Определение № 5087 от 04.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11735/2021
- Вид
- Определение № 5087
- Подписан
- 04.04.2024
- В сила
- 04.04.2024
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Теодора Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.149 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.72, ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5087 гр. София, 04.04.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Теодора И.а при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100511735 по описа за 2021 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20133408 от 07.06.2021г., постановено по гр.дело №49618/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 177-ми състав, е признато за установено на основание чл.108 ЗС, по отношение на В. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********, че М. К. К., ЕГН ********** и С. К. К., ЕГН **********, са собственици на недвижим имот, вписан в АГКК с идентификатор ***, представляващ апартамент №21, находящ се в град София, ж.к.“*******-3“, *******, ет.2, заедно с избено помещение №18; при квоти от по една втора идеална част за всеки от собствениците - М. К. К., ЕГН ********** и С. К. К., ЕГН **********. С решение са осъдени В. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********, да предадат на М. К. К., ЕГН **********, една втора идеална част и на С. К. К., ЕГН **********, една втора идеална част от владението върху недвижим имот, вписан в АГКК с идентификатор ***, представляващ апартамент №21, находящ се в град София, ж.к.“*******-3“, *******, ет.2, заедно с избено помещение №18. С решение е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №48, том І, рег.№432, дело №47 от 15.03.2016г. на А.Г. – нотариус, с рег. №031 на НК, с район на действие СРС. С решението е отхвърлен предявения от В. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********, против М. К. К., ЕГН ********** и С. К. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.72, ал.1 ЗС за заплащане на сумата от 10000 лв., или по 5000 лв. за всеки от ищците, частичен от общо 44749 лв. – направени от тях подобрения в недвижим имот, вписан в АГКК с идентификатор ***, представляващ апартамент №21, находящ се в град София, ж.к.“*******-3“, *******, ет.2, за периода от 15.03.2016г. до 30.06.2016г. поради направено от М. К. К., ЕГН **********, и С. К.
1
К., ЕГН **********, възражение за прихващане с насрещно вземане на основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумата от 10000 лв. – по 5000 лв. за всяка от ответниците, частично от общо 21500 лв. – обезщетение за неоснователно ползване на имота от страна на В.
И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********, за периода от 15.03.2016г. до 06.11.2019г.. С решението са осъдени В. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********, да заплатят солидарно на М. К. К., ЕГН **********, сумата от 1237.19 лв., направени по делото разноски. С решението са осъдени В. И. И., ЕГН ********** и С.
И. И., ЕГН **********, да заплатят солидарно на С. К. К., ЕГН **********, сумата от 1237.19 лв., направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците - В. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.В. К., както и молба-уточнение от 04.02.2022г., с която се уточнява, че предмет на обжалване е изцяло постановеното решение №20133408 от 07.06.2021г. по гр.дело №49618/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 177-ми състав, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС, както и са отхвърлени предявените като частични насрещни искове с правно основание чл.72, ал.1 ЗС поради уважаване на направено възражение за прихващане с вземане на ответниците по насрещните искове за заплащане на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД на обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Наведени са оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил факти и обстоятелства, които са от съществено значение за правния спор, както и доводите и възраженията, изложени в подадения отговор на исковата молба. Оспорват се констатациите на експерта-графолог, изготвил приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, като се твърди, че направените от него изводи са обосновани, без по делото да са налице безспорни данни, че е доставерен използвания сравнителен материал – почерков образец, на наследодателката – Л.К. Г.а. Сочи се, че ищците носят доказателствена тежест да представят на експерта-графолог при изготвяне на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза разнообразен сравнителен материал – почерков образец, на наследодателката – Л.К. Г.а, който включва написани и съответно подписани документи от наследодателката от здравното й досие, пенсионното й досие, протоколи от ОС на етажните собственици и др., което в случая не е направено. В този смисъл се твърди, че съдът не е следвало да кредитира приетата по делото съдебно-почеркова експертиза при обосноваване на своя краен извод, че изготвеното от Л.К. Г.а саморъчно завещание, съставено на 08.06.2014г., с което тя се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на трето по делото лице – А.П.М., което е било нотариално обявено с протокол за обявяване на 30.11.2015г. на нотариус Б.Н., с рег.№142 на НК, с район на действие СРС, е неистински документ. Излага се още, че първоинстанционният съд неправилно е приел за основателно релевираното от ответниците по насрещните искове, възражение за прихващане с вземане, което имат към ищците по насрещните искове за заплащане на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД на обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесния имот. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че за периода, за който ответниците по насрещните искове претендират заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на имота, ищците по насрещните искове се явяват добросъвестни владелци, не е доказано, че е налице виновно поведение от тяхна страна в смисъл, че са имали знанието и намерението да ползват чужд имот през процесния период. В тази връзка се сочи, че направеното от страна на ответниците по насрещните искове възражение за прихващане е неоснователно, поради 2 което предявените при условията на евентуалност като частични насрещни искове с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС следва да се уважат изцяло. По изложените съображения молят съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС като неоснователни и недоказани или при условията на евентуалност в случай на уважаване на предявените от ищците искове с правно основание чл.108 от ЗС да се уважат изцяло предявените като частични насрещни искове с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС. Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция. Правят възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на претендираните от въззиваемите страни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемите страни - М. К. К., ЕГН **********, и С. К. К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Ц. П., депозират писмен отговор, в който изразяват становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се аргументи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че са налице основания за уважаване на предявените ревандикационни искове, както и за отхвърляне на предявените насрещни искове с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС поради уважаване на направеното възражение за прихващане. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. Представят списък по чл.80 от ГПК. Правят възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на претендираните от въззивниците разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявени са от М. К. К., ЕГН **********, и С. К. К., ЕГН **********, срещу В.
И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********, при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че всяка от ищците на основание наследствено правоприемство е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент №21, находящ се в град София, ж.к.“*******-3“, бл.330 /бивш блок №11*********, състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46.46 кв.м., при съседи: стълбище, двор, К.П. В.ев и С.Б.М., заедно с избено помещение №18, без посочена квадратура по доказателствен нотариален акт, при съседи: коридор, Й. И. Б., Л. и Б.Г., заедно с 0.483 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, както и за осъждане на ответниците да предадат владението на ищците на подробно описания недвижим имот; както и при условията на евентуалност са предявени като частични насрещни искове от В. И. И., ЕГН ********** и С. И. И., ЕГН **********, срещу М. К.
К., ЕГН **********, и С. К. К., ЕГН **********, с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за заплащане на сумата от 10000 лв., или по 5000 лв. за всеки от ищците, частичен размер от общ заявен размер от 44749 лв., представляваща стойността на направени от тях подобрения в процесния недвижим имот, за периода от 15.03.2016г. до 30.06.2016г., като е прието за разглеждане направеното от ответниците по насрещните искове възражение за прихващане с вземане, което имат към ищците по насрещните искове за заплащане на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД на обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесния имот за периода от 15.03.2016г. до 06.11.2019г..
Настоящият въззивен състав констатира, че в производството по делото пред 3
СРС е било конституирано трето лице-помагач на страната на ответниците – М.А.Д., с ЕГН ********** /с определение от закрито съдебно заседание на 03.12.2019г./. Третото лице - помагач не е бил уведомен за постановеното първоинстанционно решение, както и на същото не е бил връчван препис от подадената въззивна жалба и не е участвал в производството пред въззивната инстанция. Първоинстанционният съд не е изпълнил вменените му по закон задължения за надлежно уведомяване на третото лице - помагач за постановеното първоинстанционно решение, което има право и интерес да подаде въззивна жалба срещу него в законоустановения срок, както и не е надлежно администрирал подадената въззивна жалба доколкото не е постановил да се изпрати препис от нея на третото лице – помагач, което на основание чл.263, ал.1 от ГПК в законоустановения срок може да подаде писмен отговор.
При това положение съдебният състав не може да постанови съдебен акт по същество на спора, без да бъде редовно призован за съдебно заседание участващия в съдебното производство трето лице-помагач - М.А.Д., с ЕГН **********. На основание чл.253 ГПК определението на съдебния състав от 14.06.2023г., постановено на основание чл.149 от ГПК, подлежи на отмяна.
На следващо място доколкото въззивния съд констатира, че третото лице помагач - М.А.Д., с ЕГН **********, не е бил уведомен за постановеното първоинстанционно решение, както и на същото не е бил връчван препис от подадената въззивна жалба, намира, че така установените пропуски следва да се отстранят от първоинстанционния съд, поради което настоящото въззивно производство се явява преждевременно образувано и като такова следва да се прекрати. Делото следва да е върне на първоинстанционния съд, който следва да постанови да се изпрати на третото лице - помагач - М.А.Д., с ЕГН **********, препис от постановеното първоинстанционно решение, както и препис от подадената въззивна жалба, който може в 2-седмичен срок от получаването й да подаде отговор. След надлежното администриране на подадената въззивна жалба от първостепенния съд делото следва да се върне обратно на СГС за разглеждане на подадената въззивна жалба.
Разпечатката съдържа 23 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/383401ad-c76a-4724-ac42-ea7d7c93b3e1