Решение № 2070 от 30.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2070 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330111870 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

С исковата молба ищцата М. В. И. е предявила против И. Й. В. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от куче порода „джак ръсел“ на име „Б.“, осъществено на *** г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на деликта – *** г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на *** г. около 17:10 ч. – 17:15 ч. разхождала кучето си в междублоковото пространство на ул. ***, когато срещу нея и домашният й любимец се приближило куче от породата „джак ръсел“, собственост на ответника и отговарящо на името „Б.“. Сочи, че се опитала да отпрати кучето с викове „бягай“ и взела на ръце своето куче, тъй като знаела за случил се инцидент със същото куче през 2023 г. Твърди, че въпреки посочените действия кучето скочило върху ищцата и я захапал в областта на лявата подбедрица, с което причинил на ищцата три прободни наранявания с овална форма с диаметър от 0,3 см., разположени под формата на триъгълник. Сочи, че кучето е собственост на ответника, който се намирал наблизо, но не предприел никакви действия да спре кучето или да предотврати настъпването на инцидента. Твърди, че след ухапването се развил оток на околните тъкани и кръвонасядане, което на седмия ден от ухапването придобило жълто-зелен цвят с размер 8/6 см. Сочи, че още същата вечер посетила лекар, като било констатирано наличие на следи от ухапване или удар от куче, като било назначено лечение – йодасепт и компреси със стерилни марли. Твърди, че на 1

14.11.2024 г. е прегледана в отделение по Съдебна медици при УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД, като е установена рана от ухапване в областта на лява подбедрица, оток и кръвонасядане на меките тъкани в същата област. Сочи, че вследствие на ухапването претърпяла болки и страдания, стрес от внезапното нападение, страх от получаване на усложнения и инфекция, както и трайна уплаха при приближаване на чужди кучета до нея. Поддържа, че изпратила покана до ответника за заплащане на обезщетение от 3 000 лв. и постигане на споразумение, но ответникът не приел поканата. Моли за присъждане на заместващо обезщетение за неимуществени вреди от 3 000 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е редовно връчен на адреса на ответника, чрез пълнолетно лице, което живее на адреса, съгласно чл. 46, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК последният не е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът е бил редовно призован за първото по делото съдебното заседание, проведено на 20.01.2026 г., по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, като за следващите съдебни заседания е бил редовно уведомен. Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съдените заседания за разглеждане на делото. С получаване на призовката ответникът е бил предупредена и за възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, а именно – установява се, че ищцата е получила наранявания, за които съгласно издаденото съдебно удостоверение е възможно да са настъпили по описания от ищцата механизъм, като ответникът не е оспорил обстоятелството, че е собственик на куче, което чрез ухапване е причинило вреди на ищцата.

По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, като в полза на ищцата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последната разноски в исковото производство в общ размер от 820 лв., от които 120 лв. за заплатена държавна такса и 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Датата на въвеждане на еврото е 01.01.2026 г. – съгласно чл. 1 от Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Доколкото съдебното решение се постановява след 01.01.2026 г. следва сумите по делото и съдебните разноски да бъдат присъдени в евро при съобразяване на правилата за превалутиране, определени в чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД И. Й. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, да заплати на М. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***,сумата от 1 533, 88 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от куче порода „джак ръсел“ на име „Б.“, собствено на ответника, осъществено на *** г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на деликта – *** г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА И. Й. В., ЕГН **********, да заплати на М. В. И., ЕГН **********, сумата от 419, 26 евро – разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение производството по гр.д. № 11870/2025 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3