Определение № 500 от 12.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600558 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия М. И. К. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура Пазарджик и искането за изменение на мерките му за неотклонение и за забраната да напуска пределите на страната.

Недоволни от така постановеният съдебен акт останали подсъдимия и защитника му и го обжалвали.

В жалбата са релевирани съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК с предложение определението да бъде отменено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите според защитниците съществени процесуални нарушения.

Отделно се атакува и определението в частта, с която са оставени без уважение исканията за отмяна на взетите спрямо подсъдимия мерки за неотклонение и за процесуална принуда.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбата, провери 1 изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Законосъобразно първата инстанция е намерила за неоснователно оплакването на подсъдимия и на защитника му за нарушаване на процедурата, свързана с предявяването на разследването. Обстоятелствата, свързани с назначаването на резервния защитник, както и че не е бил проведен разпит на обвиняемия на 03.08.2023г. могат да бъдат преодолени в производството пред първата инстанция. Съдебната фаза на процеса заема централно място за разлика от досъдебното производство, което има подготвителен характер и първата инстанция следва да гарантира правото на справедлив процес на всички подсъдими, предоставяйки им възможност да се запознаят със събраните до този момент материали по делото, както и да дават обяснения по всяко едно време в хода на съдебното следствие.

Посочените нарушения са отстраними в съдебната фаза на процеса и в тази насока съображенията на първата инстанция не търпят критика. Наред с това те са в унисон и с практиката на СЕС /голям състав/, който в свое решение от 05.06.2018г. по дело № С 612/2015г. е посочил, че „чл.7, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012г. трябва да се тълкува в смисъл, че националния съд следва да се увери, че на защитата е предоставена ефективна възможност за достъп до материалите по делото, като при необходимост този достъп може да се предостави и след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне разглеждането на обвинението по същество и преди началото на пренията пред него, или когато в хода на производството са представени нови доказателства по делото след началото на тези прения, но преди съвещанието, при условие, че съдът вземе мерки за да гарантира спазването на правото на защита и справедлив процес, включително с даването на обяснения по всяко едно време на процеса“

Така, че правото на обвиняемия да даде обяснения в хода на досъдебното производство и да се запознае с материалите по делото не е нарушено.

2

Всичко посочено по-горе диктува изводът, че обжалваното определение в частта, с която е оставено без уважение искането на подсъдимия и защитата му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба да бъде оставена без уважение.

Не могат да бъдат уважени и исканията за отмяна на взетите спрямо подсъдимия мерки за неотклонение и за процесуална принуда и в тази си част атакуваното определение е обосновано и законосъобразно.

Първата инстанция правилно е счела, че от последното произнасяне на съда по този въпрос до момента, други нови обстоятелства, които да доведат до отмяна на мярката му за неотклонение „Подписка“ и наложената забрана за напускане на пределите на страната не са установени.

Висящността на процеса е достатъчно основание двете мерки за процесуална принуда да не бъдат отменени, в каквато насока неоснователно претендира защитата, още повече, че спрямо подсъдимия е взета най –леката мярка за неотклонение „ подписка“ , която е с най –малък ограничителен интензитет.

Не може да се приеме, че е надскочен и „ разумния срок“ определен от правилата на КЗПЧОС и НПК. Ритмичното насрочване на съдебните заседания очертава доводите за неразумност на срока като несъстоятелни.

При така очертаната липса на основания за отмяна на взетите спрямо подсъдимия мерки за неотклонение и за процесуална принуда пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност освен да остави без уважение искането в тази насока, както и правилно е сторила.

С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1001/30.11.2023г. по нохд № 1068/23г. на Окръжен съд Стара Загора.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4