Решение № 145 от 07.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606240 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 12.09.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 17059/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100-тен състав, подсъдимият Б. П. М. е признат за виновен в това, че на 24.06.2021 г. около 22:30 часа в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бул. „Монтевидео“, в района на метростанция „Мизия“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата и тялото, причинил на полицейски орган - Й. Л. Я., разузнавач VI степен в 02 група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 06 РУ – СДВР, при изпълнение на службата й, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, а именно кръвонасядане на горен клепач на ляво око, кръвонасядане по вътрешния ъгъл на долен ляв клепач, охлузване по тръбната повърхност на пети пръст на дясна ръка, контузия на дясна ръка, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал.

2, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.

С присъдата подс. Б. М. е признат за виновен и в това, че на 24.06.2021 г. около 22:30 часа в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бул. „Монтевидео“, в района на метростанция „Мизия“, противозаконно е пречил на орган на властта – Й. Л. Я., разузнавач VI степен в 02 група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 06 РУ - СДВР, да изпълни задълженията си по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – „Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната”, 1 като е препятствал действията й по установяване на самоличността му, буйствал и оказвал съпротива при задържането му, поради което и на основание чл. 270, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от три години.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подс. Б. М. му е определено едно общо наказание между наложените, а именно най-тежкото такова – лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД подс. Б. М. е осъден да заплати на Й. Л. Я. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 24.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата от 4 000 лева до пълния предявен размер от 6 000 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Б. М. е осъден да заплати направените по делото разноски в досъдебното производство по сметка на СДВР в размер на 78 лева, както и разноските в съдебното производство по сметка на СРС в размер на 80 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подс. Б. М., като се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която да бъде оправдан.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения защитникът на подс. Б. М. – адв. В., прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа, че обективната страна на престъплението не е доказана, тъй като в обвинителния акт е посочено, че подсъдимият е нанесъл няколко удари на пострадалата Й. Я., а в хода на съдебното следствие се било доказало, че ударът е бил един, като в тази връзка извършва собствен анализ на събраните доказателства. По отношение на престъплението по чл.

270, ал. 1 от НК защитникът излага конкретни доводи, че не са налице доказателства полицейския служител Й. Я. да е дала разпореждания на подсъдимия. Счита, че не е доказана и субективната страна, тъй като двамата полицейски служители са били с цивилни дрехи и автомобил, не са имали отличителни знаци, било е тъмно и при направената от св. Я. легитимация подсъдимият не е имал възможност да види, че това е валидна служебна карта със съответния стикер. На следващо място, посочва, че СРС неправилно е отчел като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които са част от състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.

Представителят на държавното обвинение счита първоинстанционната присъда за обоснована и законосъобразна, а наложените на подсъдимия наказания за справедливи, поради което прави искане за нейното потвърждаване.

Частният обвинител и граждански ищец Й. Я. също моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

В своя защита подс. Б. М. поддържа казаното от защитника си и изразява съжаление за действията си, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

2

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Подсъдимият Б. П. М. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан.

За времето от 22:00 часа на 24.06.2021 г. до 06:00 часа на 25.06.2021 г. свидетелите Й. Я. и М.Д. – полицейски служители към 06 РУ – СДВР, изпълнявали служебните си задължения във връзка с издадена заповед № 2302-610/24.06.2021 г. относно специализирана полицейска операция на местно ниво и изготвен към нея план, утвърден от началника на 06 РУ – СДВР. Двамата били облечени с цивилни дрехи и използвали необозначен автомобил. Св. Я. заемала длъжността разузнавач VI степен в 02 група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 06 РУ – СДВР.

Около 22:30 часа в гр. София, ж. к. „Овча купел“, бул. „Монтевидео“, в района на метростанция „Мизия“, свидетелите Й. Я. и М.Д. забелязали четири момчета – подс.

Б. М. и свидетелите Р.И., М.Д. и К.Ц., и решили да пристъпят към тяхната проверка.

Отишли при тях и се легитимирали, като заявили, че са полицаи от „Криминална полиция“ при 06 РУ – СДВР, и показали служебните си карти. Полицейските служители поискали личните документи на присъстващите, като само трима от тях представили личните си карти – свидетелите Р.И., М.Д. и К.Ц.. Подс. Б. М. казал, че няма лична карта, при което полицейските служители го попитали дали знае единния си граждански номер. Подсъдимият ги попитал „Какви сте вие?“ и поискал пак да види служебните им карти. Свидетелите Й. Я. и М.Д. отново показали служебните си карти, след което наредили на подсъдимия да отиде с тях до служебния автомобил за извършване на справка и му казали, че ако не си спомня ЕГН-то, ще бъде отведен в районното управление за изясняване на самоличността му. Отделно служителите на реда попитали подсъдимия дали е задържан друг път, дали е бил подсъдим и т.н.

Тогава подс. М. попитал: „Какво ще стане, ако си тръгна?“, и както стоял прав до парапета на метростанцията, изведнъж побягнал. Полицейските служители веднага тръгнали след него, като св. Я. успяла първа да го настине и се опитала да го хвана.

Подсъдимият започнал да се дърпа и да буйства, като й нанесъл удари с юмруци в областта на лицето й. В този момент св. Д. успял да стигне до тях и двамата със св. Я. повалили подсъдимия на земята. Докато бил на земята, подсъдимият продължавал да буйства и да удря св. Я. с лакти, но двамата полицейски служители успели да му сложат белезници. Подсъдимият бил задържан със заповед за задържане на лице и транспортиран в помещение за временно задържане в 06 РУ – СДВР.

Св. Я. била прегледана първо от екип на ЦСМП в 06 РУ – СДВР, след което била прегледана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Вследствие на нанесените й удари от подс. Б. М. пострадалата Й. Я. получила следните травматични увреждания: кръвонасядане на горен клепач на ляво око; кръвонасядане по вътрешния ъгъл на долен ляв клепач; охлузване по гръбната повърхност на пети пръст на дясна ръка; контузия на дясна ръка.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал 3 чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Б. П. М. (л. 4344 от съд. д.) и показанията на свидетелите Й. Л. Я. (л. 42-43 от съд. д.), М.С. Д. (л. 4445 от съд. д.), М.Ц. Д. (л. 45-46 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 17 от ДП отчасти), Р.А. И. (л. 47-48 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 16 от ДП отчасти), К.Д.Ц. (л. 4849 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 18 от ДП отчасти), Е.П.Т. (л. 49-50 от съд. д.), А. И. М.а (л. 72-74 от съд. д.); писмените доказателства: съдебномедицинско удостоверение № 135/2021 г. (л. 26 от ДП), протокол за освидетелстване на лице от 25.06.2021 г. с приложен фотоалбум (л. 28-29 от ДП), протокол за доброволно предаване от 25.06.2021 г. с приложени медицински документи (л. 30-33 от ДП), заповед за задържане на лице от 24.06.2021 г. (л. 34 от ДП), копие на заповед № 2303-610/24.06.2021 г. на началника на 06 РУ – СДВР (л. 40-41 от ДП, л. 60-61 от съд. д.), план относно провеждане на специализирана полицейска операция на територията на 06 РУ – СДВР (л. 42-43 от ДП, л. 62-63 от съд. д.), писмосправка от 06.07.2021 г. от Военна академия „Георги Стойков Раковски“ (л. 37 от ДП), справка за съдимост на подс. Б. М. (л. 54, 68, 78 от ДП, л. 17 от съд. д.), копие на формуляр № 513р-15812/05.06.2021 г. за специфична длъжностна характеристика (л.

58-60 от ДП), копие на акт за встъпване в длъжност (л. 61 от ДП), справка от 22.06.2022 г. от 06 РУ – СДВР (л. 59 от съд. д.), медицински документи по отношение на П.Д. М.

(л. 67-71 от съд. д.), писмо от 25.08.2022 г. от 06 РУ – СДВР (л. 77 от съд. д.); експертни способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 23-25 от ДП).

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Правилно в основата на установените факти са поставени показанията на пострадалата Й. Я. и на св. М.Д. – пряк очевидец на процесните събития, които съвкупно преценени и съпоставени с останалите доказателствени източници, въззивният съд, подобно на първоинстанционния, цени като логически последователни, хронологично подредени и изграждащи една безпротиворечива картина на стеклите се събития. Настоящата съдебна инстанция се солидаризира с преценката на първата да кредитира показанията им, въпреки че св. Я. е пострадала от престъплението и е конституирана като частен обвинител и граждански ищец, а св. Д. е неин колега, тъй като и двамата излагат хомогенен и вътрешно непротиворечив разказ, който кореспондира на обективни доказателства, чието съществуване не зависи нито от тяхната воля, нито от тази на подсъдимия. От техните показания се установяват времето, мястото и механизма на извършените деяния от страна на подс. Б. М..