Решение № 15050 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15050 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110170352 по описа за 2024 година

-

-

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. И. Т., ЕГН **********, както следва: иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 990,74 лв./ 506,56евро за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, инсталация 4000185539/аб. № .., находящ се в ..., за периода периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и на сумата 54.92 лв./ 28,08евро – цена на осъщественото дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.07.2024г., до окончателното изплащане. иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 161.02 лева– лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 17.06.2024г., както и на сумата 13,24 лева– лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г. до 17.06.2024г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.

Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 41121/2024г., по описа на СРС, 162 състав, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като претендира, че вземанията на ищцовото дружество се погасяват с тригодишен давностен срок. Твърди, че ищецът не доказва ответницата да е собственик на топлоснабдения имот. Излага доводи за недължимост на стойността на услугата за дялово разпределение, тъй като тя не е предоставена от ищцовото дружество.

При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на обекти в сградата, в която се намира процесният имот, собствениците са взели решение да бъде сключен договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и сключеният въз основа на решението договор от 09.09.2001г., който обвързва страните относно начина на 1 разпределение, условията на заплащане на услугата и настъпване на изискуемост на вземането за извършено разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 01.11.2007г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Валидността на този договор, съответно наличието на облигационно правоотношение между СЕС и третото лице помагач не се отрича по делото.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според действащата норма на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване. В случай на съществуващо наемно правоотношение е предвидена възможност за откриване на партида в топлопреносното предприятие на лицето, ползващо отопляемия имот, въз основа на валиден наемен договор със собственика, респ. субекта, който управлява общинските, съответно държавните имоти, което прави наемателят задължено лице за стойността на доставената топлоенергия - така и в ТР № 2/2017г., постановено на 17.05.2018г. от ОСГК на ВКС.

По делото е приложен нотариален акт № 40, том IIXXV, дело № 25108/11.11.1994., видно от който процесното жилище е било придобито от М. И. Т.. Видно от същия, прехвърлителите И. Т. и Ц.Т. са запазили правото на ползване върху процесния имот.

Приобщени са преписи – извлечение от Акт за смърт №169/02.03.2000 на Ц.Т. и Акт за смърт № 149/ 25.03.2013г. на И. Т., от които се установява, че същите са починали. Предвид изложеното, ответницата, като собственик на процесния имот е страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД за процесния период по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение. Същевременно, не е установено плащане на цената на топлинната енергия за целия посочен в исковата молба период. Не се представят и такива доказателства.

При тези съображения, съдът намира, че предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл.149 от ЗЕ се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени, а като последица от това – основателна се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва, доколкото ответниците, по силата на приложимите ОУ на ищеца, общодостъпни на интернет страницата на дружеството, са задължен да заплащат този консуматив ежемесечно, а с изтичане на 45-дневен срок от края на месеца, за който се отнася плащането, изпадат в забава. Видно е, че „Топлофикация София“ ЕАД е започнала начисляването на лихва за забава след извършено годишно изравняване, а сумата като размер не е била оспорена в производството, нито количеството доставена за имота топлоенергия.

По разноските

При този изход на спора по делото, разноски се присъждат на ищеца.

Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер на 175 лв за заплащане на държавна такса в настоящото производство. Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото, определено в размер на 100 лв.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда 2 иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 75в. – разноски, сторени за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Следователно следва да му се присъдят разноски съобразно уважената част от иска в размер на 350 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. И. Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 41121/2024г. на СРС, 162 състав, а именно: на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от ЗЕ – сумата 990,74 лева/506,56евро за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, инсталация 4000185539/аб. № .., находящ се в ..., за периода периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и на сумата 54.92 лева/28,08евро– цена на осъщественото дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.07.2024г., до окончателното изплащане. на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 161.02 лева/82,33евро– лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 17.06.2024г., както и на сумата 13,24 лева/6,77евро– лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г. до 17.06.2024г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. И. Т., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 350.00 лева/178,95евро – разноски по делото, от които 75 лева/38,35евро по ч.гр.д.№ 41121/2024г. на СРС, 162 с-в., и 275 лева/140,61евро – в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3