Решение № 1070 от 28.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500562 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 293400/14.12.2023 г. ( по регистратурата на СГС) на ответницата М. П. Г. от град *** срещу решение № 261259 от 6.11.2023 г. по гр.д.№ 4466/2021 г. на СГС I – 17 състав, уважаващо предявен срещу нея иск по член 127,ал.2 от ЗЗД за половината от погашенията, направени от ищеца по договор за жилищен кредит № 1810172432155194 от 30.10.2018 г. ( неправилно посочена в диспозитива като 2017 г.), сключен за нужди на семейството .

Във въззивната жалба има оплаквания за постановяване на решението в противоречие на материалния и процесуалния закон и събраните по делото доказателства . Поддържа се, че за ответницата е възникнало задължение само за половината от сумата в размер от 135 000 лева, за която е закупен апартаментът, но не е възникнало задължение за остатъка от кредита , тъй като не е доказано разходването му за твърдените от ищеца нужди на 1 семейството – извършването на строително монтажни – работи в него, както и за таксата за предсрочно погасяване на кредита ,тъй като не е част от кредита и ищецът я заплатил без знанието и съгласието на ответницата. Неправилно съдът не е отчел, че плащането е резултат от съвместен принос, приносът на ответницата се изразява в грижи за детето, дома и семейството като достатъчно условие за възникване на съпружеска общност – член 17 от СК .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна С. А. Т. отговаря, че въззивната жалба е неоснователна. Изводите в решението за погасяване на кредита, по който ответницата – бивша съпруга – е съдлъжник, с лични на ищеца средства са правилни и обосновани , ответницата не е оспорила факта за разходване на остатъка от кредита за привеждането на жилището в годен за обитаване вид , правилото на член 17 от СК е неприложимо и страните дължат поравно и таксата за предсрочно погасяване .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба , доводите в отговора , изразените от представителите на страните в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Предявеният с исковата молба с вх.№ 301670/5.04.2021 г. и поправящата я молба с вх.№ 314844/10.05.2021 г. ( по регистратурата на СГС ) от С. А. Т. от град *** срещу М. П. Г. от същия град иск е по член 127,ал.2 от ЗЗД за осъждането й да му заплати сумата в размер от 137 404,08 лева , съставляваща половината от направените от ищеца погашения в общ размер от 274 808,16 лева по договор за жилищен кредит № 1810172432155194 от 30.10.2018 г. , сключен за задоволяване на нужди на семейството , ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане . Искът е основан на твърдения, че бракът между страните, сключен на 9.06.2018 г. е прекратен с развод с влязло в сила решение № 20230650 от 20.10.2020 г. на СРС по гр.д.№ 31844/2019 г.; на 15.11.2018 г. с нотариален акт № 23 /2018 г. на Нотариус, с рег. № *** по регистъра на НК ищецът закупил апартамент № 26, находящ се в сграда в град София, ул. „ *** “ № *, вход „*“ ,ет. * ; средствата за цената в размер от 135 000 лева и средствата за закупуване на мебели, обзавеждане и ремонт в размер от 135 640 лева са осигурени от банков кредит, отпуснат на 12.11.2018 г. на ищеца като кредитополучател и ответницата като солидарен длъжник по договор от 30.10.2018 г. ; кредитът е 2 разходван - апартаментът е закупен и приведен в състояние на годност за обитаването му в периода м.11.2018 г. – м.05.2019 г. ; върнат е с част от цената в общ размер от 367 697 лева , получена от ищеца от продажба , извършена на 19.12.2018 г. с нот. акт № 18/2018 г. на Нотариус с рег. № ** по регистъра на НК, на ипотекираните в обезпечаване на дълга по договора за кредит апартамент № 38 и гараж № 19 – негова лична собственост ; ищецът заплатил две погасителни вноски в размери от 1 048,90 лева и 1 112,04 лева на 10.12.2018 г. и на 10.01.2019 г. ,а на 23.01.2019 г. купувачката превела сумата в размер от 274 000 лева по сметката за издължаване на кредита , с която са заплатени остатъкът в размер на 269 950,44 лева и таксата за предсрочно погасяване в размер на 2 696,78 лева .

В отговора на исковата молба с вх.№ 352868/5.10.2021 г. ответницата М.

П. Г. оспорила иска с довод, че средствата в изплащане на кредита са от доходи на съпрузите, добити в резултат на съвместен принос, като приносът на ответницата се изразява в полагане на грижи за няколкомесечната дъщеря, работа в домакинството и така на съпруга е осигурена възможност да работи и и получава по - големи доходи.

Първоинстанционният съд е направил следните неоспорени във въззивното производство фактически констатации : сключеният между страните на 9.06.2018 г. брак е прекратен с влизане в сила на решението от 20.10.2020 г. по гр.д.№ 31844/2019 г. по описа на СРС; имуществените отношения между тях са подчинени на законовия режим на общност – член 21 – 32 от СК от 2009 г. ; те не са уредени с решението за развод ; по време на брака съпрузите са изтеглили от „ РАЙФАЙЗЕН БАНК ( БЪЛГАРИЯ )“ЕАД жилищен кредит в размер от 270 640 лева , с част от кредита в размер от 135 000 лева са придобили в съпружеска имуществена общност по силата на договора за продажба от 15.11.2018 г. апартамент № 26 в град София, находящ се в сграда в град София, ул. „ *** “ № *, вход „*“, ет. *. С решението за развода ползването на семейното жилище–закупения с кредита апартамент- е предоставено на бившата съпруга , а съгласно доклада по член 146,ал.1 от ГПК от о.с.з. на 29.04.2022 г. безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че съпрузите за живели заедно в него до 27.05.2019 г. , когато е изпълнена издадената срещу Т. по реда на ЗЗДН заповед за незабавна защита от 20.05.2019 г. по гр.д.№ 28083/2019 г. по описа на СРС и той е отстранен от 3 съвместно обитаваното жилище за срок от 6 месеца . Правилен е правният извод на СГС, че от договора за кредит са възникнали солидарни задължения за страните за връщането на кредита – член 32,ал.2 от СК .

В срока за отговор на исковата молба, считан от 2.09.2021 г. и изтекъл на 4.10.2021 г., въззивницата не е оспорила извършването на твърдените разходи на стойност от 135 640 лева за обзавеждане и ремонт на новопридобития апартамент. Щом е живяла в него към посоченото в исковата молба времеизвършване на разходите - в периода месец ноември 2018 г. - месец май 2019 г. и след него, обстоятелството, че те не са извършени, й е било известно.

Могла е да го наведе и ако го докаже в оборване на презумпцията по член 127,ал.1 от ЗЗД да изключи отговорността си за тази част от общото задължение . Но след като в срока за отговор на исковата молба не се е позовала на това обстоятелство, правилно първоинстанционният съд е приел, че се прилага посочената по – горе презумпция и във вътрешните отношения солидарните длъжници - бивши съпрузи дължат поравно пълната стойността на общия дълг , а не само частта, разходена за закупуване на жилището. В обхвата на солидарното задължение се включва и възникналото при действието на договора задължение за заплащане на такса за предсрочно погасяване на кредита .

Видно от нотариален акт 18 от 19.12.2018 г. на Нотариус, с рег. № 039 по регистъра на НК въззиваемият е продал за цена в общ размер на 367 697 лева находящи се в сграда в град София апартамент и подземен гараж – лична негова собственост. Цената е получена на части : 32 858,28 лева- постъпила по сметка на продавача в „РАЙФАЙЗЕН БАНК(БЪЛГАРИЯ )“ при подписване на предварителен договор; 225 000 лева и 49 000 лева, платими по сметката му в същата банка при усвояване на кредита, отпуснат на купувачите за покупка на апартамента от друга банка и 60 838,72 лева , платима по сметката му в деня на сделката .

С изслушаната по делото експертиза е установено, че кредитът е издължен с две вноски в размер на 1 048,90 лева и 1 112,04 лева на 10.12.2018 г. и 10.01.2019 г., въз основа на наредени от въззиваемия преводи –„трансфери “ на средства от негова сметка по сметката , служеща за издължаване на кредита и с преведената по тази сметка на 23.01.2019 г. от купувачката сума в размер от 274 000 лева . От последната е заплатена неплатеният остатък от 4 редовна главница в размер от 269 677,77 лева, лихва за периода 10.01.2019 г. – 23.01.2019 г. в размер от 272,67 лева и дължимата такса по член 4.4.1. за предсрочно погасяване на кредита в размер на 2 696,78 лева, редовна во .

Общият размер на платеното от солидарния длъжник – ищеца се равнява на 274 808,16 лева .

При действието на СК от 2009 година само придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права са съпружеска имуществена общност – член 21,ал.1 от СК. Паричните влогове и вземанията по тях са изключени от обхвата й. Вземането за цената на продаден личен на съпруга имот, респ. полученото от изплащането му от купувача е лично негово имущество . Поради това въпрос за придобиването им в резултат на съвместен принос по член 21,ал.2 от СК не може да се поставя . Послужилите за погасяване на общия дълг средства по сметката, на която титуляр е въззиваемият и от получената от него цена от продажбата на собствените му два обекта са негово лично имущество.

В съгласие с член 127,ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата .

Щом въззиваемият е заплатил общото задължение с лични средства, в негова полза е възникнало вземане по член 127,ал.2 от ЗЗД срещу ответницата за половината от заплатеното , равняваща на 137 404,08 лева . Уважаването на иска е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава решението изцяло, като присъжда на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 5 000 лева .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 261259 от 6.11.2023 г. по гр.д.

№ 4466/2021 г. на СГС I – 17 състав.

ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН: ********** от град ***, ул. „ ***“ № *,вход „*“, ет. *,ап. * да заплати на С. А. Т., ЕГН: ********** от град *** ,ул. „ ***“ 5

№ *,вход „*“, ет. *,ап. * разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер от 5000 ( пет хиляди ) лева .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6