Решение № 579 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 579 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря Виолета Оск. Медина в присъствието на прокурора К. Д. Д., М. В. З., М. К. Б., М. Ив. Н., П. Г. И. и М. Б. С. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601718 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 578 от 18.12.2023 г., постановена по НОХД № 4700/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 23-ти състав, подсъдимият Д. В.

К. е признат за виновен в това, че на 27.05.2021 г., през нощта, около 03.00 ч., в гр. София, влязъл в чуждо жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ********, обитавано от А.Р.Я. и К.Н.Б., като употребил за това сила – нанесъл удар с крак, и деянието е извършено нощем – Престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, подс. Д. В. К. е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ЕДНА ГОДИНА, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, е определено да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.

С Присъдата и на основание чл. 59, ал. 3 от НК, Съдът е приспаднал от срока на така определеното наказание „Лишаване от свобода“ – времето от 27.05.2021 г. до 17.07.2021 г., през което подс. Д. В. К. е бил задържан по обвинение за извършено престъпление „грабеж“, за което наказателното производство е било прекратено.

С Присъдата и на основание чл. 68, ал. 1 от НК, Съдът е привел в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено на подс. Д. В. К. по НЧД № 18058/2018 г. по описа на СРС, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, е определено да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.

1

На основание чл. 59 от НК и чл. 25 от НК, Съдът е приспаднал от приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“, наложено на подс. Д. В. К. по НЧД № 18058/2018 г. по описа на СРС – времето, приспаднато с акта на Съда по цитираното дело.

С така постановената Присъда и на основание чл. 111, ал. 2 от НПК, Съдът е постановил вещественото доказателство по делото – мобилен телефон, описан в Обвинителния акт, да бъде върнат на св. А.Р.Я., а оптичният носител – да бъде унищожен по реда на ПАС.

С Присъдата и на основание чл. 189 от НПК, подс. Д. В. К. е осъден да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 1038.10 лева, ведно със сумата от 5 лева – държавна такса, за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената Присъда е депозирана въззивна жалба от адв. М. Д. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подс. Д. В. К.. С така депозираната въззивна жалба срещу постановената първоинстанционна Присъда се излагат твърдения, че същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при липса на доказателства и базирана основно на предположения. Изтъква се, че по делото не са събрани доказателства, които безспорно и категорично да водят до извод, че подс. К. е извършил деянието, за което е предаден на съд. Сочи се, че в хода на съдебното следствие са разпитани редица свидетели, които са описали различна фактическа обстановка от изложената в Обвинителния акт.

Излага се, че от субективна страна, подсъдимия не е извършил престъплението, за което е бил признат за виновен.

Отправя се искане към Въззивния съд да отмени атакуваната Присъда, като неправилна и незаконосъобразна, и да постанови нова такава, с която подс. К. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия Д. В. К. – адв. М.

К. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба по съображенията, изложени в нея.

Излага, че обвинението, повдигнато срещу подсъдимия, не е доказано. Намира, че в процесното жилище не е проникнато чрез използване на сила или заплашване. Акцентира, че разпитаните по делото свидетели твърдят, че вратата е била счупена; не е била заключена и е била подпряна на входа на жилището, като не е била използвана сила, измама или заплаха от страна на подсъдимия, за да влезе в жилището и да потърси своите ключове.

Изтъква, че жилището е било обитавано от много близък приятел на подсъдимия, така че той не е имал повод да влиза противозаконно в него. Изразява несъгласие с изводите на решаващия първоинстанционен Съд в насока, че ако се приеме, че е извършено престъпление по чл. 170 от НК, същото не е явно малозначително, предвид личността на подсъдимия и особеностите на самото деяние.

Отправя искане към Въззивния съд, в случай, че прецени, че не може да оправдае подсъдимия, да приеме, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен Съд.

Представителят на СГП пледира Присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Солидаризира се с изложеното в мотивите на постановената първоинстанционна Присъда и намира изложеното от защитата за несъответно на житейската логика. Сочи, че се касае за влизане в частно жилище в 03.00 часа през нощта, поради не би могло да се приеме, че деянието на подсъдимия е несъставомерно.

2

Подсъдимият Д. В. К., при упражняване правото си на лична защита, поддържа становището на защитата си. Заявява, че не е имал намерение да извършва престъпление, тъй като е имал ключ от процесния апартамент, който е бил обитаван от негов много добър приятел, като е искал само да си вземе ключовете, които са били в апартамента.

В последната си дума моли да бъде оправдан.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, НАМИРА за установено следното.

За да постанови Присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни доказателствени средства – показанията на свидетел А.Р.Я., снети в о.с.з. на 13.07.2022 г. (л. 24 – л. 24/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 223 от НПК (л. 87 – л. 89 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показанията на свидетел К.Н.Б., снети в о.с.з. на 13.07.2022 г. (л. 25 – л. 25/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство, по реда на чл.

223 от НПК (л. 85 – л. 86 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетел А.П.К., снети в о.с.з. на 20.03.2023 г.

(л. 57/гръб – л. 58 от съдебното производство); показанията на свидетел С.М.С., снети в о.с.з. на 20.03.2023 г. (л. 58 – л. 59 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 205 – л. 206 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетел В.И.К., снети в о.с.з. на 20.03.2023 г. (л. 59 – л. 59/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 193 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетел Ц.С. И., снети в о.с.з. на 20.03.2023 г. (л. 59/гръб – л. 60/гръб от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 56 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетел Б.С.Ш., снети в о.с.з. на 20.03.2023 г. (л. 60/гръб – л. 61 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 141 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Е.К.К., снети в о.с.з. на 20.03.2023 г. (л. 61 – л. 62 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 41 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на свидетел Г.Р. Д., снети в о.с.з. на 01.11.2023 г. (л. 77/гръб – л. 78 от съдебното производство) и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 142 от същото), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2 от НПК; писмени доказателствени средства – Протокол за доброволно предаване от 27.05.2021 г. (л. 19 от досъдебното производство); Протокол за разпознаване на лица и предмети от 27.05.2021 г. (л. 23 от досъдебното производство); Писмо от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София, изх. № 1737/02.06.2021 г. (л. 64 от досъдебното производство); Протокол за разпознаване на лица и предмети от 03.11.2021 г., ведно с Фотоалбум към него (л. 183 – л. 187 от досъдебното производство); Договор за наем на недвижими имот от 10.05.2021 г. (л. 194 – л. 196 от досъдебното производство);

Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том І, рег. № 1648, дело № 91 от 2011 г. на нотариус К.Б. (л. 197 от досъдебното производство); Протокол за оглед на веществени доказателства от 02.12.2021 г., ведно с Фотоалбум към него (л. 204 и л. 214 – л. 216 от досъдебното производство); Протокол за оглед на местопроизшествие от 3

05.01.2022 г., ведно с Фотоалбум към него (л. 207 – л. 213 от досъдебното производство) и Справка за съдимост на подс. К. (л. 11 – л. 13 от съдебното производство); веществено доказателство – 1 брой мобилен телефон марка „Леново“, предаден доброволно от подс. К., и веществено доказателствено средство по делото – оптичен носител на информация – приложение към писмо от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София, изх. № 1737/02.06.2021 г. (л. 101 от досъдебното производство); както и е взел предвид заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и изготвени Експертизи – Съдебно – Оценителна Експертиза (л. 53 – л. 55 и л. 117 – л. 119 от досъдебното производство); Допълнителна Съдебно – Оценителна Експертиза (л. 222 – л. 225 от досъдебното производство); Фоноскопна Експертиза № 21/ИДИ – 148 (л. 107 – л. 116 от досъдебното производство) и Комплексна Съдебно– Психиатрична и Психологична Експертиза по отношение на Д. В. К. (л. 159 – л. 166 от досъдебното производство), и разясненията на изготвилите ги вещи лица.

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, Съдът е дал вяра на показанията на разпитаните свидетели като последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, с изключение на показанията на св. К. в насока, че вратата на процесното жилище е била притворена, и тези на свидетелите Я. и Б., снети пред Съда, в които същите са отрекли подсъдимият да е разбивал вратата на жилището, които е дискредитирал, като недостоверни. Доверил се е на писмените и веществени доказателства и доказателствени средства, които е преценил за кореспондиращи с гласните доказателствени средства; кредитирал е с доверие и назначените и изготвени Експертизи.

Въз основа на така събрания и обсъден доказателствен материал, първият съд е приел за установено, от фактическа страна, че подс. Д. В. К. е роден през 1999 г., със средно образование, осъждан четири пъти за извършени от него като непълнолетен тежки умишлени престъпления, включително грабеж, с присъди по наказателни дела № 85/2016 г. по описа на PC – Мездра и № № 2619/2016 г., 10318/2016 г. и 15945/2018 г. – и трите по описа на СРС. За престъпленията по предходните присъди, с Определение по НЧД № 18058/2018 г. по описа на СРС, влязло в сила на 20.12.2018 г., на подсъдимия К. е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца, с отлагане на изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 (три) години.