Решение № 339 от 01.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20261001000254 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1236/22.08.2025 г. по т.д. № 743/2024 г. на СГС, VI-4 състав е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Националната агенция за приходите, гр.София, ул.“Княз А. Дондуков“ N 52, иск с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ, че в нейна полза съществуват вземания срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в несъстоятелност, ЕИК 131147387, гр.София, бул.“М. Луиза“ N 9-11, ет.2, офис 3Б, в размер на 197 396.04 лв. - главница за данъци и такси по ЗМДТ за имоти, находящи се на територията на Община Балчик, с поредност по чл.722 ал.1, т.7 ТЗ, и за натрупани към 29.09.2023 г. лихви от 64 313,49 лв. - с поредност по чл.722 ал.1, т. 9 ТЗ, които вземания са установени с акт за установяване на задължения по чл. 107 ал.3 ДОПК N АУ000463/29.09.2023 г. на Община Балчик, като искът Е ОТХВЪРЛЕН за разликата до пълния предявен размер за сумата 9 387,07 лв. - данъци и такси по ЗМДТ за 2023 г. за имоти, находящи се на територията на Община Балчик, както и за натрупани към 04.09.2023 г. лихви от 110.89 лв.; сумата от 1638.18 лв. - главница за данъци по ЗДДФЛ за периода м.02.2022 г. - м.08.2023 г. и за натрупани към 27.09.2023 г. лихви от 144.61 лв.; сумата от 2618.20 лв. - главница за задължителни осигурителни вноски за периода м.02.2022 г. - м.08.2023 г., и за натрупани към 27.09.2023 г. лихви от 231.13 лв.; сумата от 8468.66 лв. - натрупани лихви към 27.09.2023 г. върху задължения за плащане на държавни такси по изпълнителни листове

Длъжникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в несъстоятелност е депозирало на 12.09.2025 г. въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която е признато съществуване на вземания на НАП. Жалбоподателят поддържа, че решението в тази му част е неправилно и моли същото да бъде отменено. Поддържа, че претендираните вземания не съществуват. Изразява несъгласие с приетото от СГС, че задълженията, установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 1

ДОПК № АУ 000463/29.09.2023 г. (наричан по-долу Акта) не могат да бъдат оспорвани. Относно аргументите относно неоснователност на предявените искове препраща към отговора на исковата молба и представено писмено становище пред първата инстанция.

„Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в несъстоятелност е депозирало и допълнително становище на 03.10.2025 г., но доколкото същото е извън срока по чл. 258 ГПК, то не следва да бъде съобразявано по отношение на съдържащите се в него оплаквания, а евентуално само при разглеждане на спора по същество в частта, съдържащи правни доводи, свързани с оплакванията по въззивната жалба.

Синдикът на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в несъстоятелност – А. М., е изразила становище за основателност на въззивната жалба на несъстоятелното дружество, като от своя стрА. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която е признато съществуване на вземания на НАП с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Синдикът поддържа, че въпреки наличието на влязъл в сила Акт за установяване на публични вземания съдът е следвало да обсъди и обстоятелството, че имотите, за които се отнасят ДНИ и ТБО не са собственост на несъстоятелния длъжник, а на трети физически и юридически лица, тъй като съдът дължал да провери дали вземането е действително, а то не е такова щом длъжникът не е собственик на имотите, за които е начислено. Изложени са подробни твърдения по фактите, обосноваващи твърдението, че несъстоятелният длъжник не е бил собственик на имотите, за които са начислени претендираните публични вземания. Сочи се, че в производството по чл. 694 ТЗ съдът не следва да установява размери на публични задължения, а единствено обстоятелството дали несъстоятелното дружество е субект на данъчно задължение при положение, че не е собственик на имотите, за които се претендират ДНИ и ТБО. Сочи също, че дори да бяха възникнали за дружеството, една част от публичните вземания щяха да имат произход отпреди решението за откриване производство по несъстоятелност (РОПН), при което не са предявени в сроковете по ТЗ (чл. 685 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ), а повече от 5 години след започване на процедурата. Поддържа още, че вземанията не са индивидуализирани нито в АУЗ, нито в предявяването, а в хода на производството ищецът подменил някои претенции по АУЗ като вместо за обекти в сграда, започнал да търси публични вземания за поземлени имоти. Поддържат се твърдения, че сумите на претендираните вземания не са индивидуализирани по отделни искове, обекти и размер, нито по период на възникване. Липсвало индивидуализиране на вземанията, възникнали преди РОПН и тези, възникнали след него, което било необходимо с оглед преценка дали тези вземания са предявени в срок.

Критериите за сроковете за предявяване на вземания били свързани не с датата на установяване на вземанията, а с датата, на която вземанията са възникнали. Синдикът въвежда и оплакване, че с молба вх. № 110402/14.10.2024 г. НАП подменил претенциите си, като по този начин търсел непредявени в производството по несъстоятелност претенции, а такива не могли да бъдат предмет на иск по чл. 694 ТЗ.

Сочи се, че не е допустимо да се добавят нови факти за индивидуализация на предявените вземания в производството по възражения, нито в исковото производство по чл. 694 ТЗ. Направено е искане решението на СГС да бъде отменено в частта, с която искът е уважен и вместо това същият да бъде отхвърлен с всички законни последици.

„Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в несъстоятелност е изразило становище за основателност на въззивната жалба на синдика.

НАП също е депозирало въззивна жалба против първоинстанционното решение, 2 но в частта, с която искът й е отхвърлен, като поддържа, че в тази част решението е неправилно. Неправилно СГС приел, че могат да се претендират само вземания, които са установени с влязъл в сила акт, а не само с декларация от задълженото лице, като това според съда произтичало от чл. 164, ал. 4 ДОПК. Изложени са правни доводи в защита на обратната позиция. НАП е въвела и оплакване за неправилност извода на СГС, че лихви върху вземанията за държавни такси, начислени до 27.09.2023 г. в размер на 8 468.66 лева не се дължат, тъй като длъжникът не е бил поставян в забава чрез покА. за плащане. Поддържа, че приложима е нормата на чл. 175, ал. 1 ДОПК според която, ако публичните задължения не бъдат платени в срок, се начислява лихва в размер на законната. Това задължение възниквало с влизане в сила на акта, с който е присъдено и не било необходимо да се изпраща покА. на длъжника, за да бъде поставен той в забава. Лихви се дължали от деня, следващ падежа на задължението. С оглед на изложеното е поискано обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната част и да бъде постановено друго, с което и тези вземания на НАП да бъдат установени.

Синдикът А. М. е депозирала отговор на въззивната жалба на НАП, в която е изложила доводи за нейната неоснователност, включително такива, че носител на задължението за ДДФЛ и осигурителни вноски не е несъстоятелното дружество, което е само техен платец, а техен носител е синдикът, като всички претендирани вземания са удържани и платени своевременно.

Във връзка с така очертания предмет на въззивна проверка, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалвА.та му част, като по остА.лите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна стрА.:

Ищецът Национална агенция по приходите (НАП) е твърдял в исковата си молба, че има качеството на кредитор на Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в несъстоятелност и е предявил вземанията си, но те не са били включени от синдика в списъка с приети вземания, а съдът е оставил без уважение възражението по чл. 690 ТЗ. Сочи се, че предявените вземания са за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такси за битови отпадъци (ТБО), начислени на основание ЗМДТ за притежавани от длъжника недвижими имоти на територията на община Балчик. Част от тези вземания произтичали от подадени от длъжника декларации, а други били установени с акт по чл.107 ал.3 ДОПК АУ000463/29.09.2023 г., който бил връчен на длъжника и влязъл в сила на 18.10.2023 г. Вземанията за данъци и такси по ЗМДТ, които не били включени в Акта, били установени с декларации по ЗМДТ.

Друга част от предявените вземания представлявали такива за данък върху доходите на физическите лица за периода м.02.2022 г. - м.08.2023 г. и били установени чрез подадена от ответното дружество 19 броя декларация обр. 6. Според ищеца тези вземания не са платени, защото макар от длъжника да постъпили суми за погасяване на тези задължения, те били отнесени от НАП за погасяване на стари задължения, тъй 3 като към момента на плащането вече било образувано производство по принудително изпълнение (производството по несъстоятелност), в което синдикът нямал право да посочва кое задължение иска да погаси, тъй като приложимо било правилото на чл.

169, ал. 4 ДОПК, според което длъжникът можел да сочи кое задължение погасява само до започване на принудително изпълнение..

Ищецът е сочил, че предявил и вземане за лихви върху приети главници за дължими държавни такси по изпълнителни листове, издадени въз основа на влезли в сила решения. По силата на закона се начислявала лихва върху неплатени държавни вземания.

Размерите и периодите на всички предявени вземания, предмет на иска НАП е посочила в таблична форма, видно от която предявените вземания са следните: 1. ДНИ и ТБО, невключени в Акта са в общ размер на 3 488.77 лева – данък за 2023 г. и 39.95 лева лихва до 04.09.2023 г.; 2. ТБО 5898.30 лева за 2023 г. и лихва до 04.09.2023 г. в размер на 39.95 лева; вземания ДНИ и ТБО по Акта за периода 2018 г. – 2023 г. в размер на 197 396.04 лева и лихва в общ размер на 64 313.49 лева, от които 39 490.53 лева главница и 1 108.63 лева лихва – възникнали до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност и дължими за цялата календарна 2018 г. и 157 905.51 лева - главница и 63 204.86 лева лихва - възникнали след датата на това решение и дължими за периода 2019 г. - 2023 г. (уточнение, направено пред въззивната инстанция с молба от14.05.2026 г.); 3. вземания за данък за доходите на физическите лица за период от 02.2022 г. до 08.2023 г. в размер на 1638.18 лева – главница и 144.61 лева лихва до 27.09.2023 г.; 4. Вземания за осигуровки в размер на 2 618.20 лева – главница за период от 02.2022 г. до 08.2023 г. и 231.13 лева – лихва до 27.09.2023 г. и 5.

Вземания за лихва върху държавни такси в размер на 8 468.66 лева до 27.09.2023 г.

(отделните размери по групи претенции са уточнени в молба от 09.01.2025 г. до СГС) Иска се от ищеца да се установи съществуването на описаните и предявени публични вземания в общ размер на общо 211 039.49 лв. - главница за данъци и ТБО по ЗМДТ, за данъци по ЗДДФЛ и осигуровки, както и в размер на 73 268,78 лв. натрупани лихви върху данъци и ТБО.

Ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД - в несъстоятелност е подал писмен отговор в срок, с който оспорва предявените искове с възражението, че исковата молба е нередовна, защото претендираните вземания не са индивидуализирани. По същество исковете се оспорват с довода, че ответникът не е бил собственик на недвижимите имоти за периода, за който са начислени данъци такси по ЗМДТ, защото имотите са върнати по-късно в неговия патримониум в резултат на отменителни искове, поради което преди постановяване на решенията длъжникът няма задължения. Сочил е, че към момента на откриване на производството по несъстоятелност ответникът е притежавал 10 недвижими имота, които са осребрени през 2020 г. и 2021 г., а недвижим имот къща G30 изобщо не е бил върнат в масата на несъстоятелността. ОстА.лите имоти са били продадени преди откриване на производството по несъстоятелност, а данъците и таксите за тях се дължали от новите собственици. Сочил е още, че е извършено плащане на задълженията по ЗДДФЛ и осигуровките на падежа.