Решение № 6940 от 03.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6940 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110104153 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Х. К. Х. срещу М. Н. Н..

Ищецът твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение на съда, влязло в сила на 04.02.1986г. Посочва, че по време на брака са придобили в режим на СИО ап. № 84, находящ се в /населено място/, като след развода имотът останал в обикновена съсобственост. С нот. акт от 27.09.2017г. ответникът прехвърлил на /фирма/ собствената си А ид. част от имота. С решение от 13.04.2020г. по гр. д. № 5034/2019г. на САС съдът допуснал ищецът да изкупи на основание чл. 33, ал. 2 ЗС прехвърлената ид. част, което и сторил. Със същото решение САС признал за установено, че ищецът е собственик на 16552,25/20369 ид. ч. от процесния имот. С постановление от 04.10.2016г. по изп. дело № 1121/2013г. по описа на ЧСИ О. М. била наложена възбрана върху А идеална част от имота за обезпечаване вземанията на А. Р. Н.. Тъй като възбраната била вписана преди ответникът да се разпореди с ид. част, били извършени опис, оценка и изнасяне на публична продан на А ид. ч. от имота. За да избегне проданта на имота, ищецът поискал да му бъде издадено удостоверение за размера на дълга на взискателя А. Н.а. С платежно нареждане от 12.01.2022г. ищецът заплатил в полза на А. Н.а вместо длъжника М. Н. сумата от 4492,02лв. за погасяване на задълженията му по изп. дело № 1121/2013г. На същата дата заплатил и сумата от 804,67лв. за погасяване на таксите и разноските по изп. дело. Ищецът счита, че е изпълнил задълженията на ответника, като е имал правен интерес за това, поради което на основание чл. 74 ЗЗД е встъпил в правата на кредиторите спрямо него.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4449,02лв. и сумата от 804,67лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенциите. Счита, че не са налице предпоставките за настъпване на суброгация. Твърди, че не ищецът, а друго лице - И.

М. е заплатило сумите с негови лични средства. Поддържа, че за ищеца не е налице и правен интерес от изпълнението на чуждо задължение, тъй като били налице правоотношения между кредитора и длъжника, но не и с ищеца. Изтъква още, че ищецът изпълнил свое 1 задължение към ответника за заплащане на припадащата стойност на притежаваните от нея 16552/20369 ид. ч. от процесния имот за извършени от ответника на 10.09.2017г. подобрения в имота на стойност 57215,21лв. Евентуално прави и възражение за прихващане с това свое вземане.

По отношение таксите по изпълнението посочва, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер от 458,57лв. била за сметка на взискателя, а не за длъжника и нямало как да се суброгира спрямо него за това вземане.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 74 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. При суброгацията към третото лице преминават прехвърлимите права на кредитора с всички обезпечения в широк смисъл на думата, освен при ограниченията, уредени в закона /Решение № 122 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3228/2013 г., I т. о., ТК/.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е имал задължения към лицето А. Н.а в сочения размер; че ищецът е изпълнил задълженията чрез плащане; че ищецът е имал правен интерес от изпълнението, тъй като отношенията между кредитора А. Н.а и длъжника М. Н. биха засегнали /застрашили/ конкретни имуществени права на ищеца. С оглед на това, на първо място следва да бъде изследвано дали ответникът е имал задължения към А. Н.а в размер от 4449,02 лв.

По молба вх. № 96/10.01.2022г. на ищцата Х. Х. е издадено удостоверение изх. № 120/10.01.2022г. по изп. дело 1121/2013г. по описа на ЧСИ О. М. с рег. № 846 с район на действие СГС /л. 39 от делото/, в което е посочено, че изпълнителното дело е образувано по искане на /фирма/ въз основа на изп. лист по гр. д. 43734/2013г. по описа на СРС, 58 състав срещу солидарно отговорните длъжници М. Н. Н. и А. Р. Н. за събиране на следните суми:

5936,72 лв. – главница по договор за кредит от 24.10.2007г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.10.2013г. до окончателното плащане, сумата от 501,13 лв.-договорна лихва за периода от 15.12.2012г.-04.09.2013г., сумата от ****,28 лв.-наказателна лихва за периода 15.01.2013г.-17.10.2013г., сумата от 134.02 лв.-държавна такса и сумата от 341 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Дължимите суми са събрани, като на основание чл. 429, ал.1 ГПК като взискател по изп. производство е конституирана А. Н.а за събиране на сумите, които са платени от нея, в качеството й на солидарно отговорен длъжник, за изплащане на кредита, предоставен от бА.та на М. Н.. А. Н.а е конституирана като взискател в изп. производство и за събиране на вземанията й към длъжника М. Н., посочени в изп. лист от 04.08.2014г. по гр.д. 16175/2913г. по описа на СРС, 85 състав.

В удостоверението е посочено, че към 10.01.2021г. неплатените задължения на М. Н. по изпълнителното дело към А. Р. Н., както и неплатените суми за разноски по изпълнението, свързани с тяхното събиране, възлизат на: 3651,66 лв. – вземания на А. Р. Н. по изп. лист, издаден на 29.10.2013г. по гр.д. № 43734/2013г. по описа на СРС, 58 състав;

797,36 лв. – вземания на А. Р. Н. по изп. лист, издаден на 04.08.2014г. по гр.д. № 16175/2013г. по описа на СРС, 85 състав или общо сумата от 4449,02 лв.; 300 лв. - разноски за възнаграждение на вещо лице; 17 лв. -общинска такса за удостоверение за данъчна оценка; 18 лв. с ДДС - такса по т.10 ТТРЗЧСИ; 10 лв. - държавна такса по ТДТСАВ за заличаване на възбрана; 458,87 лв. – такса по т.26 ТТРЗЧСИ; 0.80 лв.-допълнитекни разноски по т. 31, б. „б“ ТТРЗЧСИ или общо 804,67лв.

Издаденото от ЧСИ О. М. удостоверение има характеристиката на официален удостоверителен документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и в него са удостоверени 2 обстоятелства, настъпили пред него или извършени от него. Ето защо, същото се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства.

Удостоверението не е оспорено от ответника, поради което съдът е длъжен да приеме за достоверни всички отразени в него обстоятелства.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е имал задължения към А. Н.а, доколкото последната е била взискател по горепосоченото изп. дело и е била носител на вземания срещу М. Н., а именно вземания по издаден изп. лист на 04.08.2014г. по гр.д. № 16175/2913г. по описа на СРС, 85 състав, и за платените от нея като солидарно отговорен длъжник задължения към /фирма/ по издаден в полза на бА.та изп. лист по гр.д. № 43734/2013г. по описа на СРС, 58 състав. В полза на ЧСИ пък са налице вземания за такси и разноски, възлизащи на обща стойност от 804,67 лв.

По отношение заплащането на горепосочените суми е приложено заверено по реда на чл. 183 ГПК преводно нареждане от 12.01.2022г. за сумата от 4449,02 лв. /л. 40/ с наредител И. П. М., като в основание за превода е посочено „погасяване на задължения на М. Н., ИД 1121/2013 за Х. Х.“ и преводно нареждане от същата дата и същия наредител /л. 41/ за сумата от 804,67 лв. с основание „такси и разноски ИД 1121/2013г. срещу М. Н. за Х. Х.“.

Първата сума е платена в полза на А. Р. Н., а втората в полза на ЧСИ О. М.. Видно от представеното на л. 91 платежно нареждане, на 12.01.2022г. в 15:33ч. (преди горните суми да бъдат преведени на А. Н.а и ЧСИ М., което се случва на 12.01.2022г. в 17:16ч. и 17:20ч.) Х. Х. е превела на И. П. М. сума в размер на 5300 лв. с основание „за погасяване на задължението на М. Н. по изп. дело 1121/2013г. ЧСИ О. М., такси и комисионни“.

При горните обстоятелства, съдът намира, че по делото е несъмнено установено, че ищецът е заплатил посочените суми, като доводите на ответника в обратна насока са неоснователни. Действително, в преводните нареждания като наредител е посочен И. М., но следва да се отбележи, че той е процесуалният представител на ищеца (действащ адвокат), както и че в тях изрично е посочено като основание погасяването задълженията на длъжника по изп. дело 1121/2013г. „за Х. Х.“. Видно е, че сумите са преведени от ищцата в полза на процесуалния й представител, който веднага след това ги е превел на А. Н.а и ЧСИ М. в изпълнение на вътрешните отношения между доверител и довереник. В самите платежни ясно е посочено, че плащанията се извършват за сметка на Х. Х., което е достатъчно, за да обоснове извод, че именно от нейно име и за нейна сметка са платени сумите.

С оглед изложеното, обстоятелството, че ищецът е изпълнил чуждо задължение чрез плащане, се явява доказано.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 74 ЗЗД, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Така уредена, законната суброгация освен изпълнение на задължение, включва като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Правният интерес обаче е абстрактен. Следва да е налице конкретна зависимост между отношенията кредитордлъжник, които да засягат, в смисъл да застрашават имуществени права на третото лице, на което поради това да се признае правен интерес от изпълнение /Решение № 773 от 15.07.2002г. на ВКС по гр. д. № 1534/2001г., V г. о.; Решение № 5 от 04.07.2016 г. по гр. д.

№ 2723/2015 г. на ВКС, IV г. о. /.

В конкретния случай, в исковата молба се твърди, че такъв интерес е налице, тъй като отношенията между кредитора А. Н.а и длъжника М. Н. биха засегнали /застрашили/ конкретни имуществени права на ищцата. Съдът намира, че правен интерес от изпълнението на чуждото задължение е налице по следните съображения:

Между страните не се спори, че са били съпрузи, като гражданският им брак е прекратен с решение от 19.12.1985г. по гр. д. № 2824/1985г. на СРС, влязло в сила на 04.02.1986г.

Страните не спорят и че с нотариален акт за прехвърляне на имот вместо изпълнение на паричен дълг № 100, том IV, рег.№ 3318, дело № 647 от 2017г. на нотариус Й. Л. с рег. № 3

**** на НК, вписан в СВ, М. Н. е прехвърлил на /фирма/ собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в /населено място/, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88,09 кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение № 16 и заедно с 1,995 % идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж.

С решение № 696 от 13.04.2020г. по гр.д. № 5034/2019г. на Апелативен съд-София, 1ви състав, влязло в сила на 19.11.2020г., е отменено Решение № 4633 от 25.06.2019г. по гр.д.

№ 5016/2018г. по описа на СГС, I-7 състав, като е отхвърен предявения на основание чл.

212, вр. чл. 124, ал.1 ГПК иск от М. Н. Н. и /фирма/ против Х. К. Х. за признаване на установено в отношенията между страните, че последната не е собственик на ½ ид.ч. от ап.

№ 84, находящ се в гр. София, ж. к. Сухата река, бл. 218, ет. 5, с площ 88,09 кв.м., представляващ замостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с избено помещение № 16, заедно с 1.995% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. С решението е допуснато на основание чл. 33 ЗС Х. К. Х. да изкупи прехвърления от М. Н. Н. на /фирма/ с нотариален акт за прехвърляне на имот вместо изпълнение на паричен дълг № 100, том IV, рег.№ 3318, дело № 647 от 2017г. на нотариус Й. Л. с рег. № **** на НК, вписан в СВ, горепосочения недвижим имот срещу заплащане на сумата от 28 000 лв. По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС Х. Х. е призната за собственик на 16552,25/20369 ид. ч. от процесния имот, а /фирма/ е осъден да предаде владението на имота.