Решение № 374 от 05.02.2016, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№374/5.2.2016г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №13232 по описа на Варненски районен съд за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И.Г.Н.,

ЕГН ********** *** срещу ВСОУ “Н.Б.”” с административен адрес ***, представлявано от Д.И. в качеството й на директор, с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението на ищеца за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на парично обезщетение в размер на 3597 лева за периода от шест месеца от оставането си без работа, съобразно допуснато изменение на предявения иск в о.с.з. проведено на 18.12.2015г.

В исковата молба, уточнена с молба от 27.11.2015г. ищеца твърди, че е заемала длъжността „Учител гимназиален етап” по силата на ДТ № РД-08-28/23.09.2009г., изменен с допълнително споразумение № РД-11-1201 от 16.06.2015г., по силата на което е заела длъжността „Младши възпитател начален етап” на осн. чл. 67, ал.1, т.1 КТ за неопределено време. Сочи, че на 23.09.2015г. й е връчена Заповед № РД-11-33/23.09.2015г., по силата на която й е прекратено трудовото правоотношение (ТПО), на осн. чл.63, ал.3 КТ – поради незаемане на длъжност (заличен трудов договор). Излага, че в процесната заповед се посочено, че ищцата била заела длъжността „Учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап”. Процесната заповед се отпорва като незаконосъобразна. Излага се, че до момента на прекратяване на ТПО ищцата е замела длъжността „Младши възпитател начален етап”, като е отказала да бъде променено ТПО от безсрочно в срочно, посредством отказ от подписване на допълнително споразумение № РД-11-17/15.09.2015г. Твърди, че съществуващото безсрочно ТПО по заеманата от нея длъжност „Младши възпитател начален етап”, не може да бъде прекратено по инициатива на работодателя на осн. чл. 63, ал.3 КТ, а само по взаимно съгласие, каквото тя не е дала. Намира заповедта и за незаконосъобразна на осн. чл. 8, ал.1 КТ. Твърди, че между работодателя и ищеца е съществувала само устна уговорка за преминаване от заеманата от нея длъжност „Младши възпитател начален етап” на длъжност „Учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап”. Сочи се, че е изготвено и заявление за преминаване в посочената това длъжност, с което ищеца дава съгласие да заема същата, но при представяне на допълнително споразумение за заемане на новата длъжност „Учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап”, в същото е посочено, че същата следва да се заеме в срок до 15.06.2016г., като твърди, че липсва уговорка между страните за промяна на ТПО от безсрочно в срочно. Гореизложеното мотивирало ищцата да откаже да подпише предложеното й допълнително споразумение за заемана на новата длъжност.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че процесната заповед, с която се прекратява ТПО на ищцата е законосъобразна. Оспорва се твърдението, че до прекратяване на ТПО със заповедта от 23.09.2015г. ищцата е заемала длъжността „Младши възпитател начален етап”, доколкото със заявление № 1417/10.09.2015г. адресирано до работодателя, ищцата е изявила желание да премине от длъжността „Възпитател” , на длъжност „Общообразователен предмет”, която е учителска длъжност. Това желание на ищцата било удовлетворено от работодателя с поставяне на положителна резолюция върху заявлението. Твърди се, със заявлението ищцата е релевирала искане за заемане на новата длъжност в процесния едногодишен срок, което й желание също било уважено от работодателя.

Не се оспорва от ответника, че изготвеното допълнително споразумение № РД-11-17/15.09.2012г. по повод заеманата нова длъжност не е подписано от ищцата, като се развиват твърдения за мотиви различни от посочените от страна на ищцата за неговото неподписване. Сочи се, че след като служителя е отказал да подпише допълнителното споразумение за заемане на новата длъжност, съобразно изразеното от нея желание, на осн. чл. 63, ал.3

КТ работодателя приел, че ТПО за тази нова длъжност се явява невъзникнало.

Излагат се възражения в отговорът на исковата молба, като се сочи, че в личното трудово досие на същата липсват документи удостоверяващи възможността на последната да заема длъжност „Възпитател”. Сочи, че ищцата е приложила диплом №46700/22.07.2015г. от Шуменски университет едва с приложения към исковата си молба по гр. дело № 13800/2015г.

В съдебно заседание ищеца чрез адвокат Дочев, пледира исковата молба да бъде уважена, като бъде отменено уволнението и същата бъде възстановена на заеманата длъжност.

Ответникът редовно уведомен, представлява се от адв. Пейчева, която излага доводи за неоснователност на предявените искове, съответно за законосъобразност на процесната заповед за уволнение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото трудов договор № РД-08-28/23.09.2009г. се установява, че ищцата се намира в трудово правоотношение (ТПО) ответника, като заема при последния длъжността „учител гимназиален етап”, като посочена длъжност е уговорено да бъде заемана до завръщане на титуляра.

С допълнително споразумение

№РД-11-1201/16.06.2014г. е изменен ТД №

РД-08-28/23.09.2009г., като ищцата преминава на длъжност „младши възпитател начален етап”, която длъжност е уговорена да бъде заемана за неопределен срок.

Със заявление № 1417/10.09.2015г. ищцата е релевирала искане до ответника, да бъде назначена от длъжност „възпитател” на длъжност „общообразователен предмет”. Върху заявлението е поставена положителна резолюция, с посочване на длъжността „учител по изобразително изкуство” за една година до 15.06.2016г.

Представено е допълнително споразумение № РД-11-17/15.09.2015г., без положен подпис от страна на ищеца в същото, от което се установява, че на ищцата е предложена длъжност „Учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап”.

Със заповед №

РД-11-33/23.09.2015г. е прекратено ТПО на ищеца, като в заповедта е посочено, че същата заема длъжността „Учител, общообразователен предмет в прогимназиален клас”.

Представен е препис от трудова книжка серия № 489425 на ищцата, от която се установява, че последното записване в последната под графа „длъжност” е посочена длъжността „младши възпитател”.

От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д. П. се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ уволнението възлиза на 599,50 лева, при което за период от шест месеца обезщетението би възлизало на 3597,00 лева.

В хода на съдебното производство е разпитана свидетеля И. Д. М., заемаща длъжност „помощник - директор” при ответника, която сочи, че в началото на месец септември 2015г. на ищцата й било предложено да заема длъжността „учител по изобразително изкуство”, като сочи, че й е известно, че в последствие същата отказала да подпише допълнителното споразумение.

Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Редът за изменение на трудовото правоотношение е уреден в чл.119 КТ, където е формулиран принципа за изменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение по съгласие на страните. Предвид изискването за писмена форма за възникването на трудовото правоотношение, за да е валидно изменението, съгласието за него следва да е постигнато също в писмена форма. Не е допустимо сключване на договор за изпитване с работник или служител,които вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор- за същата работа,за която е сключен окончателния договор.Няма пречка обаче да се сключи договор за изпитване с такъв работник или служител, който вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е.- за друга длъжност,при която се изпълнява различна по характер трудова функция,такава,каквато до този момент работникът или служителя не е изпълнявал.Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,представлява сключване на нов договор между същите страни - промяната действа от момента на постигане на съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата предходна договорка,която е изменена с новата.На това основание – ако по реда на чл.119 от КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция – не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово правоотношение,но за друга длъжност.

Преведено гореизложеното към настоящия казус се установява, че ищцата е заемала длъжността „младши възпитател начален етап”, която длъжност е уговорена да бъде заемана за неопределен срок, по силата на допълнително споразумение №РД-11-1201/16.06.2014г., с което е изменен ТД № РД-08-28/23.09.2009г., с който е възникнало ТПО между страните. Не се спори между страните, че ищцата е отправила искане до ответника, чрез директора на учебното заведение да бъде преместена на нова длъжност, което желание е обективирано в писмено заявление №1417/10.09.2015г. Не се спори също така между страните, че директорът на учебното заведение е положил резолюция с положителен характер във връзка със заявлението на ищцата, като е посочи, че новата длъжност „учител по изобразително изкуство” следва да бъде заета в срок за една година.

Гореизложеното налага отговор на въпроса, дали с депозиране на заявлението от ищцата и полагане на резолюция от представляващия ответника, между страните е постигнато надлежно, валидно писмено съгласие по видът на новата длъжност, която следва да бъде заета и условията по заемане на същата. Анализът на съдържанието на документа, а и предвид останалите писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство навежда на отрицателен отговор по посочения въпрос. В заявлението си ищцата не е направила искане за превръщане на безсрочното си ТПО в срочно при заемане на новата длъжност. Това условие е едностранно поставено от работодателя, без наличието на надлежно, писмено и предварително съгласие от ищцата, при което не може да бъде прието, че е налице надлежно изменение на ТПО с изготвяне на допълнително споразумение № РД-11-17/15.09.2015г., което ищцата е отказала да подпише. Ирелевантно е обстоятелството, дали ищцата е била запозната предварително с условията на предлаганата й нова длъжност, която предпоставя изменение на безсрочното й ТПО в срочно такова, доколкото липсва надлежно писмено съгласие по този параметър на изменение на ТПО по см. на чл.

119 КТ. Както съдът вече посочи, съобразявайки се със съдебната практика, в случая обективирана в Решение № 765/11.01.2011г., постановено по гр.дело № 228/2010г. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, една такава уговорка между страните по ТПО за превръщането му от безсрочно в срочно при заемане на нова длъжност при същия работодател не е недействителна, стига обаче да е надлежно постигната между страните с отправяне на волеизявление в тази насока и приемането му от насрещната страна. В чл. 118 КТ е въведена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работника или работодателя с единствено изключение - едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна на работодателя. В съответствие с чл. 9 ЗЗД, всяко друго изменение на уговорките в трудовия договор, в т.ч. мястото на работа, длъжността, времетраенето на договора, размера на отпуска, трудовото възнаграждение и начина и периодичността на плащането му, продължителността на работното време и пр. може да бъде изменено по взаимно, изразено писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение, в този смисъл Решение № 216/17.07.2012г., постановено по гр.дело № 724/2011г. на ВКС, ІV ГО. С допълнителното споразумение страните могат да уговорят изменение на ТПО от безсрочно в срочно, стига тази уговорка да не съдържа порок на волята между договарящите.