Решение № 2911 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2911 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Н.а

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Н.а Въззивно гражданско дело № 20241100507805 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 93697/21.03.2024 г. ( по регистратурата на СРС ) на ищеца „ Топлофикация София“ ЕАД, град София срещу изменено в частта относно разноските с определение № 21421 от 23.05.2024 г. решение № 4891/19.03.2024 г. на СРС, 47 състав по гр.д. № 10764/2022 г. , отхвърлящо предявените срещу петимата ответници пасивно субективно съединени искове с правно основание член 59,ал.1 от ЗЗД - за парични вземания от неоснователно обогатяване за стойността на консумираната в имота топлинна енергия и разходите за дялово разпределение и лихви за забава при липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.

Във въззивната жалба има оплакване за необоснованост на решението във връзка с приетото от съда, че неоснователно обогатило се е третото лице „У. Трейдинг“ ЕООД , което е ползвало фактически процесния имот и за постановяването му в нарушение на материалния закон. Въззивникът поддържа, че отговорността за заплащането на стойността на потребената в имота за небитови нужди топлинна енергия е на ответниците – собственици, 1 които не са сключили договор за продажба на топлинна енергия и споразумението им с третото лице – облигационен ползвател – не го обвързва.

От всички въззиваеми отговор в срока и по реда на член 263,ал.1 от ГПК е подаден само от ответницата В. Е. П. чрез особения представител – адвокат В. Й.,в който оспорва въззивната жалба .

В писмено становище с вх.№ 20825/19.02025 г. ( по регистратурата на СРС ) от адвокат В. Д. - пълномощника на възиваемите Г. М. М. и М. Г. М. се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна .

Третото лице помагач на въззивника „ Далсия“ ООД, град София не изразява становище .

СРС е сезиран с искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД , с вх.

№39278/1.03.2022 г. , поправена с молба с вх.№ 109291/31.05.2022 г. и с вх.№ 172478/18.08.2022 г. (по регистратурата на СРС), с която дружеството иска осъждането на М. Г. М., Г. М. М., В. Е. П. и Г. Г. М. и Л. Н. М. и като наследник на починалия в хода на производството на 11.07.2022 г. ответник Н.

Г. М. да му заплатят : първите четирима ответници - суми от главници в размери на по : 10,59 лева и 3,33 лева - стойност на топлинна енергия, доставена в съсобствения им, топлоснабден имот – магазин в град София, улица „******** в периода месец март 2019 г. - месец април 2020 г. и разходи за дялово разпределение за периода месец март 2019 г. – месец февруари 2020 г. и лихви за забава в размери на по : 2,41 лева – за забава от 30.05.2020 г. до 9.02.2022 г. при плащане на първата главница и 0,75 лева при плащане на втората главница и петия ответник - суми от главници в размери на 10,56 лева и 3,32 лева - стойност на топлинна енергия, доставена в същия имот в периода месец март 2019 г. - месец април 2020 г и разходи за дялово разпределение за периода месец март 2019 г. – месец февруари 2020 г. , както и лихви за забава в размер на 2,40 лева за забава от 30.05.2020 г. до 9.02.2022 г. при плащане на първата главница и 0,72 лева при плащане на втората главница. Исковете са основани на твърдения, че като съсобственици на топлоснабдения имот, с абонатен номер 355365 – магазин, ищците не са сключили договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, а същевременно са потребявали в този имот и в този период топлинна енергия, чиято стойност, ведно с разходите за дялово разпределение не са заплатили на ищеца и така са се обогатили неоснователно за негова сметка.

2

В срока по член 131,ал.1 от ГПК ответникът Л. Н. М. оспорил заявения срещу него иск като нередовен и неоснователен по липса на реално доставено количество топлинна енергия в посоченото количество и на посочената стойност.

В срока по член 131,ал.1 от ГПК ответникът Г. Г. М. оспорил заявения срещу него иск по основание и размер .

В срока по член 131,ал.1 от ГПК ответницата В. Е. П. оспорила чрез назначения й представител по член 47,ал. 6 от ГПК – адвокат В. Й. - заявения срещу нея иск, въвела възражение за погасяване на вземанията по давност.

За да отхвърли исковете, СРС е приел, че ищецът не е провел пълно главно доказване на обстоятелството, че потреблението на топлинна енергия в исковия период и в процесния имот е осъществено именно от ответниците, то възлиза на твърдяното от дружеството количество и стойността му не е заплатена от тях. Приел още, че насрещното доказване - със свидетелствата на С.У. – дава основание за извод, че в исковия период имотът е ползван от неговото дружество при условията на сключен с ответниците договор за наем и извел извод, че е изключено увеличаването на имуществото на ищците чрез спестяване на разходи за заплащане на доставената в магазина топлинна енергия.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Имотът, вземанията от потребената в който топлинна енергия се претендират с исковете , съставлява самостоятелен обект в сграда – етажна собственост, с търговско предназначение – магазин и е съпритежание на ответниците – въззиваеми. Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза, в исковия период март 2019 г. – април 2020 г. сградата и магазинът са били с непрекъснато топлоснабдяване , потреблението се е измервало ежемесечно на база отчети на общ топломер в абонатна станция, топлинната енергия се е разпределяла само за сградна инсталация . Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза стойността на използваната в обекта топлинна енергия възлиза на 52,95 лева и разходите за дялово разпределение - на 16,68 лева. Начислените по партидата на имота с 3 абонатен номер 355365 суми не са заплатени.

В жалбата не се оспорва констатацията в решението, че в исковия период и считано от 10 години имотът е ползван от дружеството на свидетеля С.У. - „ У. Трейдинг“ ЕООД при условията на договор за наем. Наемателят не е открил партида при топлопреносното предприятие, но плащал чрез свидетеля дължимите суми за сградна инсталация веднъж годишно при изготвяне на изравнителна сметка, каквато за 2020 г. не била издадена.

По делото не е спорно, че въззивникът „ Топлофикация София“ не е сключил договор за продажба на топлинна енергия нито с ответниците, нито с наемателя „У. Трейдинг“ като небитови клиенти/ небитов клиент по смисъла на правилото на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ ( в стара редакция ) с действие в исковия период. Разпоредбата на член 149,ал.3 от ЗЕ, според която при липса на договор по член 149,ал.1,т.3 от ЗЕ, сключен от юридическото лице или в случая от търговеца, който ползва обект в сграда- етажна собственост, продажбата се извършва по реда на член 150,ал.1 от ЗЕ, т.е. по реда, по който се продава топлинна енергия за битови нужни , е влязла в сила на 12.03.2021 г., т.е. след исковия период .

С оглед така установените факти лицето, което е ползвало без сключен договор в хипотезата на член 149,ал.1,т.3 от ЗЕ топлинна енергия, спестило е разходи за нея и така се е обогатило неоснователно за сметка на въззивника е наемателят, а не някой от ответниците по делото . Като е отрекъл възникването на претендираните вземания на ищеца срещу тях от неоснователно обогатяване по член 59,ал.1 от ЗЗД за стойността на доставената топлинна енергия и разходите за дялово разпределение , СРС е постановил правилен съдебен акт. Въззивният съд го потвърждава и не присъжда на пълномощника на въззиваемите - Г. М. М. и М. Г. – адвокат В. Д., възнаграждение при условията на член 38,ал.2 от ЗА, тъй като нито от договора за правна защита и съдействие, нито от пълномощното ( на л.38 от делото на СГС ) или от друг, изхождащ от ответниците документ, не личи основанието, на което е уговорено предоставянето на защитата безплатно .

Така мотивиран, СГС

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 4891/19.03.2024 г. на СРС, 47 състав по гр.д. № 10764/2022 г.

РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участие на третото лице „ Далсия“ ООД, град София.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5