Решение № 5368 от 10.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5368 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100109479 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен от А. С. К. против ЗАД „ОЗКЗастраховане“ гр.София осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата 26 000лв., частично от 40 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.05.2023г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 20.03.2023г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на застрахования при ответника А.

И. Д. като водач на л.а. БМВ с ДК № ******** ТВ, който в нарушение на правилата за движение блъснал ищеца, в този момент пресичащ на пешеходна пътека. Като последица от произшествието ищецът получил травматично увреждане-множество счупвания на подбедрицата, във връзка с което претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Навежда възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е предприел пресичане на пътното платно на червен светофар и в нарушение на установените в ЗДв.П. правила.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. БМВ с ДК № ******** ТВ, който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на водача А. И. Д..

Не се спори относно факта на настъпване на пътно-транспортно произшествие на посочените в исковата молба дата и място.

С Присъда № 249/23.04.2025г. по НОХД № 14689/2024г. по описа на СРС, НО, 14 1 състав, А. И. Д. е признат за виновен в това, че на 20.03.2023г. около 22.40 ч. в гр.София, при управление на моторно превозно средство – л.а.БМВ с ДК № ******** ТВ, при извършване на маневра „движение на заден ход“ по ул.Житница и на кръстовището с бул. Никола Мушанов нарушил правилата за движение, визирани в чл.40 ал.2 и чл.119 ал.1 ЗДв.П, като не пропуснал пресичащият по маркирана пешеходна пътека с пътна маркировка М-8,2 от ППЗДвП А. С. К. и по непредпазлИ.ст му причинил средна телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека-престъпление по чл.343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. с чл.343, ал.1, б.

„б“, пр. 2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с наложено наказание.

С решение № 49/19.01.2026г. по ВНОХД № 6258/2025г. на СГС присъдата е изменена в частта за наказанието и потвърдена в останалата част.

На основание чл.300 ГПК постановената в наказателното производство присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва по разрешените въпроси относно извършването на деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца. При зачитане решението на наказателния съд следва да се приеме, че застрахованият при ответника водач е осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността за застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“.

Механизмът на произшествието и обстоятелствата по настъпването му са установени в рамките на наказателното производство. Водачът на л.а. БМВ се движил по ул.Житница в посока от бул. Цар Борис III към ул. Зеленика, като на кръстовището с бул. Никола Мушанов спрял на червен светофар в близост до трамвайното шосе в дясната пътна лента. В същия момент пострадалият пешеходец /ищецът/ започнал пресичане платното за движение на ул. Житница по пешеходната пътека от дясно на ляво на автомобила. В даден момент водачът на автомобила предприел движение на заден ход, без да се съобрази с разположението на намиращия се зад него пешеходец, при което настъпил удар между задната лява част на автомобила и дясната страна на пешеходеца. Прието е, че причините за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на автомобила, предприел движение на заден ход, без да се съобрази с разположението на намиращия се зад него пешеходец.

Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно.

Както в наказателното производство, така и от приетата по настоящото дело САТЕ е установено, че ищецът предприел пресичане по пешеходната пътека на зелен за него сигнал на светофарната уредба. Към този момент автомобилът е бил на самото кръстовище, спрял непосредствено след пешеходната пътека и върху трамвайните релси. По причина, че поради наличието на превозни средства не може да се включи в движението по бул.Никола Мушанов, водачът предприел движението на заден ход за да се върне преди светофара на кръстовището без да отчете като опасност вече пресичащия пешеходец. Тези обстоятелства изключват ищецът да е нарушил чл.113 и чл. 114 ЗДв.П, поведението му е било правомерно, поради което липсва основание за принос в настъпване на вредоносния резултат.

От представените по делото писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че в резултат на произшествието ищецът получил счупване на костите на дясна подбедрица в областта на глезенната става. Според заключението на вещото лице по СМЕ увреждането има травматичен характер с медико-биологичен характер на трайно затруднение движенията на десен 2 долен крайник за срок, повече от 30 дни. Непосредствено след произшествието е проведено консервативно лечение, изразяващо се в поставяне на гипсова шина на дясна глезенна става. През периода на възстановяване, за около 6 месеца, ищецът е търпял болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. Видно от СМЕ и приложените по делото документи е налице причинна връзка между получените от ищеца увреждания и процесното пътно-транспортното произшествие. Ищецът е носил гипсовата шина месец и половина, като този факт е довел до затруднения в ежедневието и при самообслужването. Като последица от проведеното лечение остава ограничен обем движение в глезенната става поради продължителната гипсова имобилизация.

Тези доказателства установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с претърпяното пътно произшествие и за които ответникът дължи заплащането на обезщетение. При определяне неговия размер съдът съобрази възрастта на ищеца при ПТП /49г./, естеството и тежестта на полученото травматично увреждане, съпроводено с болки и страдания, с по-голяма интензивност в първите два месеца. Лечебният и възстановителен период е продължил общо около 6 месеца, в които е било затруднено самообслужването и се наложило подпомагането на ищеца от близки. Понастоящем е възстановен от травмата без данни за настъпили усложнения или трайни негативни последици с изключение на известен намален обем в движенията на глезенната става, което се отразява на нормалния му начин на жИ.т.

Предвид това съдът приема за съответен на претърпените болки и страдания и справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000лв. /7669.38 евро/, до който предявеният иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ следва да се уважи.

На основание чл. 429, ал. 3 КЗ застрахователят дължи заплащането на законна лихва от датата на предявяване застрахователната претенция 04.05.2023г. до изплащането и от тази дата следва да се присъди такава.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото от 1119. 23лв. /572.25 евро/ съобразно уважената част от иска.

Представляван е от адвокат безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. Я. Д.-САК адвокатско възнаграждение от 1575 лева /805.28 евро/, изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска.

Ответникът е направил разноски от 465лв. /237.75 евро/ за вещо лице, свидетел и държавна такса за съдебни удостоверения. Представляван е от адвокат със заплатено възнаграждение от 3050лв. /1559,44 евро/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът 3 следва да заплати на ответника разноски от 1487, 11 лв. /760,35 евро/ пропорционално на отхвърлената част от иска.

В съответствие с чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е посочил следната банкова сметка, по която да бъдат платени паричните суми: IBAN: BG 83 ********; BIC:

BUINBGSF-„Алианц Банк България“ АД.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Света София № 7, ет. 5, да заплати на А. С. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв. ********, ул. ********-ра № 1А, сумата от 15 000лв. /7669.38 евро/ на основание чл. 432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 20.03.2023г. в гр.

София и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. БМВ с ДК № ******** ТВ, ведно със законната лихва от 04.05.2023 г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния размер 26 000лв., предявен като частичен от 40 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр. София да заплати на А. С. К., ЕГН **********, разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК от 1119.23 лв. /572,25евро/.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр. София да заплати на адв. Я. Д.-САК с адрес гр. София, ул. Алабин № 36, ет. 2 адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от 1575 лева /805.28 евро/.

ОСЪЖДА А. С. К., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр. София, разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от 1487.11лв. /760.35 евро/.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4