Решение № 1393 от 10.10.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1440/2023
- Вид
- Решение № 1393
- Подписан
- 10.10.2023
- Състав
- Биляна Великова Видолова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 113 ал. 13 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 149, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 и ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 б. в · Закон за задълженията и договорите
- чл. 415 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1393 гр. Плевен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430101440 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК. за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, против Ю. Д. Й., ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите, както следва: сумата от 2027.97 лева - главница за доставена ТЕ за периода 01.07.2021г. 31.10.2022г., 129.97 лв. - мораторна лихва за периода 02.09.2021г. до 02.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението – 12.12.2022г. до окончателно изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 6476/2022г. на ***, по което съдът е издал Заповед за изпълнение № 3593/13.12.2022г., а впоследствие, след възражение срещу заповедта, му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия на адрес: ***, ***, и същата не е 1 заплатена. Това обстоятелство, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането по издадената Заповед за изпълнение № 3593/13.12.2022г. по ч.гр.д. № 6476/2022г. на ПлРС.
В едномесечния срок след получаването на и.м. ответникът е представил писмен отговор по делото, в който се твърди, че исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят. Счита, че липсват доказателства за правото на собственост върху имота и качеството му на клиент и потребител, твърди, че сумите в частта за БГВ са неправилно отчетени, правят възражения за неравноправност в клаузи в ОУ, правят възражения, че липсва представен договор между страните, че в извлечението от сметка не е ясно дали ТЕ е доставена, че то няма формална доказателствена сила. Възразява, че не е подписал представените фактури, че липсват счетоводни документи, твърди, че счетоводството на ищеца е нередовно водено. Оспорва направените замервания, твърди, че не е избирана ФДР. Прави възражение по чл. 111 от ЗЗД. Оспорва представените доказателства от ищеца.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 6476/2022г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 12.12.2022г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми: 2027.97 лева главница за периода 01.07.2021г. - 31.10.2022 г., лихва върху главницата за периода от 02.09.2021 г. до
02.12.2022 г. в размер на 129.97 лева, законна лихва от 12. 12. 2022 г.- датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането и разноски в размер на 43.16 лв. за ДТ и юрк. възнаграждение в размер на 50.00 лв. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 3593/13.12.2022г., възразена в срок от длъжника. С разпореждане на заповедния съд е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
От представения по делото ***, е видно, че ответникът е собственик на 2 процесното жилище на адрес: *** в жилищната сграда на ***. По делото са представени 16 бр. фактури за ползвана ТЕ в имота на ответника, които обхващат исковия период 01.07.2021г. - 31.10.2022г г., обобщени в две справки, издадени от ищеца – справка за главницата от 2027.97лв., разпределена по компоненти: за ТЕ, отдадена за сградна инсталация – 143.10лв.; сума за БГВ – 1924.83лв.; отстъпка БГВ - - 51.46лв; за дялово разпределение – 12.40лв.; отстъпка редовен платец – -0.90лв. По делото е изискана и представена справка за разпределената ТЕ за сградна инсталация от трето-неучастващо в делото лице – ***, както и помесечна дплавка за дялово разпределение, констативни протоколи, от които е видно, че ответникът е присъствал на отчетите на ИРУ за м. юли, октомври 2021г., м. април, септември 2022г., и не е присъствал на отчетите за м. август, септември, ноември, декември 2021г., м. януари, февруари, март, май, юни, юли, август, октомври 2022г. – като не е осигурил достъп. Представени са и карнетите на топлинния счетоводител, от които е видно, че в жилището не е отчитано ползване на ТЕ за отопление, а само водомер, на чиито проверки на показатели, макар и не всеки месец, абонатът е присъствал. От изготвената по делото СИЕ се установява, че през процесния период 01.07.2021 г. – 31.10.2022 г. размерът на главницата, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за абонатния номер на ответника – 3819, е 2027.97лв. /с включена сума за дялово разпределение, която възлиза на 12.40 лв./, или главницата е в общ размер на 2015.57 лв. по посочените и от ищеца компоненти, а лихвата за периода от датата на изпадане на ответника в забава, първоначално от 02.09.2021г. до 12.12.2022 г. е изчислена в размер на 133.89лв., но в с.з. *** е уточнило, че се касае за лихва, начислена не до датата, сочена от ищеца в заявлението, а до датата на фактическото подаване на заявлението в съда. Във връзка с представеното от ответника Р. Р.-54/21.04.2023г. на ***, с което по искане на ответника е предоставен достъп до информация на НАП, и съгласно което представените от ищеца по делото фактури не са открити, *** е дало отговор, че в счетоводството на ищеца се водят два модула, единият от които Инкасо, в който са отразени клиентските партиди на всеки отделен абонат с пълни данни, включително и на ответника, като в счетоводната система, реализираната ТЕ е осчетоводена общо за всички битови потребители в аналитична партида „ТЕ на населението“ в счетоводна сметка 411 „Клиенти“ 3 и реално това е сборна фактура, която се отчита в НАП. Посочено е, че в счетоводна сметка 411 „Клиенти“ аналитично се водят само фактури за продажба на топлинна енергия на Ю.дически лица.
По делото е изготвена и СТЕ, която е констатирала, че абонатната станция /АС/ ) 65, захранваща СЕС, се намира в сградата на ***, че отоплителната инсталация е двузонова, лъчева с долно разпределение. В отговор за въпросите на ищеца, заключението сочи, че АС е работила през процесния период, като се приемат записите на отчетните стойности от топломера и водомера за БГВ всеки месец, потреблението по тип разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е изчислено от *** чрез лицензиран софтуер. Отчетът на уредите при абоната е извършван от ФДР и съответства на обичайната практика. Установено е, че абонатната станция има един търговски измервателен уред и един общ водомер за БГВ, че топломерът, намиращ се в АС, се проверява съгласно нормативните изисквания на Закона за измерванията и НСИ, които подлежат на метрологичен контрол, т.е. - на всеки 2 години. Посочено е, че в абонатната станция на ***: за периода 18.12.2018г.-09.2020г. има общ търговски топломер тип ***.
Метрологичната лаборатория, в която е проверяван топломера, е ***; за периода 01.09.2020г.- 09.2022г. има общ търговски топломер тип ***.
Метрологичната лаборатория, в която е проверяван топломера е ***.
Общият водомер за БГВ в абонатната е с номер *** и монтиран на 05.08.16, минал е метрологична проверка през 2016г. и притежава свидетелство за проверка 3/22.07.2016г. от ***. Общият водомер *** и монтиран на 21.07.21, минал е метрологична проверка през 2021 и притежава свидетелство за проверка 20/19.07.2021г. от ***, като срокът на метрологична годност на тази проверка е 5 години.
По делото са представени от ищеца и приети констативните протоколи за подмяна на топломера на АС – от 01.09.2020г. и от 21.09.2022г. и на водомера – от 21.07.2021г., свидетелствата за проверка на топломера от 07.08.2020г. и от 08.09.2022г., доколкото те касаят правилното отчитане на ТЕ за исковия период. В самия констативен протокол, изготвен в присъствие на оторизирано от ЕС лице – ***, е отразено, че топломерът е монтиран на изходящата към ТЕЦ тръба, което обстоятелство е коментирано и от самото 4 вещо лице в съдебно заседание. То е посочило, че този начин на поставяне на топломера е в ущърб на ищеца, т.к. ако има течове в сградата /условно казано/, а винаги има такива, те ще са за сметка на доставчика на ТЕ.
Експертът е проучил документите на констативни протоколи за демонтаж и монтаж на топломерите и водомерите в АС с адм.адрес ***, ***, *** и не е открил нередности. Относно разпределението на количеството ТЕ, доставено до АС, в която е имотът на ответника, в.л. е отговорило, че първо се определят технологичните загуби и ТЕ за БГВ, които се вадят от отчетената от топломера ТЕ. Полученото количество ТЕ е за отопление. Топлинната енергия, консумирана за отопление на сградите, се разпределя за всеки месец в този случай на ТЕ към сградна инсталация, отоплителни тела с уреди, отоплителни тела по мощност. В сградата с предвидено отопление по проект в режима на определяне и разпределяне на сградната мощност са включени 93 имота на клиенти с общ обем 16 061,85 м3. На база заключение от съдебнотехническа експертиза по гр.д. 2322/2020 г., извършена от *** от отоплителен сезон 2021/2022 г., отопляемия обем на сградата е променен на 23 470,39 м3.
ТЕ, отдадена от сградната инсталация се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за процесния имот е 293,24куб.м., независимо дали има радиатори или не. ТЕ, отдадена от отоплителните тела с топлоразпределители се определя въз основа на техните показания и изчислената съгласно методиката специфична топлинна енергия за една дялова единица. Посочено е, че цената на топлинната енергия за 1 МВт.ч на Топлофикация-Плевен ЕАД за всеки от периодите е утвърдена от КЕВР. Разпределението на топлинната енергия за АС е посочено от в.л. таблица, като след проверка експертът е констатирал правилността на разпределението, а представител на топлинният счетоводител е декларирал, че коефициентите на максимален специфичен разход са сметнати съгласно стандарт БДС EN 834. Експертизата е отговорила и на въпросите на ответника, а именно, че от отоплителен сезон 2019/2020г. с решение от етажната собственост е определяно, количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, да е в размер 20%, коефициентите на максимален специфичен разход са сметнати съгласно стандарт БДС EN 834 и при отоплителната инсталация в сградата не възможно монтиране на отделен топломер за сградна инсталация. При присъединяване на сградата-етажна собственост към топлопреносната мрежа, 5 проектната мощност е според представения проект. Посочено е, че проектната мощност на отоплителните инсталации от АС е 790,84 kW, а действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата за процесния период за целия процесен период е 442,14kW. АС е въведена в експлоатация, съгласно действащата нормативна уредба, от отоплителен сезон 1977/1978г., а ищецът е извършил реконструкция на АС и във връзка с това Община Плевен е издала удостоверение за въвеждане в експлоатация № 136/20.05.2004г. за АС за адреса. Експертизата е отговорила и на множество други въпроси относно технологичните разходи, топлинните загуби, настройките в АС при промяна в нормативната уредба, от които отговори е видно, че всички изчисления са направени съобразно закона и подзаконовата уредба. Отговорила е и на неотносими към претенцията въпроси, касаещи отчет на щранг-лира и отоплителни тела, за които не се претендират суми в настоящето производство.