Решение № 272 от 15.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Благоевград, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500341 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв.

Г. Ю.- процесуален представител на Д. К. М., съдебен адрес: гр. Благоевград, ул.

„*** срещу Решение № 26/31.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1142/2022 г. по описа на РС- П., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против „***“ ЕООД иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на сумата от 8450,00 лв., представляваща дължими месечни трудови възнаграждение за периода от 12.12.2020 г. до 01.01.2022 г., 13 месеца по 650,00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен и настоява за неговата отмяна и уважаване на предявения иск, за което подробно се обосновава.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор, е депозирала отговор.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа обжалвания акт, който настоява да се потвърди, за което също подробно се аргументира.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:

Производството пред РС-П. е образувано по искова молба от Д. К. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „*** против „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „**, представлявано от Г.С. – 1 управител, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 8450,00 лв., представляваща дължими месечни трудови възнаграждения за периода от 12.12.2020 г. до 01.01.2022 г.- за 13 месеца по 650 лв. месечно, ведно със законната лихва върха главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От прието като доказателство по делото копие от трудов договор, се установява, че на 12.12.2020 г. между ищеца (служител) и ответното дружество (работодател) е сключен трудов договор № 59/1212.2020 г., съгласно който работодателят възлага, а служителят приема да заема длъжността общ работник, строителство на сгради, пълно работно време и основно месечно възнаграждение 610,00 лв. С доклада по делото е обявено за безспорно, че ответното дружество признава, че между страните има сключен трудов договор.

Със Заповед № 1/01.01.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ трудовото правоотношение между страните е прекратено.

От справка за актуално състояние на действащи трудови договори за период 01.12.2020 г. до 31.01.2022 г. на НАП се установява, че за посочения период за ищеца има вписан трудов договор с работодател „***“ ЕООД с дата на сключване 12.12.2020 г. и дата на прекратяване -01.01.2022 г. От справка – Данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.12.2020 г. до 31.01.2022 г. на НАП се установява, че за периода 12.12.2020 г. до 31.12.2021 г. за ищеца са подавани данни от ищцовото дружество ежемесечно, а от месец 01.2022 г. ищецът получава от Национален осигурителен институт обезщетение за безработица.

От писмо изх. № 21887 #2/02.05.2022 г. на ТД на НАП София, офис Благоевград се установява, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ за сключване на трудов договор между „***“ ЕООД и Д. К. М. е подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис на 15.12.2020 г. от Д. В.Д.. Към заявлението за упълномощаване за подаване на данни по електронен път от „***“ ЕООД с титуляр на КЕП – „***“ ООД, автор на КЕП Д. В.Д., пълномощно от 23.10.2017 г., с което Г.С. Т., в качеството му на управител на „***“ ЕООД упълномощава Д.

В.Д. да представлява дружеството. Посочено е в писмото, че в досието на „***“ ЕООД няма приложено пълномощно, с което С.Т. да е упълномощен да представлява дружеството.

По делото са ангажирани гласни доказателства.

В показанията си св. Р.П. сочи, че познава Д. М. отдавна. От ищеца разбрал, че работи в „***“ ЕООД като общ работник. Помолил го да отиде в София да му помогне в боядисването на един апартамент. Ищецът му казал, че С.Т. го изпратил да работи по апартамента и че е изпратен по договор. Ищецът казал на свидетеля, че ще му плати за боядисване на апартамента. Уговорката била след като завърши ищецът апартамента и му платят, той да плати на свидетеля. Сочи, че около 12 до 15 декември 2021 г. отишъл в гр. София и около три-четири месеца помагал на ищеца. Ищецът не му платил за работата нищо, тъй като и на него не било платено. Пояснява, че когато отишъл в София, апартаментът бил в трагично състояние. Двамата с ищеца спали на пружини в апартамента. М. получавал пари 2 за гориво, за труда не е получавал пари.

Свидетелят Т. в показанията си сочи, че работи от края на м.май.2021 г. в „***“ ЕООД, познава Д. М. от 2005 г. Знае, че ищецът е майстор, мазилкаджия.

Пояснява, че базата на дружеството се намира на ул. Европа, в промишлената зона. В дружеството работят заварчици, извършват монтаж, заваряване. Откакто работи в дружеството, не е виждал М. нито в базата, нито на обекти на дружеството. Разбрал, че М. е идвал на базата един-два пъти и не му харесало, но свидетелят не е бил там.

В показанията си св. С.Т. сочи, че ответното дружество е учредено от неговия син през 2017 г. Помага на сина в работата. Познава ищеца Д. М., преди шест-седем години правил ремонт в къщата на свидетеля. През ноември или декември 2020 г. М. му казал, че е в процес на развод и го помолил, ако може сина на свидетеля да го заведе на работа, за да може да вземе безлихвен заем. След сключване на трудовия договор, ищецът получил кредит от „Пощенска банка“.

Ищецът не познавал сина на свидетеля и разговарял със свидетеля, който от своя страна разговарял със сина си. Уговорката била М. да си плаща осигурителните вноски. Пояснява, че ищецът си плащал вноските, но със закъснение, като дължимите суми предавал на свидетеля. Сключването на договора между ищеца и ответното дружество било на 12.12.2020 г. по инициатива на М.. Твърди, че ищецът никога не е работил в „***“. М. бил майстор на плочки и мазилки, а естеството на работа в „***“ – изграждане на метални конструкции, изработка и монтаж. Свидетелят сочи, че дъщеря му купила апартамент в гр. София на 14.04.2021 г. След като за жилището били открити партиди за ток и вода, през септември или октомври месец 2021 г. свидетелят помолил ищеца да работи по апартамента на дъщеря му. Твърди, че апартаментът е на дъщеря му и няма нищо общо с „***“. Ищецът бил в София от 20.10.2021 г. до 24-25.01.2022 г., работел от понеделник до петък, като на 20.12. се прибрал и се качил на 13.01. Ищецът и момчето, което взел с него да боядисва, спели на две легла в апартамента. Сочи, че уговорката с М. била като с всеки частник. Свидетелят твърди, че за ремонта е заплатил на ищеца 8000,00 лв., от които 7800,00 лв. лично свидетеля и 200,00 лв. – зетя на свидетеля. Изтъква, че не били изобщо доволни от работата на ищеца.

След като получил исковата молба, останал учуден, тъй като уговорките за ремонта на апартамента на дъщеря му били между свидетеля и ищеца.

По реда на чл. 176 ГПК ищецът в обяснения сочи, че при постъпване на работа в дружеството се договарял със С.Т., както и последният подписал трудовия договор. Не е ходил на работа във фирмата, след една седмица заминал на София, останал една-две седмици, върнал се и след празниците отново заминал. С.Т. купил апартамент, в който ищецът извършил всички довършителни работи. Около година работил по апартамента. С. му казал, че той ще плаща. В течение на този едногодишен период се връщал, седи една седмица, две, после пак отивал. С. му казал, че докато не свърши цялата работа, няма да получи една стотинка. Твърди, че не са му давани никакви пари, дори инструментите и стълбата останали в апартамента. В София ходил да се къпе при сина на С., който му казвал „оправяйте се, само мен не ме мешете“. Взел безлихвен кредит от банка, като при получаването представил трудовия договор.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

3

Предявен е иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение е предпоставено от наличието на действително трудово правоотношение и реално престиране на труд от работника. Трудово възнаграждение се дължи за извършена работа, която съгласно чл. 125 КТ работникът следва да изпълнява точно и добросъвестно. Наличието само на трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо реално да полага труд като осъществява фактически съответната трудова функция.

Неоснователни са възраженията, изложени във въззивната жалба, за допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд и размяна на доказателствена тежест. Районният съд е указал на ищеца, че следва да докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е уговорено, че е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и че е престирал реално уговорената работа. При предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за твърдения в исковата молба период между страните е било налице трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд и размера на трудовото възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираното от ищеца трудово възнаграждение.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорен факта на сключен трудов договор между страните. По силата на трудовия договор за работника е възникнало задължение да престира труд срещу насрещното корелативно задължение на работодателя да заплаща уговореното възнаграждение, законово регламентирано в чл. 128, т. 2 КТ.

В тежест на ответника по делото е било да установи изпълнение на задължението си по трудовото правоотношение.

Спорът е концентриран върху обстоятелството полагал ли е труд ищецът през исковия период в ответното дружество.

За установяване на посочения факт са ангажирани гласни доказателства.

От показанията на св. Р.П. се установи, че М. му казал, че работи в „***“ ЕООД като общ работник. Установи се също така, че М. го помолил да отиде в София да му помогне в боядисването на апартамент, на който обект М. бил изпратен от С.Т.. Относно заплащането на боядисването, уговорката между свидетеля и М. била след като завършат апартамента и платят на М., последният да заплати на свидетеля. Свидетелят около 12 до 15 декември 2021 г. отишъл в гр.

София и около три-четири месеца помагал за боядисването. За работата не му било заплатено, тъй като и на М. не било платено. М. получавал пари за гориво, за труда не е получавал пари.

От показанията на свидетеля Т. се установи, че работи в ответното дружество от месец май 2021 г. Познава М. от 2005 г. като майстор, мазилкаджия.

В дружеството работят заварчици, извършват монтаж, заваряване. Откакто работи в дружеството, свидетелят не е виждал М. нито в базата, нито на обекти на дружеството.

4

От показанията на свидетеля С.Т. (баща на представляващия ответното дружество) се установи, че процесния трудов договор е сключен по инициатива на въззивника М. с цел получаване на безлихвен кредит, като заплащал осигурителните вноски. От свидетеля било възложено на М. да извърши ремонт на апартамент в гр. София, собственост на дъщерята на свидетеля, като ремонта бил извършен от 20.10.2021 г. до 25.01.2022 г. Твърди, че М. никога не е работил в дружеството.