Определение № 963 от 15.09.2021, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 963 гр. София , 15.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Частно наказателно дело № 20211110212273 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на Р.Д. – управител на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХ, срещу постановление на прокурор при СРП от 27.07.2021г. /деловодно изведено на 04.08.2021г./, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 83/2020г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 41988/2019г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209 ал. 1 НК.

Постановлението за прекратяване се обжалва като неправилно и необосновано.

Оспорва се фактическата обстановка, изложена в постановлението за прекратяване, и се навеждат доводи, че не са събрани всички относими доказателства. Искането към съда е атакуваното постановление да бъде отменено и делото – върнато на СРП със задължителни указания относно приложението на закона.

Съдът, след като съобрази доказателствата по делото и доводите, изложени в жалбата, намери следното:

Депозираната жалба е допустима – подадена е от ощетеното юридическо лице и в срока по чл. 243 ал. 4 НПК /видно от датата на пощенското клеймо/.

Разгледана по същество, депозираната жалба е основателна.

Досъдебно производство № 83/2020г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 41988/2019г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП от 12.02.2020г. и се води затова, че в периода месец юни – месец август 2019г. на територията на Люксембург, Холандия, Дания, Швеция и Белгия, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у служители на „Шел България“ ЕАД и на други дружества на територията на ЕС от група „ШЕЛ“, че е служител на търговското дружество „С.Г.“ ЕООД и с това му причинил имотна вреда в размер на 5092, 72 лева – престъпление по чл. 209 ал. 1 НК.

По досъдебното производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

За да прекрати наказателното производство прокурорът се е позовал на прекратителното основание по чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, като в мотивната част на постановлението е посочил, че разследваното деяние не съставлява престъпление нито по чл. 209 ал. 1 НК, нито по други текстове от НК. Разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК предвижда, че наказателното производство се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление, В първото предложение 1 попадат случаите, по които се установи, че деянието - предмет на разследване по конкретното дело, изобщо не е било извършено, като тук попадат както случаите на неизвършване на деянието, така и тези, в които не може да се докаже, че такова деяние е било извършено.На посоченото основание се прекратява наказателното производство и когато се установи, че деянието, за което е образувано досъдебното производство, не осъществява признаците на престъпление от Особената част на НК.

На първо място в конкретния случай следва да се посочи, че от обстоятелствената част на постановлението за прекратяване не може да се направи категоричен извод коя от двете хипотези на чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК визира прокурорът. Така веднъж в постановлението се обсъжда доказателствена непълнота и като последица от нея невъзможност да се установят обстоятелства от значение за извода осъществен ли е състав на престъпление по чл. 209 ал. 1 НК, а след това се обсъжда липса на елементи от обективната страна на престъпния състав по чл. 209 ал. 1 НК.

Наред с това атакуваното постановление е необосновано и незаконосъобразно, тъй като прокурорът е изградил изводите си за наличие на прекратителното основание по чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, без да е проведено обективно, пълно и всестранно разследване. В случая по досъдебното производство не са събрани относими доказателства, касаещи обстоятелствата от предмета на доказване. Вместо това в атакуваното постановление единствено е констатирана доказателствената непълнота, без да се държи сметка, че са възможни усилия за преодоляването й и че е възможно събирането и на други доказателства освен наличните в материалите по делото.

В досъдебното производство е установено, че ощетеното юридическо лице „С.Г.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХ, е с основен предмет на дейност спедиция. Негов управител и едноличен собственик на капитала е свидетелят Р. Н. Д. „С.Г.“ ЕООД осъществява дейността си чрез други транспортни дружества – негови контрагенти, сред които „Марко Транс“ БГ, ЕООД, „Стрийт транспорт“ ЕООД, „Абевил“ ЕООД, „Ноли Норд“ ЕООД и „Старт спед“ ЕООД. С Договор за ползване на услуга euroShell Card от 04.11.2016г., „Шел България“ ЕАД предоставя на „С.Г.“ ЕООД правото да ползва карти euroShell Card, които представляват средство за безналично и отложено плащане на различни стоки и услуги в зависимост от категорията на картата, на територията на държавите, посочени в Приложение № 2 към договора, в това число заплащане на гориво, на пътни и винетни такси. Картите са поименно издадени на името на „С.Г.“ ЕООД, като се предоставят за ползване на МПС с посочен върху картата регистрационен номер. За всеки влекач се заприхожда съответната карта, която се ползва като пластиката се поставя в постерминала и водачите заплащат горивото и съпътстващите разходи. Така зареждането, плащането на горивото, пътните, винетните и другите транспортни такси и разходи във връзка с извършваните транспортни курсове се извършва безкасово със съответната euroShell Card. Впоследствие за стойността на получените доставки „Шел България“ ЕАД издава данъчна фактура на получателя на облагаемата доставка „С.Г.“ ЕООД, която дружеството заплаща по банков път в указания в договора от 04.11.2016г. и приложенията към него срок.

Свидетелят Д. в показанията си сочи, че основният картодържател „С.Г.“ ЕООД предава картите на транспортните фирми, с които работи, където впоследствие картите биват предадени поименно и лично на всеки шофьор с приемо – предавателен протокол.

През месеците юли – август 2019г. в „С.Г.“ ЕООД започнали да се получават фактури, издадени от „Шел България“ ЕАД за заплащани винетни такси и такси за паркинг, заплатени чрез акаунта на СНАП, като при проверка се установило, че влекачите, във връзка с които било посочено да са извършени плащанията, имали различна локация или се намирали на територията на Република България в този период. Общата стойност на фактурите, издадени от „Шел България“ ЕАД за заплащане на винетни такси и такси паркинг за влекачите, за които е установена 2 различна локация, била в размер на 16 849, 30 лева, която сума свидетелят Д. заявява, че е заплатена по банков път от „С.Г.“ ЕООД.

В показанията на свидетелите Р.Д. и свидетелката М. С. се съдържат сведения за кои влекачи е установено такова необосновано ползване на euroShell Card, кое е дружеството – контрагент на основния картодържател, извършващо транспортна дейност с влекача и къде се е намирал съответният влекач по времето, когато е била използвана конкретната euroShell Card за заплащане на винетна такса и такса паркинг в Англия. Информация със същия предмет се съдържа и в предадените от двамата свидетели с протоколи за доброволно предаване справки. Тези сведения обаче не са били предмет на проверка в досъдебното производство. Не са установени дружествата – контрагенти на „С.Г.“ ЕООД, на които свидетелят Д. сочи, че са предавани издадените на основание договора от 04.11.2016г. euroShell карти, не са установени законните им или упълномощени представители, така че чрез разпита им да се установят отношенията между дружествата във връзка с издадените на името на „С.Г.“ ЕООД карти, отношенията по тяхното предаване веднъж от „С.Г.“ ЕООД на транспортното дружество и втори път – от дружеството на конкретния водач. Още повече, че по отношение на отчетността и предаването на картите са събрани противоречиви доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Д. и И. К. Така докато Д. твърди строга отчетност при предаване на картите и ПИН кода за всяка от тях, свидетелят К. заявява, че номерата на картите, както и ПИН кода за всяка карта са били известни на всички в офиса на „С.Г.“ ЕООД. Без конкретни съображения защо биват кредитирани именно на показанията на свидетеля К., а не тези на свидетеля Д. в атакуваното постановление прокурорът е възприел именно заявеното от него, че всички служители имат достъп до картите и до информацията, свързана с тях, необходима, за да бъдат използвани.

В предадените с протоколи за доброволно предаване от свидетеля Д. справки и в показанията на свидетелката С. са посочени номерата на влекачите, извършили превозите, през време на които се твърди да са извършени плащанията на винетни и паркинг такси, както и имената и ЕГН на водачите им. Независимо от това в досъдебното производство дори не са правени опити да се приобщят писмени и гласни доказателства, от които да се установи какъв курс е изпълнявал съответният влекач в периода юли – август 2019г., кой е бил водачът му, предавана ли му е карта, издадена от „Шел България“ ЕАД, ползвал ли я е и ако да – къде и за заплащане на какви услуги.

Не са били изискани данни от тахографите на съответните влекачи, пътни листи и други документи, от които би се установило изпълнявали ли са курс във връзка с международен превоз на товари на територията на ЕС в периода юли – август 2019г. и ако да – какъв. Не са правени никакви опити и да се установят лицата, за които се сочи, че са били водачи на товарните автомобили при конкретните курсове и да се разпитат както за конкретните курсове, така и за начина, по който са им били предавани euroShell картите и по който са ползвали последните.

Преди да бъдат приобщени обсъжданите относими доказателства са преждевременни и необосновани изводите, залегнали в атакуваното постановление, че липсва настъпила имуществена вреда, тъй като винетните такси са заплатени във връзка с осъществяван от „С.Г.“ ЕООД международен превоз на товари, а наред с това от доказателствата по делото се установявало, че товарните автомобили са се намирали извън страната. Подобен извод е в противоречие със събраните на този етап в досъдебното производство доказателства. От гласните и писмените доказателства се установява, че действително една част от влекачите са били извън страната, но не са се намирали в страните от ЕС, за които са закупени винетки. В показанията си свидетелката С. твърди, че за влекачи с рег. №№ СА 7454 НВ, СА 1352 ХМ са закупени винетки за територията на Люксембург, Холандия, Дания, Швеция и Белгия, а влекачите са изпълнявали курсове, както следва: влекач с рег. № СА 7454 НВ – на територията на Англия и Франция, а влекач с рег. СА 1352 ХМ – на територията на 3

Унгария, Румъния и България. На следващо място в прокурорското постановление въобще не са обсъдени данните, че част от влекачите са се намирали на територията на България, въпреки че в този период за тях са закупени винетки също за територията на Люксембург, Холандия, Дания, Швеция и Белгия.

Като писмено доказателство е приобщен отговор от „Шел България“ ЕАД /том I, л.

97 ДП/, в който е посочено, че с картите могат да се получават електронни евровинетки за територията на Дания, Швеция, Холандия и Люксембург, както и да се заплащат пътни такси във Великобритания, като в този случай данните на картата и данните на съответното МПС се въвеждат на адрес http://www.eurovignettes.eu и се получава онлайн потвърждение, като не е необходимо водачът на МПС да спира на терминал за плащане на услугата. В отговора на „ШЕЛ България“ ЕАД е посочено още, че в случая винетките, закупуването на които се оспорва от „С.Г.“ ЕООД, са закупени онлайн, като конкретната уеб страница, от която са закупени винетките https://www.ages.de не изиска допълнителна верификация като въвеждане на ПИН код. Независимо от това в досъдебното производство не са правени никакви опити да се установи доставчикът на интернет услуга /включително и чрез механизма на международната правна помощ/ и данни за конкретните онлайн покупки – IP и MAC адрес, от който са направени, и кой е титулярът и от кое лице се ползва IP адреса, както и да се идентифицира използваното устройство.

Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3836a78f-925b-40bf-acb4-82f9888dd3d8