Решение № 578 от 03.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Шумен, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20263630101655 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, във вр. чл. 143 от ЗЗП, във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от К. В. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 5, бл. 5, ап. 61, със съдебен адрес: гр.

Шумен, ул. „Добри Войников” № 15, чрез адв. Дино Стойков от ВАК срещу ответника „***“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „***“ № 196.

Ищецът твърди, че на 23.09.2021 г. сключил с ответното дружество - „***“ ООД, Договор за потребителски кредит № 803221. Ищецът излага, че счита Договор за потребителски кредит за нищожен на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Сочи, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Твърди, че не му било предоставено копие от Общите условия и точен погасителен план, което било пряко нарушение на императивните правила, установени със ЗПК, както и договорът не бил подписан на всяка страница. Ищецът твърди, че Договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита - точно описан с включена такса за застраховка. Нарушени били императивните правила, тъй като в договора за потребителски кредит - ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, както и не била включена таксата за експресно разглеждане, неустойка, застраховка и т. н.

Липсвала ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР. В договора също липсвала яснота как била определена фиксирана лихва в размер на 3.33 % на месец, както и липсвала яснота за размера на годишен лихвен процент.

Ищецът твърди също, че нямало изготвен и приложен Стандартен европейски формуляр, както и че не била Декларирала, че се е запознала с такъв, който бил 1 задължителен по Директива 2008/48 ЕО и чл. 5 от ЗПК.

Освен това излага, че ответника злоупотребявал с права и осъществявал недобросъвестна практика, като договора бил в противоречие с чл. 9 от ЗЗД и накърнявал добрите нрави.

Ищецът сочи, че правната теория и съдебната практика единодушно приемали, че смисълът на обезпеченията бил да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът бил останал необезпечен, за кредитора не можело да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно - дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепвал с неустойка /при това - значителна по размер с оглед размера на дълга/ неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постигало единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 6, ал. 4 от процесния договор за потребителски кредит да било уговорено като неустоечно, всъщност то създавало основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя, което оскъпявало кредита и следвало да се включи в ГПР. Това не било сторено, т. е. посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР - 58.393 % не отговарял на действителния. А посочването на различен от действителния ГПР не можело да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, което водило до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай кредитът се считал освободен от лихви и такси /арг. чл. 23 от ЗПК/.

Моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 803221/23.09.2021 г., сключен между К. В. З., ЕГН ********** и „***“ ООД, ЕИК 200688545 на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. С депозирани на 02.06.2026 г. писмени бележки от пълномощника на ищеца - адв. Дино Стойков от ВАК, заявява, че поддържа исковата молба, излагайки конкретни съображения в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 131 от ГПК, ответника „***“ ООД, представя писмен отговор, в който заявява, че счита исковата молба за недопустима, а в условията на евентуалност – за неоснователна и недоказана. Ответникът твърди, че по силата на сключения договор за цесия между „***“ ООД и „*** БГ“ ЕАД вземанията по процесния договор за кредит били прехвърлени с извършена цесия. В този смисъл и по силата на така сключения договор за цесия новият кредитор бил поставен в правното положение на стария и длъжникът можел да отправи към новия кредитор всички възражения, които е могъл да направи на стария. В тази връзка считат, че така предявения иск бил нередовен, доколкото бил предявен срещу стария кредитор, като „***“ ООД, който към момента на депозиране на иска вече не било страна по процесния договор за кредит.

Относно възраженията на ищеца за нищожност на договора излага, че съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема бил съобразен със законовата разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Относно твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл. 8 от договора за паричен заем, считат същите за неоснователни и недоказани, като излагат следните аргументи: На първо място, условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем били индивидуално уговорени и това било станало с прякото влияние на потребителя К. В. З. особено имайки в предвид и факта, че е можел да предостави гарант, който отговаря на условията, посочени в ОУ и след сключването на договора и по този начин да не дължи заплащане на неустойка. С договорения точно определен размер на неустойката в чл. 8, потребителя бил преценил икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази неустойка, както и в последствие е предприел действия по заплащането й. Също така, уговорените в чл. 8 от процесния договор условия били абсолютно ясни и разбираеми 2 съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. На второ място, с конкретната клауза между страните се уговаряла неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема.

Конкретния размер на неустойката за неизпълнение бил индивидуално определен в договора и не можел да се приема за бланкетна клауза, като излага подробни мотиви. Считаме, че клаузата на чл. 8 от процесния договор била изцяло законосъборазна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави, като отбелязва, че в договора за заем и в ОУ имало изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14дневен срок. Това била възможност, предоставена му по силата на чл. 29, ал. 1 от ЗПК, като именно с цел защита на потребителя, законодателят бил предвидил тази възможност, от която ищецът не се бил възползвал своевременно, а вместо това продължил да ползва предоставената му по силата на сключения договор сума. Възразява и срещу направеното искане за присъждане на разноски, като моли да не бъде присъдено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в претендирания размер, поради прекомерност, като излага подробни аргументи. Моли съда да отхвърли подадената искова молба, като неоснователна и недоказана.

В проведеното по делото съдебно заседание, ответника, редовно призован, не се явява представляващия дружеството и не изпраща процесуален представител. С депозирано на 24.06.2026 г. писмено становище от представляващия ответното дружество, заявява, че поддържа отговора на исковата молба, включително и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Договор за паричен заем № 803221 е, че на 23.09.2023 г. ответното дружество „***“ ООД, ЕИК 200688545, в качеството на заемодател предоставило на ищеца К. В. З., ЕГН **********, в качеството на заемополучател потребителски кредит в размер на 1 500 лева, като общата сума, която ищеца следвало да върне била в размер на 1 788.20 лева. Посочената сума следвало да бъде върната за срок от 10 месеца, като бил договорен ГПР – 48.38%, договорен е месечен лихвен процент от 3.330%%. В погасителния план е посочена падежната дата на всяка една погасителна вноска, като първата падежна дата е 23.10.2023 г., а датата на последното плащане – 23.07.2022 г. Посочен е размерът на погасителната вноска - 10 равни месечни вноски в размер на по 274.00 лева, подробно описани в Погасителен план към договора. В погасителния план е посочено също, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 2740.00 лева. В чл. 3.3 от договора е посочено, че ГПР е изчислен при вземане на предвид на следните допускания: заемополучателя не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора за заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя.

С разпоредбата на чл. 6 от договора е предвидено задължение за ищеца за обезпечаване на договора с гарант/и, отговарящи/и на условията по чл. 10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения по избор на заемателя: Ценна книга, издадена в полза на заемодателя .

В чл. 8 от договора за заем е посочено, че с подписването на договора за заем заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателя не предостави договореното в чл. 6 от договора, 3 дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 951.80 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем. Договора за заем е подписан на 14.02.2021 г. от представител на заемодателя и от Е. Г.

Д..

3

Към договора за заем е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без неустойка по чл. 8 от договора в размер на 174.82 лв., разсрочена неустойка по чл. 8 от договора в размер на 95.18 лв. и общ размер на погасителната вноска с включена неустойка по чл. 8 от договора в размер на 274.00 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за потребителски кредит № 803221 от 23.09.2021 г.; заверено копие на Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 803221 от 23.09.2021 г. и адвокатско пълномощно на адв. Д. Стойков.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

На първо място, по допустимостта на иска:

Твърди се от ответната страна „***“ ООД, че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени с извършена цесия на „***“ ЕАД. Същевременно обаче, въпреки дадените от съда указания с Определение № 1747/27.05.2026 г., ответника не представя доказателства за сключен договор за цесия, условията на договора и валидността му, надлежното връчване на уведомление на настъпилата цесия, поради което съдът намира, че искът е допустим.