Решение № 1 от 08.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Благоевград, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Е. Т. Д. и като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200601082 по описа за 2024 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпил протест от РПБ, ТОП, срещу Присъда № 37/27.06.2024 г., постановена по НОХД№ 924/2021 г. по описа на РСП.

Сочи се в протеста, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и незаконосъобразен. Съдът подробно изложил фактическата обстановка, която възприел за доказана от събраните по делото доказателства, като с доверие били кредитирани показанията на свид.Б. К. - брат на подсъдимия А. К., с изключение на онази част от същите, които били опровергани от останалите доказателства по делото. Но заедно с това част от доказателствата били тълкувани превратно, поради което оправдаването на подсъдимия по две от обвиненията и извършената преквалификация на престъплението по чл.316, пр.1 от НК, във вр. с чл.309, ал.1 от НК в такова по чл.316, пр.1 от НК, във вр. с чл.309, ал.5, във вр.с ал.1 от НК, се явявали неправилни.

Твърди се, че по отношение на обвинението по чл.313, ал.1, пр.1 от НК съдът приел от една страна, че не били налице декларирани неверни обстоятелства и че деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като 1 задължението да се декларират определени обстоятелства не било установено с акт, очертан в хипотезата на чл.313, ал.1 п.1 от НК. Становището на съда, че инкриминираната декларация не съдържала указания за деклариране на обстоятелството дали лично или чрез пълномощник деклараторът е придобил собствеността върху автомобила се явявало неправилно. РС приел, че обстоятелството, че на 15.10.2020 г. А. К. не е бил на територията на Р Г. не променяло истинността на обстоятелството, че на тази дата е придобил чрез друго лице /в случая брат му Б. К./ лекият автомобил. Сочи се, че тези съображения на съда биха били релевантни, ако в инкриминираната декларация по чл.313, ал.1 пр.1 от НК А. К. бил декларирал закупуването на автомобила чрез друго лице. Това обаче не било така, тъй като текстът на декларацията бил ясен и се явявало безспорно изяснено, че декларираните обстоятелства не отговаряли на истината. Твърди се, че становището на съда, отнасящо се до обективната несъставомерност на деянието, породена от това, че нормата на чл.140, ал.2 от ЗДвП не предвиждала задължение за деклариране на обстоятелства пред орган на власт, отново се за явявало неправилно. Многобройни били решенията на съда /включително и на ОСБ/, в които се приемало за съставомерни тези деяния - декларирането на определени обстоятелства било на основание ЗДвП - разпоредбата на чл.140, ал.2 и това, че тази разпоредба предвиждала регистрацията на МПС да се регламентира с наредба на министъра на вътрешните работи не водело до несъставомерност на деянието. В обвинението били цитирани относимите норми и на ЗДвП, и на Наредба 1-45 от 24.03.2000г.

По отношение на второто обвинение по чл.316, пр.1 от НК, във връзка с чл.309, ал.1 от НК се сочи, че не били налице критериите по чл.93, т.9 от НК за направената преквалификация на обвинението като маловажен случай.

Твърди се, че изложените от съда съображения биха били правилни, ако А. К. бил предаден на съд само с това обвинение. То тогава евентуално би могло да се обсъжда маловажност на извършеното, но преценявайки случилото се на фона на останалото извършено от подсъдимия, което било предмет на разглеждане по настоящото дело, маловажността по смисъла на чл.93 т.9 от НК се явявала неприложима. В тази връзка се моли ОС да признае подсъдимия за виновен по обвинението по чл.316, пр.1 от НК, във връзка с чл.309, ал.1 от НК.

Сочи се в протеста и това, че според обвинението наложеното най-леко 2 наказание - глоба в размер на 500 лева по отношение на третото обвинение по чл.345, ал.1, пр.1 от НК, по което съдът признал подсъдимия А. К. за виновен, се явявало несправедлИ.. Подсъдимият бил с чисто съдебно минало, но това обстоятелство не било достатъчно, за да бъде прието, че предвиденото наказание лишаване от свобода дори в минимален размер се явявало несъразмерно тежко. В тази връзка следвало да бъде оценено цялостното поведение на А. К., а това в случая би изключило санкционирането му с глоба за извършеното по чл.345, ал.1, пр.1 от НК.

РС признал подсъдимия за невиновен по отношение на последното обвинение - по чл.345, ал.2 от НК, като приел от една страна, че не било установено по безспорен начин, че именно подсъдимият е управлявал автомобила до мястото за техническа идентификация, а от друга страна изложил съображения за наличие на основанията по чл.9, ал.2 от НК /макар наличието на тези основания да могло да се обсъжда само при безспорно доказана вина/. За да приеме, че не е доказано управлението на автомобила от страна на подсъдимия, съдът се доверил изцяло на показанията на неговия брат Б. К., тъй като „данни за местопридвижването на автомобила се извличат само и единствено от показанията на свид. Б. К.“. Според обвинението показанията на този свидетел следвало да бъдат обсъждани критично не само заради роднинската му връзка с подсъдимия, но и поради обстоятелството, че част от показанията му били опровергани по категоричен начин от останалите доказателства - твърдял, че процесния автомобил е влязъл без регистрационни табели и че са били поставени от брат му, когато е трябвало да мине на преглед, защото му казали, че автомобилът трябвало да бъде с табели /заявеното не само че не се потвърждавало, но напротив се опровергавало от други доказателства/; твърдял, че е минало едно момче, което е казало „Свалете номерата, без номера трябва да са“, което твърдение не се подкрепяло от нито едно от останалите доказателства. Липсвало каквото и да било доказателство /свидетелски показания или писмени документи/ придвижването на автомобила при регистрацията да е било извършвано от друго лице, освен това, което заявило услугата, извършвайки поредицата от необходимите действия. От показанията на полицейските служители се установявало, че само А. К. е бил ангажиран с регистрацията на автомобила.

Твърди се, че А. К. подходил при извършване на регистрацията на 3 автомобила не съобразно закона и процедурите, които регламентират тази дейност, а така, както на него му е било най-удобно. И тъй като се касаело до четири отделни престъпления /извършени във връзка с регистрацията на автомобила/, които били доказани от събраните по делото доказателства, в случая не могло да намери приложение нито маловажността по смисъла на чл.93, т.9 от НК, нито разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.

Предвид изложеното се предлага ОС да отмени присъда № 37/ 27.06.2024г, постановена по НОХД № 924/ 2021 г по описа на РСП, като признае А. К. К. за виновен в извършване на четирите престъпления, за които е предаден на съд и му наложи за всяко от тях наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, с приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като бъде приложена и разпоредбата на чл.23 от НК.

В съдебно заседание представителят на ОП поддържа изцяло подадения протест.

Защитата и подсъдимия намират първоинстанционния съдебен акт за правилен и молят съда да го потвърди.

Страните не сочат нови доказателства.

За да се произнесе, ОС намери следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, РС е признал подс. А. К. К., с ЕГН **********, за:

- невиновен в това, че на 21.10.2020 г в гр. П., в пункта за регистрация на ППС на РУ на МВР – гр.П., пред В.К.Т. - системен оператор в пункт за регистрация КАТ- гр.П., е потвърдил неистина в писмена декларация от 21.10.2020 г., приложена към заявление № ... от 21.10.2020г за първоначална регистрация на ПС, която по силата на закона, а именно чл.140, ал.2 от ЗДП, във връзка с чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС се дава пред орган на властта - началника на РУ на МВР - гр. П. за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че на 15.10.2020г. в Г., в гр. Щ., е закупил моторно превозно средство - лек автомобил марка „М.“, с рама № ..., от А.Н., което не отговаря на 4 истината, тъй като на 15.10.2020 г. не се е намирал в Р Г. - престъпление по чл.

313, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

313, ал. 1, пр. 1 от НК;

- виновен в това, че на 21.10.2020г. в пункта за регистрация на ППС на РУ на МВР- гр. П., пред В.К.Т. - системен оператор в пункт за регистрация КАТ –гр.П., при регистрация на моторно превозно средство - лек автомобил марка „М...“, с рама № ..., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - договор за покупко-продажба на МПС от 15.10.2020г, за да докаже, че е закупил лек автомобил марка „М...“, с рама № ..., на 15.10.2020г в гр. Щ., РГ. от А.Н. и на който е придаден вид, че е подписан в качеството на купувач от А. К. К., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като деянието представлява маловажен случай престъпление по чл. 316, пр. 1 от НК във връзка с чл. 309, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 303 от НПК във връзка с чл. 316, пр. 1 от НК във връзка с чл. 309, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание глоба в размер на 100 лева, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 316, пр. 1 от НК, във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК.

- виновен в това, че на 21.10.2020г. в гр. П., в пункта за регистрация на МПС си е служил с контролни знаци - два броя регистрационни табели с рег.

№ ..., поставени на лек автомобил марка „М...“, с рама № ..., издадени за друго моторно превозно средство - за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с рама № ..., собственост на Б. К. К. от гр. П., поради което и на основание чл.303 от НПК, във вр. чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК, във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „глоба в размер на 500 лева;

- за невиновен в това, че на 21.10.2020г., в гр. П., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „М...“, с рама № ..., който не е регистриран по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДП (съгласно който „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“), чл. 2 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на 5 регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно: “Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при СДВР или ОДМВР по постоянния адрес на собственика за физическите лица или по адреса на регистрация - за стопанските субекти“ и чл.3 ал.1 от Наредбата, а именно:

“Моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган“, поради което и на основание чл. 304 от НПК, във връзка с чл. 345, ал. 2 от НК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил на подс. А. К. К. общо найтежко наказание за двете престъпления, по които бил осъден, в размер на найтежкото от тях, а именно „глоба“ в размер на 500 лева.