Решение № 4161 от 19.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4161 гр. Пловдив, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330104191 по описа за 2022 година

С исковата молба ищецът Г. М. Б. е предявил против Н. И. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 2 000 лв. – главница, дължима по запис на заповед, издаден на 11.03.2010 г., с падеж на 19.03.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.03.2010 г., до окончателното й заплащане, и сумата от 390 лв. – разноски, по изпълнителен лист от 07.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 4097/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, за принудителното събиране на което е образувано изп.д. № ***/**** по описа на частен съдебен изпълнител ******* с рег. №*** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, продължено като изп.д. №****/***** г. по описа на частен съдебен изпълнител **** с рег. №**** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, и изп.д. №***/**** по описа на частен съдебен изпълнител ***** с рег. №*** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба се твърди, че в полза на ответната страна е издаден изпълнителен лист 07.04.2010 г. по ч.гр.д. № 4097/2010 г. по описа на Районен 1 съд – Пловдив, XVII граждански състав, по силата на който в нейна полза са присъдени следните суми: сумата от 2 000 лв. – главница, дължима по запис на заповед, издаден на 11.03.2010 г., с падеж на 19.03.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.03.2010 г., до окончателното й заплащане, и сумата от 390 лв. – разноски. Сочи, че на основание на издадения изпълнителен лист по молба на взискателя от 09.04.2010 г. е образувано изп.д. № ***/**** по описа на частен съдебен изпълнител ******* с рег. №*** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, като молбата не е довела до прекъсване на давността, тъй като в последната не са посочени конкретните изпълнителни действия, които да бъдат предприети, а е налице единствено овластяване на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ.

Твърди, че давността е прекъсната на 12.04.2010 г. с налагането на запор по отношение на банковите сметки на длъжника. Твърди, че впоследствие на 24.04.2012 г. е депозирана молба от взискателя, в която е поискано осъщетсваване на справки, която не е довела до прекъсване на давността, в който смисъл се позовава на тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Поддържа, че с налагането на възбрана на 01.03.2013 г. давността не е прекъсната, тъй като възбраненият имот е собственост на трето лице – Д.А.Д.. Твърди, че следващото действие годно да прекъсне давността е предприето на 10.12.2013 г., но последното е поискано след изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Цитира постановките на тълкувателната практика на върховния касационен съд, като счита, че делото е прекратено по силата на закона на 10.04.2012 г., поради настъпила перемция, като счита, че вземането е погасен по давност на 10.04.2015 г., с изтичане на петгодишния давностен срок, считано от датата на последното валидно изпълнително действие, довело до прекъсване на давността – на 10.04.2010 г. Излага пред съда, че с постановление на съдебния изпълнител от 21.07.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което на 11.08.2021 г. е образувано изп.д. №***/**** по описа на частен съдебен изпълнител ***** с рег. №*** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, което е образувано след погасяване на задължението по давност, поради което предприетите по последното изпълнителни действия не следва да бъдат взети предвид. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна Н. И. К. е депозирала в законоустановения за това 2 срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Оспорва изложените от ищеца доводи за погасяване на вземането по давност, като твърди, че до момента на постановяване на новата тълкувателна практика на ВКС – 26.06.2015 г. са действали постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на изпълнителното производство давността за вземането спира да тече.

Твърди, че не е налице период по-дълъг от две години между предприетите и поискани изпълнителни действия, поради което не е настъпила перемпция за вземането. Сочи, че дори да се приеме, че перемпция е настъпила, следва да бъдат взети предвид и осъществените след това изпълнителни действия, в който смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд. Излага съображения, с които обосновава становището си, че изпълнителното дело не следва да се счита прекратено по силата на закона, а едва след постановяване на формален акт от страна на съдебния изпълнител. Сочи, че наложената от съдебния изпълнител възбрана е довела до прекъсване на давността, тъй като към момента на налагане на възбраната за съдебния изпълнител не е било налице задължение да осъществи проверка за това кой е действителния собственик на имота. Твърди, че в хода на образуваните изпълнителни производства са постъпвали плащания от страна на длъжника, поради което счита, че не са били налице основанията за настъпване на перемция. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, поради погасяването му по давност.

Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от 3 настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност.

Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на вземането.

От изслушаните в производството по делото заключения по съдебносчетоводната експертиза и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по изп.д. №***/**** г. от страна на длъжника е постъпила сумата от общо 1 101, 64 лв., а по изпълнително дело №***/**** г. няма постъпили плащания. Вещото лице е установило, че от общо заплатената сума - в полза на взискателя е разпределена сумата от 814, 06 лв., която е разпределена за погасяване на задължението за главница по изпълнителния лист, поради което актуалният размер на задължението по изпълнителния лист е за сумата от 1 185, 94 лв. – за главница, сумата от 1 868, 01 лв. – законна лихва до 23.03.2022 г. и сумата от 390 лв. – разноски в заповедното производство.

В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д. № 1660/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС , е възприето становището, че достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера. В константната практика на Върховния касационен съд се възприема, че за длъжникът винаги е налице правен интерес от предявяване на иска за установяване недължимостта на задължението и в хипотезата на прекратено изпълнително производство, дори и по молба на взискателя на 4 основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, ако за взискателя съществува възможността за образуване на ново изпълнително производство.

В случая от изслушаното в производството по делото заключение на вещото лице се установява, че главницата по издадения в полза на кредитора – ответник изпълнителен лист е частично погасена – до размер на сумата от 814, 06 лв. Следователно за взискателя не съществува възможността за повторно образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист за тази част от главницата и за ищецът не съществува правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за установява недължимостта на задължението, което е погасено чрез способите на принудителното изпълнение.

Ако ищецът претендира да е заплатил суми в полза на взискателя и счита, че тези суми са били недължимо заплатени, поради принудително събиране на погасени по давност вземания, последният разполага с възможността да предяви осъдителен иск срещу кредитора за погасената част от главницата. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд при наличие на правен интерес от предявяване на осъдителен иск за ищеца не е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. По така изложените съображения за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за сумата от 814, 06 лв., представляваща погасена част от главницата по изпълнителния лист. По аргумент от текста на чл. 124, ал. 1 ГПК правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за воденето на отрицателен установителен иск, за наличието на която решаващият съд е длъжен да следи служебно.

По така изложените съображения и доколкото съдът е длъжен да следи служебно за наличието, респ. липсата на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството, производството по делото следва да бъде прекратено в частта, с която се претендира да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 814, 06 лв., представляваща част от сумата от 2 000 лв. – главница, дължима по запис на заповед, издаден на 11.03.2010 г., с падеж на 19.03.2010 г. Предвид изложеното производството по предявения отрицателен установителен иск следва да продължи за разглеждане сумата от 1 185, 94 лв. – главница, дължима по запис на заповед, издаден на 11.03.2010 г., с падеж на 19.03.2010 г., ведно със законна лихва 5 върху главницата, считано от 19.03.2010 г., до окончателното й заплащане, и сумата от 390 лв. – разноски, по изпълнителен лист от 07.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 4097/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, за принудителното събиране на което е образувано изп.д.

№ ***/**** по описа на частен съдебен изпълнител ******* с рег. №*** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, продължено като изп.д.

№****/***** г. по описа на частен съдебен изпълнител **** с рег. №**** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, и изп.д. №***/**** по описа на частен съдебен изпълнител ***** с рег. №*** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.

Установява се, че с изпълнителен лист от 07.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 4097/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVII граждански състав, ищецът Г. М. Б. е осъден да заплати в полза на Н. И. К. сумата от 2 000 лв. – главница, дължима по запис на заповед, издаден на 11.03.2010 г., с падеж на 19.03.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.03.2010 г., до окончателното й заплащане, и сумата от 390 лв. – разноски.

Разпечатката съдържа 24 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3832c875-dcf6-48fe-a54b-1f33e30a3688