Решение № 10356 от 29.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10356 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110155425 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск за признаване на недължимост на сумата от общо 3599.47 лв. (1840.38 евро) . Сумата е формирана от главница в размер на 3080.82 лв.

(1575.20 евро), начислена по фактура № ...... от 28.09.2022 г., и мораторна лихва в размер на 518.65 лв. (265.18 евро), начислена по фактура № ....... от 05.08.2024 г.. Ищцата твърди, че главницата представлява старо задължение, възникнало поради липса на пломба на водомер и начислено „на база“. Основният довод е, че задълженията са периодични и са погасени с изтичането на тригодишна давност (към 28.09.2025 г.). Въпреки изричното извънсъдебно възражение за давност, ответникът е отказал да отпише сумите, продължил е да ги начислява и е инициирал две отделни заповедни производства.

В своя отговор ответникът първоначално оспорва допустимостта на иска за половината сума, тъй като ищцата притежава имота в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). По същество ответното дружество прави признание на иска, като изрично заявява, че не оспорва изтеклата погасителна давност. Основното защитно възражение е концентрирано върху разноските – ответникът моли за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК, твърдейки, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е пристъпил към принудително събиране на вземането.

Искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 111, б. „в“ от ЗЗД (относно главницата за периодични плащания) и чл. 119 от ЗЗД (относно акцесорното вземане за лихва) - за ответника е в тежест да установи възникването, съществуването и изискуемостта на вземането, както и евентуални обстоятелства, прекъсващи давността.

Между страните в производството са безспорни следните факти: Наличието на валидно облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги за имот в .........; Ищцата 1 притежава имота в режим на СИО със своя съпруг. ; Сумите са начислени по партидата на ищцата със съответните фактури. Изтичането на погасителната давност не се оспорва от ответника.

Възражението на ......., че ищцата няма правен интерес да оспорва повече от 1/2 от сумата поради притежаването на имота в режим на СИО, е неоснователно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс (СК), съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Разходите за комуналнобитови услуги, включително водоснабдяване на семейното жилище, по своята правна същност представляват задължения за нуждите на семейството. По силата на законовата солидарност (чл. 121 и чл. 122 от ЗЗД), кредиторът е овластен да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници. Следователно цялата имуществена сфера на ищцата е застрашена от евентуално принудително изпълнение за пълния размер на дълга. Съдът счита, че всеки солидарен длъжник разполага със самостоятелен и пълен правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за цялото вземане, за да отрече съществуването на солидарното задължение. Поради това искът е допустим за целия предявен размер.

Претендираните суми за предоставени ВиК услуги имат характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за които се прилага кратката тригодишна давност.

Доколкото ответникът не оспорва факта, че този срок е изтекъл, искът за главницата в размер на 3080.82 лв. (1575.20 евро) се явява изцяло основателен. Съгласно чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното задължение се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения. Следователно, вземането за мораторна лихва в размер на 518.65 лв. (265.18 евро) също е недължимо.

Искането на ответника да бъде освободен от заплащане на разноски е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК изисква кумулативното наличие на две предпоставки: ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай ответникът безспорно е дал повод за предявяване на иска.

При преценка на основателността на искането на ответника за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и освобождаването му от отговорност за разноски, съдът подложи на детайлен анализ събрания по делото доказателствен материал в неговата хронологична последователност. Отговорността за разноски при признание на иска се възлага на ищеца само ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В настоящия казус събраните писмени доказателства установяват обратното – ищцата е била поставена в състояние на продължаваща правна несигурност поради активното, извънсъдебно и съдебно поведение на ........

Представено е писмо на ответника с рег. № .......... г.., от което е видно, че ищцата изрично е сезирала дружеството с молба за отписване на натрупания по партидата дълг в размер на 3178.05 лева (1624.91 евро) поради настъпила погасителна давност. Ответникът изрично е отказал да заличи това задължение, като се е позовал на разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД с аргумента, че давността не се прилага служебно , и вместо това е предложил сключване на 2 споразумение за разсрочено плащане. Това доказва, че още през 2022 г. ответникът е бил уведомен за волята на длъжника да се ползва от изтеклата давност, но въпреки това е продължил да поддържа претенцията си за плащане.

Въпреки направеното възражение за давност, на 06.07.2023 г. ответното дружество е предприело съдебни действия, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 37919/2023 г. по описа на СРС, 60-ти състав, е издадена Заповед № 36595 от 07.12.2023 г. за сумата от 3341.98 лева (1708.73 евро) главница за консумация на вода за десетгодишен минал период (от 26.08.2013 г. до 26.01.2023 г.).

Ищцата е била принудена да организира съдебната си защита и да депозира възражение по чл. 414 от ГПК на 11.01.2024 г..

С Разпореждане от 10.05.2024 г. съдът е обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК , тъй като в указания едномесечен срок заявителят ....... не е представил доказателства за предявен установителен иск за вземането си.

След обезсилването на заповедта, ответникът не е отписал сумата. Напротив, във фактура № 0....... от 05.08.2024 г. дружеството е начислило допълнително акцесорно вземане – мораторна лихва за периода от 13.02.2023 г. до 05.07.2024 г. в размер на 518.65 лева (265.18 евро). Ищцата е реагирала с писмена жалба от 09.08.2024 г. , оспорвайки законността на това начисляване.

В отговор на жалбата, с писмо рег. № .......... г. ....... изрично заявява на ищцата, че определенията, с които съдът обезсилва заповеди за изпълнение, нямат сила на пресъдено нещо и не отричат вземането. В същия документ дружеството я уведомява, че дългът в размер на 3420.48 лева (1748.86 евро) е прехвърлен по новосъздадена съдебна договорна сметка № ........ и потвърждава, че начислената лихва от 518.65 лева (265.18 euro) е изцяло дължима и следва да бъде платена.

Ответникът повторно е подал заявление по чл. 410 от ГПК за същата главница от 3341.98 лева (1708.73 евро) и за същия исторически период (26.08.2013 г. – 26.01.2023 г.). По описа на СРС, 167-ми състав, е издадена нова Заповед за изпълнение № 5903 от 26.02.2025 г..

Ищцата за втори път е била принудена да ангажира процесуална защита и да подаде възражение по чл. 414 от ГПК на 22.05.2025 г..

Последното по време писмо е на ответника от 05.12.2025 г. (в отговор на писмо от 30.10.2025 г.) , ведно с приложената към него актуална Справка за формирани задължения.

От таблицата е видно, че след като втората съдебна договорна сметка е била закрита, сумата от 3420.48 лева (1748.86 евро) е била автоматично „възстановена като дължима по текуща сметка“. Ответникът е продължил да я осчетоводява и пренася като изискуемо „старо салдо“ в текущите месечни фактури за септември, октомври и ноември 2025 г., с което общото дължимо по партидата е нараснало на 4510.17 лева (2306.01 евро).

Предприемането на две последователни заповедни производства за едно и също отдавна погасено по давност вземане, последвано от изричен писмен отказ за доброволно отписване на сумите и непрекъснатото им счетоводно пренасяне като активно изискуем дълг, 3 съставлява класическо поведение, с което ответникът е станал пряк повод за завеждане на делото. Ищцата не е разполагала с друг правен способ за прекратяване на това състояние на несигурност и заличаване на претенциите освен предявяването на настоящия иск. Тъй като кумулативните изисквания на чл. 78, ал. 2 от ГПК не са налице, разноските следва изцяло да бъдат понесени от ответника по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Претендираният размер на адвокатското възнаграждение, което според представения договор за правна помощ е заплатено в брой, е в размер на 335 евро, което съдът не счита за прекомерно като съдът отчита активната позиция на процесуалния представител на ищеца, вземането на становища и представянето, събирането и обсъждането на обилен доказателствен материал касателно това - кой е дал повод за спора, поради което съдът счита , че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено около определения минимум на Наредба № 1/2004 ВАС, който е именно: 337 евро, поради което и воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Б. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. Б. К., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ......., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: ..........., сумата от общо 3599.47 лв. (1840.38 евро), представляваща начислени задължения по партида с клиентски № ........... за имот, находящ се в ........, ет. 1, от която сума: 3080.82 лв. (1575.20 евро) – главница, начислена по фактура № ...... от 28.09.2022 г., поради погасяването по давност; и сумата в размер на

518.65 лв. (265.18 евро) – мораторна лихва, начислена по фактура № ....... от 05.08.2024 г.

ОСЪЖДА ......., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: ..........., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. К., ЕГН **********, направените по делото разноски за държавни такси в общ размер н а 168.50 лв. (86.15 евро), както и сумата за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 665.20 лв. или 335 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4