Определение № 36870 от 08.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36870 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20251110154489 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по предявени от ищците Л. П. А., ЕГН: **********, М.

А. А., ЕГН: **********, Б. П. А., ЕГН: **********, А. Л. А., ЕГН: **********, М. Л. А.,

ЕГН: **********, Е. С. М., ЕГН: **********, А. Б. А., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 49 от ЗЗД срещу ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди и пропуснати ползи за сумите в размер, както следва на:

1. Л. П. А. сумата от 400 лв., частичен иск от 40 000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и сумата от 400 лв., частичен иск от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (уточнени с молба с вх.№ 72991/16.06.2025 г.);

2. М. А. А. сумата от 200 лв., частичен иск от 20 000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и сумата от 200 лв., частичен иск от 20 000 лв. – обезщетение

72991/16.06.2025 г.); за неимуществени вреди (уточнени с молба с вх.№

3. Б. П. А. сумата от 400 лв., частичен иск от 40 000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и сумата от 400 лв., частичен иск от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (уточнени с молба с вх.№ 73001/16.06.2025 г.);

4. М. Л. А. сумата от 100 лв., частичен иск от 10 000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и сумата от 100 лв., частичен иск от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (уточнени с молба с вх.№ 88828/22.07.2025 г.);

5. А. Л. А., сумата от 100 лв., частичен иск от 10 000 лв. - обезщетение за причинени 1 имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и сумата от 100 лв., частичен иск от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (уточнени с молба с вх.№ 88828/22.07.2025 г.);

6. Е. С. М. сумата от 200 лв., частичен иск от 20 000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и сумата от 200 лв., частичен иск от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (уточнени с молба с вх.№ 89481/24.07.2025 г.);

7. А. Б. А. сумата от 100 лв., частичен иск от 10 000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и сумата от 100 лв., частичен иск от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди (уточнени с молба с вх.№ 88828/22.07.2025 г.);

В исковата молба се твърди, че роднина на ищците, П. Б.в А., ЕГН: **********, е починал при съмнителни обстоятелства на 08.12.2020 г. в МБАЛ „............, гр. П. по време на 14-дневното му лечение от Ковид-19. Посочва се, че тези обстоятелства се състоят в липса на комуникация с пациента, като от момента на постъпването му в болницата телефонът му е бил изключен, а след това новият му, предоставен от ищците, телефон също. Те получавали противоречива информация от персонала на болничното заведение и успели да се свържат с П. А. само веднъж за целият престой, като били уведомени за неговата смърт 10 часа след настъпването . Образувано е ДП №2947/2020г. Ищците подали две искания за извършване на аутопсия към Окръжна Прокуратура П., а именно: жалба с вх. №2947/09.12.2020 г, молба с вх. № 2947/10.12.2020 г. По нито едно от исканията не е имало произнасяне на ОП-П..

Твърдят, че Прокуратурата не е извършила аутопсия, която да послужи за съдебномедицинска експертиза, което препятствало възможността за установяване на причината за смъртта на П. А. и отнело правната им възможност да предяват иск срещу лечебното заведение. Жалбата по образуваното от ищците ч.н.д № 472/2024 г. е отхвърлена. Ищците навеждат доводи, че са им причинени неимуществени вреди, които се изразяват в трайни негативни преживявания, чувство за бесилие, загуба на доверие в институциите и накърнено чувство за справедливост.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, с който исковата претенция се оспорва като недопустима и неоснователна. Ответникът излага съображения, че ищците не са посочили конкретно нарушение и преките и непосредствени вреди, които произлизат от него. Излага доводи, че твърдяните в исковата молба обстоятелства са недоказани и сочи липса на доказателства за своевременното и надлежно сезиране на компетентните органи с искане за извършване на аутопсия. Счита, че липсата на осъдителна присъда не е доказателство за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с твърдяното неправомерно бездействие на Прокуратурата. Отрича твърдението, че липсата на аутопсия е преградила възможността за търсене на наказателна отговорност от лечебното заведние, както и наличието на вина в дейсвтвията на органите на ПРБ. Оспорва исковата претенция като неоснователна, включително по размер, и като недоказана. Претендира разноски.

2

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 4 ЗОДОВ вр. чл. 49 ЗЗД за репариране на пр.пените имуществени вреди и неимуществени вреди, вследствие от противоправното бездействие на ответника.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на опредЕ. работа, както и наличие на 2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, 5) което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което деяние е в пряка причинно-следствена връзка с 7) пр.пените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) ответникът е възложил по надлежния ред извършването на опредЕ. работа на трето за делото лице, 2) вследствие на което при или по повод на изпълнение на възложеното са причинени 3) имуществени и/или неимуществени вреди, 4) които са в пряко причинноследствена връзка с 5) противоправно 6) действие или бездействие на изпълнителя на възложената работа.

В тежест на ответника е да установи в условията на обратно и пълно доказване липсата на вина на изпълнителя на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащия фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД включва в себе си елементи на деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД.

Ответникът в условията на насрещно и непълно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

Понятието за имуществена вреда включва в себе си пр.пяната загуба (damnum emergens) и пропусната полза/печалба (lucrum cessans), като първата категория имуществени вреди се свързва с негативното засягане на наличното имуществено състояние, а втората категория се характеризира с оглед на предполагаемото развитие, което имуществените работи на увредения биха имали в случай на ненастъпване на вредоносното събитие.

Ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да установи сигурното увеличаване на имущественото състояние, ако не се беше реализирал деликта, т.е. фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни и обективно съществуващи.

Затова при спор относно пр.пяна пропусната полза съдът следва да преценява всички – както преки, така и косвени доказателства за действително съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта. В този смисъл Тълкувателно 3 решение № 3/2023 г. по тълк.д. № 3/2021 г. ОСГТК на ВКС.

2 . ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че не е извършена аутопсия на покойния П. А..

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Следва да се изискаа досъдебно производство № 2947/2020 г. по описа на ОП-П..

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИ исковата молба, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Софийски районен съд в размер на 357,83 евро.

УКАЗВА на Л. А. в едноседмичен срок от връчването да представи доказателства за надлежно учредена представителна власт в него полза.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от връчването да представи доказателства да потвърдят извършените процесуални действия от Л. А., като потвърждаването следва да бъде в писмена или електрона форма. Волеизявлението следва да бъде подписано саморъчно на хартия или с квалифициран електронен подпис. Представените в СГС пълномощни, подписани от Л. А. с личния му електронен подпис са невалидни, защото не удостоверяват волята на представлявания, а волята на представителя.

При неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната като нередовна.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.01.2027 г. от 10:00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на 4 настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

ДА СЕ ИЗДАДА за послужване досъдебно производство №2947/2020 г. по описа на ОП-П..

ОПРЕДЕЛЯ като краен срок за събиране на допуснатите гласни доказателствени средства следващото съдебно заседание, арг. чл. 158, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5