Протокол № 612 от 04.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 373/2022
- Вид
- Протокол № 612
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 04.10.2023
- Състав
- Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.225 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.291 · Наказателен кодекс
- чл.125, ал.5 · Търговски закон
ПРОТОКОЛ
№ 612 гр. Варна, 04.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900373 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:31 часа се явиха:
Ищците: Е. И. Н. и З. И. Н. , редовно уведомени от предходно съдебно заседание, не се явяват в съдебно заседание, представляват се от адвокат В.
Ц., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът „НОВОТЕХ-95“ ООД , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Б. Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещите лица: Ж. Г. Т. и Н. К. М., редовно уведомени, явяват се лично в съдебно заседание, депозирали заключение по делото.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх.№ 23381 от 28.09.2023 г. от Н.И.Н., с искане да бъде конституиран като необходим другар на ищците.
СЪДЪТ докладва и депозирана молба с вх.№ 23365 на 28.09.2023 г. от ищците: Е. И. Н. и З. И. Н., чрез адвокат В. Ц., с която се солидаризират с молбата на Н.И.Н. за конституирането му като необходим другар по настоящото дело.
Съдът връчва преписи от молбите на процесуалния представител на ответника.
Адв. Р.: По отношение на молбата за конституиране, отправено от Н.Н. считам, че е неоснователна. Спорното материално право в настоящият 1 случай, считам, че е делимо, доколкото на всеки един от наследниците се дължи припадаща съобразно наследствената квота част от дружествения дял.
Н.Н., както е посочено и в неговата молба, е инициирал производство за присъждане на неговата идеална част от дружествения дял, което е на съответния етап – действително е на този, който е посочено в молбата.
Поради което считам, че не са налице предпоставките и основанията, разписани в закона и в цитираното тълкувателно решение.
По отношение на молбата, отправена от ищците чрез адвокат Ц. за спиране на производството - считам, че не е налице преюдициален спор по отношение на настоящото производство, доколкото, както вече споменах на всеки един от наследниците му се дължи приспадаща му се част, съобразно наследствената квота и доколкото ищците-наследници са предпочели да претендират своите права в две отделни производства, то считам, че приключването на производството по иска на Н.Н. не се явява преюдициално по нито един от правопораждащите спорното материално право факти по отношение на настоящия иск.
СЪДЪТ намира за неоснователна молбата на третото неучастващо в спора лице за конституирането му като ищец в производството поради липсата подобен процесуален способ за встъпване на трети лица като главна страна, извън хипотезата на чл.225 от ГПК, каквато не е разглежданата хипотеза.
На следващо място наличието на общи факти само по себе си не предпоставя непременно неделимост на правоотношението, нито необходимо другарство. Материалноправното положение на молителите на наследници на титуляра на спорното право по дефиниция обуславя качеството им на обикновени, а не на необходими другари. Това е така, тъй като всеки от тях участва в самостоятелно правоотношение с насрещната страна по спора, което може да се развие различно за всеки от тях.
По изложените съображения в случая не се касае за съвместна процесуална легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Пропускът на молителите да предявят исковете си с обща искова молба не може да бъде саниран впоследствие, тъй като би се стигнало до недопустимо последващо обективно 2 и субективно съединяване на искове. С направения от тях избор те са поели риска от установяването на общите факти по различен начин.
Образуваното по искова молба на Н.Н. срещу ответника търговско дело № 1132/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд не се явява преюдициално по отношение на настоящото производство, доколкото касае друга част от включеното в наследство вземане на общия наследодател, поради което искането на ищците за спиране на настоящото производство също следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , обективираното в молба с вх.№ 23381 от 28.09.2023 г. на Н.И.Н. искане за конституирането му като ищец в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , обективираното в молба с вх.№ 23381 от 28.09.2023 г. на Н.И.Н., поддържано и в молба с вх.№ 23365 от 28.09.2023 г. на ищците: Е. И. Н. и З. И. Н., искане за спиране на производството по настоящото дело, на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.
Адв. Ц.: Никога не сме искали Н.Н. да се конституира като ищец по това дело (няма такова изписано искане), а като необходим другар сме искали конституирането му и нищо повече. Необходим другар на ищците.
СЪДЪТ указва на процесуалния представител на ищците, че необходимото другарство е основание за участие в процеса като ищец или ответник, но не и за конституиране като самостоятелна процесуална фигура.
Адв. Ц.: Няма други пречки по хода на делото.
Адв. Р.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
3
СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено в предходно съдебно заседание за изслушване на назначената комбинирана съдебно - счетоводна и икономическа експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 7511 на 23.03.2023 г. по допуснатата комбинирана съдебно- счетоводна и икономическа експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключенията на комбинирана съдебно - счетоводна и икономическа експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещите лица, както следва:
Ж. Г. Т. - 57 годишна; българка; българска гражданка; неомъжена; неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
В.л. Т.: Поддържаме представеното писмено заключение.
Н. К. М. - 62 годишна; българка; българска гражданка; омъжена; неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл.291 от НК.
В.л. М.: Поддържаме представеното писмено заключение.
В.л. Т.: На стр. 8 само искам един уточняващ елемент да посоча, на трети абзац отдолу-нагоре, където е записано: „Резерв от последващи оценки е отчитан към неразпредЕ.та печалба от минали години, като са спазени разпоредбите…“, уточнявам, че резервът се отчита към неразпредЕ.та печалба, когато отписваме дълготрайния материален актив. В цялото изложение това става ясно, но тук искам още веднъж да конкретизирам.
На въпроси на адв. Ц.:
В.л. Т.: По отношение на въпроса по т.1 - редовно ли е водено счетоводство на ответното дружество, имаме и две пояснителни точки: едната е за проверените публикувани Годишни финансови отчети (ГФО), като за редовно водено счетоводство - не говорим за данъчна ревизия, а за спазване на счетоводни стандарти и основното е: на първо място Стандарт 1 - как изглеждат ГФО и дали е правилно попълнен ГФО. Той се попълва въз основа на обобщен регистър - оборотна ведомост. Така или иначе в частта:
Проверени документи на заключението са цитирани проверените документи и 4 регистри, конкретно касаещи предмета на това дело. Тоест имаме баланси, имаме оборотни ведомости и документи пряко свързани (поне така считам аз) с дълготрайните активи на ответното дружество. И втората подточка, това мнение е дадено конкретно към т.1 и във връзка с това как е създаден преоценъчният резерв.
На въпроси на съда:
В.л.Т.: В случая по-скоро не е необходимо да се извършват проверки с първични счетоводни документи, за да се даде това заключение. Тъй като Законодателят е регламентирал в какви срокове следва да бъдат съхранявани тези първични счетоводни документи, по-дълъг е срокът на регистрите, които всъщност в голяма част от тях са запазени и първичните счетоводни документи са по-скоро предмет на изследване, както на одиторски контрол, така и на данъчно - финансов контрол. Сега, ако беше в порядъка на регламентираните срокове и бяха запазени всички първични счетоводни документи и ние имахме за задача, може би някаква друга задача, напр. конкретни фактури дали са осчетоводени - тогава би било предмет на изследване първичните документи, но за редовно водено счетоводство приемам дали са спазени счетоводните стандарти.
На въпроси на адв. Ц.:
В.л. Т.: На стр.6, справка 1 - в справка 1, колона 2 написаното: „номер на подаденото заявление за вписване“ е номерът, когато дружеството подава ГФО. В колона 4 е: „номер на вписване на страница в „обявени актове““, тоест след миналия контрол, какъвто и да е там, който на мен не ми е известен. Тоест дружеството си е изпълнило разпореждането на Закона за счетоводството (ЗСч) кога следва да обяви своите ГФО. В тази връзка пак ще повторя, че считам, че няма нарушение на законодателството, както по отношение на обявяването на ГФО, така и на отчитането на дълготрайните материални активи, за които имаме първични счетоводни документи, навсякъде цитирани по изложението и в проверени документи и книжа, които са били предоставени и на двете страни да се запознаят. В тази връзка считам, че необходимите документи предмет на спора, касаещи капитал и дълготрайни материални активи, са налични първични счетоводни документи, независимо от законовите срокове за тяхното унищожаване. Това, че Законодателят е предвидил кои документи, как дружествата да съхраняват 5 сме длъжни да го изпълняваме. По-скоро при неизпълнение на законови разпоредби, както на Закона за счетоводство, така и данъчните закони национални счетоводни стандарти, бих изразила мнение, че е нередовно водено счетоводство.
Доколкото си спомням е имало откази за вписвания, но тези откази поскоро са свързани с липса на подписи, но може би Вие сте по-запознат. Тоест аз гледам имаме ли ГФО и спазен ли е срокът за публикуването му. В случая ГФО е внесен и е спазен срокът.
Проследила съм дали има съпоставимост на данните, както казах изпълнява се национален счетоводен стандарт 1 - съпоставимост края на отчетния период дали е начален за следващата година, този принцип е спазен.
Същото е и за величините – приходи и разходи. Когато се съставя един ГФО, да вземем като пример: баланс - има описание на балансовите позиции, или балансови пера, следва колона, да речем: към 31.12.1996 г., и следващата колона е към 31.12.1995 г. Това е за счетоводен баланс към 31.12.1996 г.
Когато гледаме баланса за 1997 г., данните след балансовите пера, трябва да бъдат за текущата 1997 г. и до нея да стоят данните, които са били по предходния баланс за 1996 г. Съгласно стандарт 1 данните за предходна година трябва да съвпадат с данните от предишния баланс. Всичко, което е нужно като проверка съм го направила. Проверявала съм тази съпоставимост на тези величини. Когато съм писала заключението съм го проверявала.
Посочените на стр.9 стойности на краткотрайните активи на дружеството са данни, извлечени от счетоводните регистри, баланс и оборотни ведомости. Аз съм го описала кое точно как се изменя. На стр.9 и стр. 10 цялата промяна на дълготрайни и краткотрайни активи е описана.
Посочената в справка 2, на стр. 10 стойност на краткотрайните активи е 70884.98 - тази сума е изчислената и установена, съобразно счетоводните регистри на дружеството към 30.11.2018 г.
В.л. М.: Разликата в посочената на стр.11, справка 3, т.2 квадратура на земя 5760 кв.м. и посочената на стр.21, втори абзац квадратура на земя 5990 кв.м., се дължи от кадастрално заснемане и регулационни технически дейности по отношение имота в годините. Тоест той е бил с по-малка квадратура, която впоследствие с около 200 кв.м. бива е увеличена Приложена е регулацията.
6
Всъщност аз разбрах какъв е въпросът на адв.Ц.: С какви стойности към кой момент е заведена земята. Тоест, ако регулацията е била, както е 2008 г. се изготви новата карта за гр. Варна, дали към 2008 г. завишената стойност има една стойност на земята, а тази, която е през 1995г. има друга стойност на земята. Аз така разбрах въпроса, за да се отговори. Идентична ли е стойността от 1995 г. към 2008 г., след като има разлика в квадратурата?