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка сметка включва само стойността на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. След приспадане на дублираната сума, за отчетния период 01.05.2018-30.04.2019 г. стойността на топлоенергията, отдадена от сградна инсталация възлиза на сумата от 294.77 лева.

4

До аналогичен извод е достигнало и вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, според което сумата от 143.85 лева /с начислена мораторна лихва в размер на 11.07 лева/ е дублирана със същото задължение, начислено по партида 3808. Вещото лице сочи, че няма извършени от ответника погасителни плащания за процесните недублирани суми в размер на 294.77 лева.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД иск срещу К. К. за основателен и доказан до размера на сумата от 294.77 лева - главница за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за период 01.05.2018-30.04.2019 г. Същата сума следва да се присъди ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Решението на СРС, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата от 143.85 лева, начислена за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., следва да бъде потвърдено като правилно.

Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 19.99 лв. /съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.

36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

По отношение на претенцията за забава върху главницата за топлинна енергия, съдът приема следното:

Основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг – какъвто беше доказан в процеса, както и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.

За процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, в сила от 27.06.2016 г.