Решение № 5180 от 13.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5180 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100507275 по описа за 2021 година Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Г. И. Ц., В. Г. Ц. и И. Г. Ц., чрез адв.

А. И.. С жалбата се оспорва решение № 20285447 от 30.12.2020 г. по гр.д. № 57520/2015 г. по описа на СРС, 46 състав, с което са уважени предявените от Р. В. Ц. срещу въззивниците-ответници следните искове:

-По чл. 61, ал. 2 ЗЗД – за осъждане на всеки от ответниците като наследник на Г. Ц. (брат на ищцата) да й заплати сумата от по 5 440,16 лв. за направени от ищцата през периода 2009 г. - 2012 г. подобрения и необходими разноски по запазване, поддържане и обновяване на съсобствен с брат й Г. Ц.

(наследодател на ответниците) недвижим имот, находящ се в гр. Пирдоп, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба /на 24.09.2015 г. /до окончателното изплащане;

-по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на всеки един от ответниците да й заплати сумата от по 140,47 лв., представляващи заплатени от нея задължения за местни данъци и такса битови отпадъци за същия недвижим имот за периода 2005 - 2014 г., и заплатени задължения за цена на ползвана в имота електроенергия за периода 2010 - 2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба на 24.09.2015 г. до окончателното изплащане;

-по чл. 59, ал. 1 ЗЗД - за осъждането на всеки един от ответниците да й 1 заплати сумата от по 3 145,01 лв. за направени от нея разходи за медицински консумативи, храна, издръжка и погребение на наследодателя им Г. Ц., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба /на 24.09.2015 г./ до окончателното изплащане, както и в полза на ищцата са присъдени направените по делото разноски.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са аргументи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по неправилно квалифицирани искове по чл. 59 ЗЗД, тъй като ищцата е била настойник на Г. Ц., отношенията между тях са били договорни и е следвало направените от нея разходи да бъдат претендирани на договорно основание. Изложени са аргументи, че обжалваното решение е постановено при неправилен анализ на доказателствата – писмени доказателства, свидетелски показания, експертиза.

Сочи се, че първоинстанционният съд е приел, че Г. Ц. не е възразил по повод извършването на подобрения, но през процесния период той е бил под пълно запрещение и се поставя въпросът дали е могъл да формира адекватни представи за действителността и да формира правно валидна воля, както и че по делото липсват доказателства, от които да се установи дали е бил запознат неговият настойник с извършването на СМР в имота. Твърди се, че разходите за медицински консумативи, издръжка, храна и погребение са направени от ищцата в качеството й на настойник и сестра на Г. Ц., поради което представляват изпълнение на нравствен дълг, което изключва иска по чл. 59 ЗЗД. Поставя се въпросът, при положение, че между страните е имало делбено производство, следва ли ищцата да търси защита с иск по чл. 59 ЗЗД.

Сочи се, че в договора за СМР и вложени материали липсват индивидуализиращи белези на страните и обекта, във връзка с което ответниците оспорили истинността му пред районния съд, който отказал да открие производство по чл. 193 ГПК, поради което оспорват истинността му и пред въззивния съд. Със същите доводи оспорват истинността и на приложените по делото, свързани с договора за СМР приемо-предавателни протоколи, оферта и касов бон. Поставят въпроса дали биха могли да отговарят по предявения иск при положение, че не са били съсобственици през време на процесния период. Навеждат доводи, че подобренията не са били извършени в техен интерес. По отношение на претенцията за заплатени суми за данъци, такси и електроенергия навеждат аргументи, че още с отговора на исковата молба са се позовали на изтекла погасителна давност, както и посочват, че тези суми се дължат от собственика на имота, а техният наследодател е бил собственик само на 1/2 от процесния имот. Твърдят, че не са му дължали и не са били поканени да му дават издръжка. Изтъкват, че през периода 22.07.2005 г. - 02.03.2007 г. бащата на поставения под пълно запрещение Г. Ц. е бил негов настойник, поради което за част от периода претенцията за разходи за неговата издръжка е неоснователна, а за периода, през който ищцата е била негов настойник, разходите му за лични нужди са били покривани от неговата пенсия. Посочват, че подобренията в имота са 2 били извършени в момент, в който настойник на Ц. е била А. Н., но по делото липсват данни за нейно съгласие за извършването на подобренията, които въззивниците определят като луксозни, а не необходими, поддържайки, че по делото липсват писмени доказателства за предписания от община Пирдоп за тяхното извършване. С оглед твърденията, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл. 59 ЗЗД, а е следвало същият да се квалифицира като иск на договорно основание, се моли въззивният съд да обезсили обжалваното решение и да върне делото за разглеждане от друг състав на СРС. Алтернативно, в случай, че въззивният съд не приеме тези доводи, се моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски.

В жалбата са направени доказателствени искания, които са оставени без уважение с Определение № 1622/09.08.2021 г. по настоящото дело.

В установения от закона срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Р. В. Ц., чрез адв. А., с който същата се оспорва с доводи за неоснователност. Наведени са аргументи, че исковата молба е редовна и първоинстанционният състав е дал правилна квалификация на предявените искове. Сочи се, че по отношение на оспорените документи законът дори не предвижда писмена форма за действителност или определени реквизити, както и че те представляват частни документи, които нямат обвързваща материална доказателствена сила и имат доказателствена стойност единствено по отношение на това, че са съставени от подписалите ги лица.

Поради изложеното се поддържа, че правилно районният съд не е открил производство по чл. 193 ГПК, доколкото истинността на документите е оспорена единствено по отношение на тяхното съдържание, но не и по отношение на тяхната автентичност. Релевирани са доводи, че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като те са наследници на Г. Ц. и те отговарят за неговите задължения съответно на дела си от наследството.

Изразява се становище, че правилно първоинстанционният съд е приел, че описаните в исковата молба разходи не са били нравствен дълг на ищцата и тя не е била длъжна да ги прави, а са били нравствен дълг на ответниците. Твърди се, че в отговора на исковата молба не се съдържа възражение за изтекла погасителна давност. Наведени са аргументи, че в качеството си на настойник ищцата не е имала задължение със свои лични средства да поема разходи на подопечния си, но е извършила тези разходи в негов интерес, като обстоятелството, че те са изцяло заплатени от нея, било доказано по делото. Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал исковете, тъй като отношенията настойникподопечен не са договорни, а ищцата е платила със свои лични средства разходи в негов интерес. Посочва, че в съответствие с ППВС № 6 от 1974 г. първоинстанционния съд правилно е квалифицирал иска за подобрения като такъв по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Изразява се становище, че доказателствените искания са неоснователни и правилно събирането на посочените доказателства не е било допуснато от първоинстанционния съд. Моли се за 3 потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както приема в своята константна практика Върховният касационен съд, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло фактическите констатации на първата съдебна инстанция, установени и от въззивната инстанция и мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, като не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт. В допълнение към същите, с оглед оплакванията в жалбата следва да бъде изложено следното:

По отношение на оспорените от въззивниците документи настоящият съдебен състав приема, че същите правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд, доколкото кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, неоспорено и прието в първоинстанционното производство.

Съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е имала за задача да остойности общо и поотделно всички строително-монтажни работи (СМР), включително тези, които са констатирани като извършени в имота, но за които не са представени документи. В заключението си вещото лице оценява строителноремонтните работи на стойност от 33 510,61 лв. към момента на извършването им през 2010 г., а с исковата молба са представени документи за извършени разходи по ремонта на съсобствения имот за общо 32 640,96 лв., т.е. на по-ниска стойност от сочената от вещото лице.

Извършването на ремонта на къщата в гр. Пирдоп се установява и от показанията на свидетелите В. И. и Б.А., разпитани в първоинстанционното 4 производство, като първият свидетелства и за това, че именно той е извършвал СМР по имота, за което му е било заплатено от ищцата.

Извършените СМР в имота и стойността им, се установяват и от заключението на неоспорената от страните СТЕ. Несъстоятелни са възраженията на пълномощника на въззивниците, че са налице разминавания в свидетелските показания. Свидетелят В. И. не е твърдял, че „външна изолация не прави“, а че не се занимава с „груби работи“, като поставянето на външна изолация представлява довършителни работи по къщата след нейното укрепване. Видът на тухлите, от които е изградена къщата, не може да доведе до извода, направен във въззивната жалба, че „няма как този свидетел да е правил стени и тавани“. Съгласно заключението на вещото лице материал, представляващ дюшеме може да бъде положено като подово покритие, независимо дали конструкцията е гредоред или бетонна плоча. Свидетелят е извършвал ремонтни дейности в началото и в края на сезона, както самият той заявява. Ето защо, въззивният съд намира, че показанията на свидетелите са последователни, еднопосочни и безпротИ.речиви, като същите намират опора в останалите събрани по делото доказателства и взаимно се допълват, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.

Предвид събраните по делото доказателства, изяснени са релевантните за спора обстоятелства, а именно, че в имота са извършени СМР на стойност от 33 510,61 лв. към момента на извършването им през 2010 г., като същите са заплатени от ищцата. Увеличената стойност на имота към 2010 г., определена от вещото лице, възлиза на близка до тази сума, от която стойността на необходимите разноски за запазване на сградата е 19 276,55 лв., а стойността на полезните разноски – 13 029,78 лв. Не се установява извършването на луксозни подобрения (поради което възраженията в жалбата, касаещи извършването на луксозни подобрения са неотносими към правния спор и не следва изобщо да бъдат обсъждани).