Решение № 71 от 20.07.2023, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Омуртаг, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20233510200083 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Екотрансгаз“ ООД, ЕИК 130655062, чрез адв. Ж. Ж. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФНИС) серия Г, № 37326 на ОДМВР – Търговище. Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, жалбоподателят желае отмяната му. Твърди, че ЕФНИС не съдържа описание на изпълнителното деяние, което нарушава правото на защита в процеса и води до опорочаване на цялата административнонаказателна процедура. Жалбоподателят сочи също, че при дадената квалификация във фиша, административнонаказващият орган (АНО) е следвало да установи нарушението с акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а не да съставя ЕФНИС.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител е постъпило становище, с което поддържа жалбата и моли процесният ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен и да му бъдат присъдени и сторените разноски. Счита, че липсва описание на нарушението в обжалвания ЕФ, доколкото е посочено единствено „…е установено нарушение на Кодекса на застраховането“.

Жалбоподателят твърди също, че при дадената квалификация на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, е следвало да се пристъпи към съставяне на АУАН и наказателно постановление, а не към издаване на ЕФ. Жалбоподателят сочи също, че чл. 647, ал. 4 КЗ препраща към правилата на ЗДвП, където в чл. 189, ал. 4, изр. 1 е предвидено с ЕФ да се налага единствено глоба, а не и имуществена санкция.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща 1 представител в с.з. От същата е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

На 24.09.2021 г., в 08.42 ч., с. Кьосевци, общ. Антоново, обл.

Търговище, по ПП I-4 до б-я Шелф, населено място е заснет с АТСС АR H САМ S1 № 11743с4, насочено към гр. Варна, лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № ****, собственост на „ЕКОТРАНСГАЗ“ ОО, ЕИК 130655062, със законен представител П. С. Д. С посоченото АТСС е установено нарушение на КЗ. За установеното с гореописаното АТСС нарушение по КЗ е издаден Електронен фиш /ЕФ/ серия Г, № 0037326 от ОДМВР Търговище. С последният на „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД, ЕИК 130655062, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Ген. Колев“ № 76, вх. А, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя П. С. Д., като собственик на заснетото МПС, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

От приложената по делото разпечатка от информационната система на МВР по делото е установено, че издадения електронен фиш е връчен на дружеството на 01.02.2023 г. От приложените по делото снимки се установява, че в 08:42 ч. на 24.09.2021 г. е заснет отдалечаващ се лек автомобил с рег. № **** в локация с. Кьосевци при GРS координати:

43.107081/26.265730. От приложена справка за собствеността на лекия автомобил по делото е установено, че същото е собственост на „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД, ЕИК 130655062. От приложена справка от Гаранционен фонд за извършена проверка за сключена застраховка се установява също така, че към дата 24.09.2021 г., за процесния л.а. с рег. № **** няма активна застраховка "Гражданска отговорност", тъй като последната е прекратена на 07.08.2021 г.

Налице са и надлежни доказателства, установяващи одобряване на типа средство за измерване - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH САМ S1 /ведно с приложение за неговата годност; методически указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ЕФ за нарушения установени с АТСС/, от които е видно, че същата съответства на одобрения тип; Протокол от проверка № 74-С-ИСИС/22.10.2020 г. на БИМ , удостоверяващ съответствие на АRH САМ S1 с одобрения тип.

Приложен е също и Протокол с рег. № 363р-25425/28.09.2021 г. за използване на АТСС на 24.09.2021 г., ведно със снимка на която е видно позиционирането на техническото средство. Към преписката е приложен и Сертификат № AR1H12012018053, съгласно който мл. автоконтрольор Д. А.

Й. е преминал обучение за работа с СПУКС модел ARH CAM S1 на 12.01.2018 г. Приложени са по делото организационно-технологични правила 2 за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“ и Заповед № 8121з-205/27.02.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът констатира, че в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на обжалвания ЕФ.

Реквизитите, които безусловно следва да съдържа ЕФ, са изрично регламентирани в чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, приложим по силата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, като в ЕФ следва да бъде посочено „описание на нарушението“.

Формулировката, изпълваща посочения реквизит в процесния ЕФ е „...установено нарушение на Кодекса за застраховането...“. Последната обаче, с това съдържание не може да бъде приета като описание на деянието от обективна страна. Едно допълващо описание в смисъл: „не е изпълнило задължението да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ би било достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона за „описание на нарушението“ е изпълнено от наказващия орган. Такова, или подобно описание, обаче не се съдържа в процесния ЕФ. Следва да се посочи, че в съдържанието на процесния ЕФ липсва и глаголът „управлява“ съответното МПС, за да се счете, че е налице пълнота на всички съществени елементи, имащи отношение към съставомерността на деянието. Като писмено волеизявление на наказващ орган, ЕФ следва да съдържа изначално определен в закона минимален обем от информация, от която да става ясно и да може да се разбере какво нарушение се вменява с него на наказаното лице. Само цифровото изписване на нарушените норми от КЗ не е достатъчно, тъй като това води до извличане на нарушението по тълкувателен път, а едновременно с това, посочването на „нарушените правни норми“ е съвсем самостоятелен реквизит, различен от реквизита „описание на нарушението“, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Производството по налагане на административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок на ЕФ, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващият орган е наложил наказание.

Неизписването на всички фактически констатации, въз основа на които наказващият орган е извел правните си изводи, съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като води не само до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, но и на правомощието на съда да извърши проверка доколко действителната воля на органа е постановена в съответствие с материалния закон. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството и е неотстранимо 3 в съдебната фаза на административнонаказателния процес. В същия смисъл е и Решение № от 04.02.2022 г. по а. н. д. № 153/2021 г. на Административен съд – Търговище.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният ел.фиш е незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменен.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски на стойност от 500 лева за адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение възлиза на минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФНИС), серия Г, № 0037326 на ОДМВР – Търговище, с който на „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД, ЕИК 130655062, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Ген. Колев“ № 76, вх. А, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя П. С. Д., като собственик на лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“ с рег. № ****, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОДМВР - Търговище да заплати на „ЕКОТРАНСГАЗ“ ООД, ЕИК 130655062, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Ген.

Колев“ № 76, вх. А, ет. 3, ап. 9, представлявано от управителя П. С. Д., сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл.

143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: БОРИС ЦАРЧИНСКИ

4