Определение № 4813 от 28.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4813 гр. София, 28.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20251100901255 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че на 03.02.2021 г. е взето решение за избор на З. П. Ф. на управител на „НСБП СЕРВИЗ“ЕООД. С последващо решение от 12.03.2021 г. е приет нов съдружник в дружеството, а именно З. П. Ф., което също е обективирано в протокол с нотариална заверка на подписа и съдържанието, като въз основа на това е взето решение и за промяна в правно организационната форма от ЕООД в ООД, както и за увеличение на капитала от 5000 лв. на 5100 лв., от който новоприетият съдружник е с дружествен дял от 100 лв., равняващ се на 1% от капитала. Взето е решение на същата дата - 12.03.2021 г. за отстраняване на явна фактическа грешка в изписване името на дружеството на чужд език.

Ищецът твърди, че така нововъзникналите обстоятелства въз основа на взетите решения са заявени за вписване, съответно със Заявление А 4 № 20210203151004 и Заявление А 4 № 20210426101027. По предявени искове с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ от „Национално сдружение на българските превозвачи“ и „Васил Михайлев-2002“ЕООД е постановено решение № 995/07.08.2023 г. по т.д. № 7/2023 г. по описа на СГС, с което исковете са уважени и са обявени за несъществуващи обстоятелствата, заявени за вписване със Заявление А 4 № 20210203151004 и Заявление А 4 № 20210426101027, като решението е вписано в търговския регистър на 07.08.2024 г. с вписване № 20240807170750. Ищецът излага твърдения, че въз основа на постановеното със съдебното решение са взети последващи решения от дружествения орган от 12.10.2023 г. за промяна на правно организационната форма от ООД в ЕООД, за изписване на името на дружеството на чужд език, промяна в седалището и адреса на управление на дружеството, избор за управител на Александър Чакъров, приет е учредителен акт, като сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ е обявено за едноличен собственик на капитала. Ищецът оспорва валидността на така взетите решения, като излага доводи, че в случая сдружението е следвало да поиска служебно заличаване на вписванията въз основа на решението на СГС, а не да взима нови решения за тези обстоятелства. Излага, че доколкото не е било извършено такова служебно вписване, решенията от 12.10.2023 г. са били взети от сдружението, а не единодушно от всички съдружници, включително и ищцата, като към този момент и с оглед публично обявените в търговския регистър обстоятелства, последната има качеството на съдружник. В исковата молба са излагат твърдения, че решението по т.д. № 7/2023 г. на СГС е отменено с влязло в сила решение № 126/25.07.2024 г. по т.д. № 14/2024 г. на ВКС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, въз основа на което е образувано т.д. № 1558/2024 г. на ТО, VІ-23 състав, производството по което е висящо.

Сочат се доводи за нищожност на решенията от 12.10.2023 г., поради взимането им въз основа на отмененото решение на СГС и постановеното с него, при което взимането на решенията е в нарушение на дружествения договор и обстоятелствата като правни последици от тях се явяват несъществуващи. В този смисъл ищецът обосоновава липсата на 1 надлежна компетентност на общото събрание с формирането му от ненадлежен състав, при невключване на всички съдружници, което сочи като основание за нищожност на заявените за вписване обстоятелства, а именно избор на нов управител, намаляване на капитала на дружеството и промяна на правната му форма, за които решения в закона е предвидено взимането им с определено мнозинство. Основание за нищожност ищецът сочи и относно решението за определяне на сдружението за едноличен собственик на капитала, като оспорва такова да е включено в компетентността на върховния орган на дружеството, съгласно чл. 137, ал. 1 ТЗ.

Ищецът претендира да бъдат обявена нищожността, а при условията на алтернативност недопустимостта и несъществуването на вписаните обстоятелства със Заявление образец А 4 № 20231019102004 по партидата на „НСБП Сервиз“ООД.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявените искове по допустимост и основателност. В тази връзка признава фактите, изложени от ищеца, че със Заявление образец А 4 № 20231019102004 по партидата на ответното дружество са вписани обстоятелствата въз основа на решение от 07.08.2023 г. по т.д. № 7/2023 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, което е отменено с решение на ВКС.

Твърди, че със заявление образец А 4 № 20250211150407 ищцата е поискала вписване на обстоятелствата, съществували преди вписване на решението по т.д. № 7/2023 г. на СГС, като по заявлението е постановен отказ, потвърден със съдебно решение. Поради това, оспорва предявените искове по допустимост и прави искане за прекратяване на производството, поради липса на правен интерес. По основателността на исковете ответникът излага, че решенията, които ищцата е поискала да впише повторно, са взети от К.К.Б. – в качеството му на заместник – председател на Управителния съвет и законен представител на „Национално сдружение на българските превозвачи“, като са обективирани съответно в Акт на едноличния собственик на капитала на „НСБП Сервиз“ЕООД от 03.02.2021 г. и Протокол от 12.03.2021 г. с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството. С вписване от 25.08.2023 г. К.Б. е заличен като член на управителния съвет на сдружението, тъй като е починал на 20.10.2021 г. Ответникът излага доводи за недопустимост на вписване въз основа на решения на починалия вече бивш член на Управителния съвет на сдружението, поради което и предявените искове обосновани с правен интерес за извършване на вписването, счита за недопустими, като оспорва да е налице такъв за ищцата. Ответникът твърди, че към датите на взимането на решенията – 03.02.2021 г. и 12.03.2021 г., К.Б. е само член на Управителния съвет на сдружението, като няма учредена представителна власт и не е оправомощен да взима еднолично решения от името на Управителния съвет, поради което същите се явяват нищожни. При условията на евентуалност, в случай че производството по делото не бъде прекратено като недопустимо, моли да бъде постановено спирането му до приключване с влязло в сила решение на т.д. № 1558/2024 г. по описа на СГС, ТО, VІ-23 състав.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът оспорва доводите на ответника относно липсата на правен интерес по предявените искове. Оспорва и доводите за преюдициалност на производството по т.д. № 1558/2024 г. по описа на СГС, като твърди че предметът му е свързан със заявени по-рано вписвания в търговския регистър от оспореното от ищеца вписване по Заявление образец А 4№ 20231019102004, което е със самостоятелен характер. Поддържа, че в настоящото производство се оспорва извършено вписване, осъществено на основание отменено решение на съда, като от подаденото в тази връзка заявление се установява, че е за обстоятелства, различни от тези по производството в соченото като преюдициално дело. Оспорва да е налице връзка и с посочените обстоятелства по Заявление А 4 № 20250211150407, които са различни от тези по процесното заявление от 2023 г. Оспорва да е релевантен фактът относно смъртта на К.Б., доколкото оспорените в настоящото производство решения не включват взети такива от последния. Ищцата поддържа първоначално изложените от нея твърдения и доводи по основателността на исковете.

По делото е постъпил допълнителен писмен отговор, в който ответникът поддържа 2 изложеното вече от него по допустимостта и основателността на исковете, както и искането за спиране на производството по делото на посоченото основание.

Предмет на разглеждане в производството са предявени от З. П. Ф. против „НСБП СЕРВИЗ“ЕООД, с които се оспорват като порочни решенията на едноличния собственик на капитала – „Национално сдружение на българските превозвачи“, взети на 12.10.2023 г. за промяна на правно организационната форма от ООД в ЕООД, за изписване на името на дружеството на чужд език, промяна в седалището и адреса на управление на дружеството, избор за управител на Александър Чакъров, приемане на учредителен акт.

Относно степента на порочност на решенията, взети от дружествения орган, както и до какви последици води основанието, на което се позовава легитимираното лице, са дадени задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по т.д.

№ 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно така дадените разяснения, решенията на върховния орган на търговското дружество, които са взети в противоречие и неспазване на дружествения договор/ учредителния акт или императивните разпоредби на закона, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Нищожни са решенията само в изрично посочените хипотези, а именно посочените в чл. 75, ал. 2 във вр. ал. 1 ТЗ, както и липсващите /невзети/ решения, които са отразени в протокола от заседанието като взети или са вписани в ТРРЮЛНЦ, както и решенията, които са взети извън компетентността на органа, който ги е приел.

Видно от изложеното във фактическите твърдения на ищеца, изложени са доводи за невалидност на решенията на върховния орган на дружеството, поради неспазване на изискванията за мнозинство при взимането на решенията за промяна в капитала, избор на управител, приемане на актуален учредителен акт, като в тази връзка са изложени фактически твърдения относно притежаването на капитала към този момент от двама съдружника, които са сдружението и ищцата. Така изложените доводи за порочност на решенията, поради невзимането им от компетентен орган, касаят именно мнозинството, а не компетентността на самия орган. Не се твърди посочените решения да не попадат в компетентността на дружествения орган, съгласно предвиденото в чл. 137, ал. 1 ТЗ.

Нищожността на решенията на върховния орган на дружеството, които подлежат на вписване и действието на това вписване е конститутивно, следва да бъде установена чрез специалния иск по чл. 29 ЗТТРЮЛНЦ, който има за предмет установяване несъществуването на вписаното обстоятелство, като законодателят допуска предявяването му от лице, за което съществува правен интерес от това, а именно когато с решението и с вписаните въз основа на него обстоятелства се засягат негови права. Тази порочност за обстоятелствата, които не подлежат на вписване, е установима с установителен иск по чл. 124 ГПК. В останалите случаи при твърдения за незаконосъобразност на решенията, тяхната отмяна може да бъде искана чрез конститутивен иск по чл. 74 ТЗ, който се предявява от ограничен кръг субекти, посочени в самата разпоредба – съдружник, съответно акционер в търговското дружество.

Дори да бъде прието, че ищцата е сред легитимираните субекти да искат отмяна на незаконосъобразно взетото решение в качеството си на съдружник, следва да бъде съобразен и предвиденият в разпоредбата преклузивен срок за предявяване на иска, а именно 14дневен от заседанието или узнаването за провеждането му, но не по-късно от 3 месеца от датата на общото събрание. Този срок не е спазен, доколкото решенията се твърди да са взети на 12.10.2023 г., а исковата молба е депозирана на 27.06.2025 г., което води до недопустимост на иска, в случай че бъде прието, че е предявен такъв.

Предвид всичко гореизложено и доколкото правото за ищцата да предяви иск по чл.

74 ТЗ е преклудирано, като не се излагат фактически твърдения за нищожност на решенията, което да обоснове вписването на несъществуващи обстоятелства въз основа на тях, предявените искове съдебният състав намира за недопустими, поради което на основание чл.

130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 78753/27.06.2025 г. от З. П. Ф. против „НСБП СЕРВИЗ“ЕООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 1255/2025 г. по описа на СГС, ТО, VІ-5 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщението до страните.