Решение № 488 от 22.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Пазарджик, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220103353 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 7887/19.03.2026 г. от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211 (правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375), чрез пълномощника му юрисконсулт М. М., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, с която е отправено искане да бъде допълнено постановеното по делото решение като се посочи банкова сметка на ищеца, по която да бъдат заплатени присъдените в тежест на ответното дружество суми.

Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК, е постъпил отговор от ищеца Н. В. Р., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Л. К., със съдебен адрес:

****************. В същата е посочено, че ищецът работи във Великобритания и не притежава банкова сметка в Република България.

Посочва адвокатска сметка, по която дружеството ответник може да извърши плащане на дължимите към доверителят му суми.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и постъпила молба, намира следното:

С постановеното по настоящото дело Решение № 240/02.03.2026 г. съдът е признал за установено по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД от Н. В. Р., ЕГН **********, с адрес:

*******************, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: ******************************, че 1 ищецът Н. В. Р., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумата в общ размер от 1 350,83 евро по Договор за издаване и ползване на национална кредитна карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg № ******************** от

*********** г., с идентификатор

*****************, включваща 564,47 евро – главница и 786,36 евро – начислени лихви, както и сумата от общо 1 228,12 евро по Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard № *********** от ********** г., с идентификатор *******************, включваща 504,65 евро - главница и 722,97 евро – начислени лихви, представляващи придобити от ответника вземания от първоначалния кредитор „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.04.2012 г., като погасени по давност. Със същото решение съдът е осъдил „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на ищеца Н. В. Р., сумата от 111,52 евро - сторени по делото съдебноделоводни разноски.

Препис от решението е връчено на ответното дружество на 16.03.2026 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че непълно е онова решение, което не обхваща целия спорен предмет, поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет.

В случая молбата за допълване на постановеното по делото решение е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК.

По същество молбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК, когато с исковата молба е предявен осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. Предвид посочената норма, в решението си по осъдителни искове, съдът следва да посочи банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане, съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК. Двете разпоредби са взаимосвързани, като същите са приети с едно и също изменение на ГПК – ДВ, бр. 86 от 2017 г.

По настоящото дело е предявен и разгледан установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД, поради което за ищеца не е било налице задължение в исковата молба да сочи банкова сметка на основание чл. 127, ал.

4 ГПК, включително и във връзка с претендираните разноски. Предвид това и в съдебното решение по установителни искове не следва да фигурира такава, дори и само за да бъде улеснен ответника при плащане на разноските, за да не бъде образувано изпълнително дело срещу него.

В този смисъл, в случая постановеното по делото решение не е непълно по смисъла на чл. 250 от ГПК, за да подлежи на допълване, доколкото искането на ответника не е свързано с предмета на делото, а съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, касаещ установяване недължимост на 2 вземания поради изтекла погасителна давност.

Предвид изложеното, молбата се явява неоснователната и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7887/19.03.2026 г. от ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211 (правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375), чрез пълномощника му юрисконсулт М.

М., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул.

„Бизнес парк София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, с която на основание чл. 250 от ГПК е поискано допълване на Решение № 240/02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 20255220103353 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пазарджик, като в същото бъде посочена банкова сметка на ищеца, по която да бъдат заплатени присъдените в тежест на ответното дружество суми.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3