Решение № 1433 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500936 по описа за 2025 година

С решение № 42 от 13.02.2025г., постановено по гр.д.№ 487/2024г. по описа на ОС Кюстендил Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. В. П. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 5 000 / пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляващи имуществени вреди /адвокатско възнаграждение/, претърпени от незаконно обвинение за извършено от него престъпления по чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и по 323, ал.1 от НК, по които е признат за невиновен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения до предявения размер от 30 000 лева.

Против така постановено решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищцовата страна в производството. Моли се решението в тази му част да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи претенцията изцяло. Счита определеното обезщетение за неимуществени вреди за силно занижено и несъобразено със събраните по делото доказателства.

Изтъква ,че от събраните гласни доказателства се установява негативния ефект на случилото се върху ищеца- промяната в ежедневния му живот и в отношението на околните към него, емоционалното му състояние и засягането на личността му. Нарушен бил принципът на чл.52 от ЗЗД, като съдът макар че формално изброил конкретните особености, 1 които оказват влияние върху търпените неимуществени вреди като това , че ищецът живее в малко населено място, че обвиненията са били две, макар съдебната фаза да се е развила само за едното от тя,но то пък било за тежко престъпление и др., на практика определил много нисък размер на обезвредата, който не отговарял на степента на засягане на неимуществената сфера на ищеца. Не бил съобразен и наложения в съдебната практика стандарт , общоизвестно за който било обезщетяване в аналогични случаи в многократно по-голям размер. Неговото увеличаване в случая щяло да бъде заслужено и от гледна точка на променената към настоящия момент икономическа обстановка и настъпилите сериозни инфлационни процеси през последната година, като се поддържа, че за да бъде изпълнена успешно функцията на обезщетяване, обезщетението трябвало да е адекватно към момента на неговото изпълнение.

Прокуратурата на Република България не е подала отговор на жалбата.

В съдебно заседание нейният представител оспорва жалбата първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. и моли

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба, събраните по делото доказателства и доводите на страните установи следното:

Предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 , пр.първо от ЗОДОВ като се иска да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на привличането му като обвиняем и воденето против него на наказателен процес.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.11.2018 г. по досъдебно производство № 525/2018г. по описа на РПУ-Дупница на Г. П. са повдигнати обвинения за извършени от него престъпления по чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и по 323, ал.1 от НК, както и че му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 500 лв.

На 22.01.2019г. в Дупнишкия районен съд бил внесен обвинителен акт срещу ищеца и е образувано НОХД № 91/2019 г. По същото били проведени осем съдебни заседания, на които ищецът е присъствал лично. С Присъда № 20/17.02.2020 г. той бил признат за невиновен и по двете обвинения, които са му били повдигнати.

Тази присъда била протестирана от РП гр. Дупница и поради това било образувано в.н.о.х.д. № 267/2020 г. в ОС- Кюстендил,по което били проведени две съдебни заседания. С Присъда № 260001 от 23.09.2020 г. окръжният съд е отменил първоинстационната присъда в частта й, касаеща обвинението по чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и признал Г.

П. за виновен за извършено от него престъпление по този текст и го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година с отлагане на изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 години. В останалата й част присъдата е потвърдена.

Поддържа се ,че в резултат от действията на Прокуратурата ищецът е претърпял значителни вреди с имуществен и неимуществен характер.

2

Неимуществени вреди се изразявали в силен стрес и негативни емоции. П. живеел в постоянен страх и тревога, свързани с опасността да бъде признат за виновен в извършване на престъпления въпреки собственото му убеждение, че няма причини за това. Състоянието му довело до здравословни проблеми, които се изразявали в разстройство на вегетативната нервна система, което наложило употреба на успокоителни лекарство по предписание.

Интензитетът на страданията се усилил неимоверно след осъдителната въззивна присъда, като това състояние се отразило в ежедневието му и в социалния му живот.

Ищецът, воден от чувството за неудобство и силно занижено самочувствие, се отчуждил от своите близки и приятели. Допълнителна травма било и това, че в този период очаквал раждането на две деца- близнаци , като вероятността да не може да се грижи спокойно за тях и за съпругата му допълнително създавала напрежение.

Изтъква се обстоятелството, че съдебното производство се е развило на три съдебни инстанции докато се достигне до крайния резултат- оправдаването му. Всичко това давало основание обвинението да бъде квалифицирано като в незаконно.

Тъй като Прокуратурата на Република България не обжалва постановеното решение, същото е влязло в законна сила в частта, с която са уважени искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и в частта, с която частично е уважен искът за неимуществени вреди. Това означава, че със сила на пресъдено нещо е установено основанието, на което се дължи обезщетението, както и правопораждащите отговорността на ответника факти. Спорен е единствено въпросът относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства - показанията на свидетелите И. П. Д. и М. Н. П..

Първият свидетел сочи,че познава ищеца от много години- повече от 20. Знае, че преди 3-4 години Г. е бил осъден по повод закупен от него от общината имот, като влязъл в него и изхвърлил боклуци, които се намирали там. Ищецът бил в шок, когато разбрал за осъждането. Никой не очаквал такова нещо. Свидетелят си спомня,че точно тогава се били родили децата на Г.. След осъждането той не искал да се вижда със свидетеля, тъй като се срамувал. Променил се емоционално, като се затворил в себе си.

Ищецът живеел в малко село и там нещата се разчули бързо. Г. се срамувал и доколкото свидетелят знаел имало проблем в самото село. Според този свидетел, делото продължило около 2 години.

Свидетелката П. също познава ищеца от повече от 20 години. Тя живее в село ***, в което от известно време живее и ищецът. Свидетелката знае какъв е случаят, по повод на който е било образувано наказателното дело, като разказва същия. Според свидетелката, Г. е бил в правото си, но негов съсед подавал жалби в полицията. В последствие са намесила и прокуратурата като завела дело против него. Делото продължило няколко години.

Ищецът бил изключително разочарован от това, че органите, които следвало да защитават правото му на собственост се обърнали срещу него. Станал раздразнителен, 3 дистанциран, оплаквал се, че има здравословни проблеми- оплаквал се от главоболие, бил изнервен, променил се контактът му с хората. Той говорел почти само за това, което му се случва и то с голяма доза негодувание. Преживял много тежко процеса против него.

Г. бил под напрежение много дълго време, още след като започнали проблемите, но нещата ескалирали след като била постановена осъдителна присъда и това се отразило на психичното му здраве. Близките му също били много притеснени.

Фактът на осъждането бил тема на разговор в селото. Г. започнал да се затваря, избягвал да излиза. Всички го питали какво става с делото. По-късно се разбрало, че не е виновен.

Според свидетелката делото продължило поне три години.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като те са еднопосочни и логични, житейски правдоподобни и не противоречат на факти и обстоятелства, които са безспорно установени по делото с други доказателства, а различната продължителност на наказателното производство, която посочват свидетелите се дължи на това, че техните възприятия не се базират на документи и на спомени, които не се свързани с конкретни дати, а само с период от време.

В подкрепа на твърденията си , че в резултат на наказателното производство се е влошило психичното му здраве, ищецът е представил два броя амбулаторни листа и две рецепти за изписани медикаменти.

От същите се установява,че през пролетта на 2019г. ищецът е отишъл на преглед като наред с основаната му диагноза – хипертония, лекуващият му лекар е констатирал и разстройство на вегетативната нервна система, неуточнено. В тази връзка са му изписани медикаментите Ко Дисван и Деанксит.

Настоящият състав намира,че тези доказателства са индикация за наличие на някакъв проблем с нервната система на ищеца, но предвид липсата на специални знания у съда за тежестта на този здравословен проблем , както и за характера на предписаните медикаменти и съответно невъзможността да бъде преценено доколко тежък е бил здравословният проблем, който е следвало да бъде решен с тях, то не може да бъде прието за доказано твърдението, че ищецът е имал психични проблеми, породени от воденото наказателно производство. Този извод се потвърждава и от факта, че прегледите не са били извършени от психиатър, а от общопрактикуващ лекар.

По делото е представени и приети като доказателства и удостоверения за раждане на децата Е. и А. на 04.07.2020г., чийто баща е ищецът.

От наличните по делото доказателства става ясно, че ищецът няма предишни осъждания и с оглед оправдателната присъда и по процесното наказателно производство лицето не е осъждано.

С оглед на така събрания доказателствен материал въззивният съд излага следните съображения във връзка със спорния въпрос относно размера на обезщетението за 4 неимуществени вреди:

Съгласно трайната съдебна практика, включително и такава на ВКС по чл.290 от ГПК, обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната връзка с незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се, че е нормално по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление да изпитва неудобства, да се чувства унизено, а също така притеснено и несигурно, както и че с незаконното наказателно преследване се накърняват моралните и нравствените ценности на личността и негативно се повлиява социалното общуване (в този смисъл решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК , решение №50072 от 23.06.2023г. по гр.д.№2418/2022г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.). В този случай размерът на обезщетение следва да се определи като се вземат предвид тежестта на обвинението и продължителността на наказателното производство, както и според стандарта на живот, за не се превърне то в източник на неоснователно обогатяване.

Тогава, когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни специфични обстоятелства, същият следва да опише тези вреди и да проведе доказване, че те наистина са претърпени. В случая ищецът поддържа, че е бил особено притеснен за това, че в периода ,в който се е развивало наказателното производство е предстояло да се родят неговите деца и той се е притеснявал дали ще може да се грижи пълноценно за тях и за съпругата си. Твърди също влошаване на психичното си здраве, което довело до нужда от успокоителни лекарства.