Решение № 21083 от 20.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21083 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110151538 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, ЕИК ***, представлявано от А.А. - Изпълнителен директор срещу Д.Г.Ж.-Д., ЕГН ********** с адрес: адрес, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от 200,00 лв. - главница за периода 01.05.2019 г. - 09.02.2020 г, ведно със законната лихва от 09.05.2023 г. до изплащане на вземането, 22,77 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. - 24.04.2023 г., върху главницата от 200 лева, 6,71 лв. - мораторна лихва върху главницата за услуга „дялово разпределение“ за периода от 15.06.2020 г. до 24.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №24421/2023г г. на СРС.

Сочи се, че на 09.05.2023 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 127429 срещу Д.Г.Ж.-Д., ЕГН ********** с адрес адрес, за сумата от 1281,02 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 145,83 лв. за периода 15.09.2020 г. до 24.04.2023 г., както и 35,07 лв. - главница за услуга „дялово разпределение“ за периода от м.04.2020 г. до м.04.2022 г., 6,71 лв. - мораторна лихва за забава за периода 15.06.2020 г. до 24.04.2023 г., изчислена върху главницата за услуга „дялово разпределение“.

Ответницата в подадено чрез процесуалния й представител възражение по чл. 414 от ГПК е оспорила вземането на ЮЛ за следните суми: 200,00 лв. - главница за периода 01.05.2019 г. - 09.02.2020 г., като погасени по давност, 22,77 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. - 24.04.2023 г., съразмерно с оспорената главница, 6,71 лв. мораторна лихва върху главницата за услуга „дялово разпределение“ за периода от 15.06.2020 г. до 24.04.2023. В останалата част ответницата признава вземането на дружеството ищец

1

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: адрес адрес, Аб.№: 270181, Инсталация № 4000216688, ИД номер: 182845.

Ищецът твърди, че ответницата в качеството си на наследник на починалия дата 24.04.2021 г. Г.М.Ж., ЕГН **********, се явява собственик на процесния имот, т.е. клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. За периода преди 24.04.2021 г. ответникът отговаря за задълженията на наследодателя си по силата на наследствено правоприемство.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от ЮЛ и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к *** в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тези суми и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответницата е използвала извършената услуга през процесния период и към настоящия момент не е заплатили задължението си..

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ЮЛ Прилагат се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д.Г.Ж.-Д. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като неоснователна.

Оспорва се дължимостта на така посочените суми по основание, не и по размер.

Оспорва се, че през процесния период, на процесния адрес е ползван от ответника, каквато и да е доставена от дружеството топлинна енергия, както и че той е бил потребител на ответника при условията на § 1. т. 41 б от ДР на Закона за енергетиката. Сочи се,че 2 ищецът не е собственик, нито пък ползвател на имота, за който се претендират въпросните суми от ЮЛ. Оспорва се наличието на договор на ищеца с фирма за дялово разпределение наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация в имота, както и претендираната проекта мощност на радиаторите. Оспорва се измервателните уреди да са сертифицирани.

Твърди се, че процесните суми са погасени по давност.

Претендират се разноски.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 09.05.2023 г. ЮЛ е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.Г.Ж.-Д. за сумите: 1 281,02 лева (хиляда двеста осемдесет и един лева и 02 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 145,83 лева (сто четиридесет и пет лева и 83 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 24.04.2023 г., 35,07лева (тридесет и пет лева и 07 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.05.2023 г. до изплащане на вземанетозадължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: адрес, аб.№ 270181.

С разпореждане от 19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 24421 /2023 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал писмено възражение, намирайки част от сумите за недължими, като на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск за оспорените суми. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Приложен по делото е Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, по силата на който Председателят на ИК на ОбНС В. продава на Д.П.К. и Г.М.Ж. по ½ ид.ч. от апартамент ***, находящ се на *** в жилищна сграда- адрес.

Видно от приложеното удостоверение за наследници Г.М.Ж. е починал на 24.04.2021 г., като е оставил за наследник Д.Г.Ж.-Д.- дъщеря.

Видно от представения протокол от проведено на 03.10.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в адрес, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ЮЛ, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между ЮЛ, и етажната собственост с адрес: адрес, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между ЮЛ – възложител ЮЛ , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва 3 услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. ***, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва един вход- ***. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители само за БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Отоплението в процесната сграда е спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата е ползвана само ТЕ за БГВ. В процесния имот има монтиран един водомери за топла вода.

Водомера е отчетен на 28.05.2020г. За период 19/20г. отчетената стойност е намалена с 1куб.м„ тъй като отчета е извършен през м.май. Количеството на топлата вода въведено в изравнителните сметки. начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.

СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ е в размер на 153.55 лева.

Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице са използвало документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.