Решение № 260315 от 14.06.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

Номер: 14.06.2021 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският районен съд Шести наказателен състав

На девети юни Година: 2021

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Златко

Мазников

Съдебни заседатели:

Секретар: С. Иванова

Прокурор:

Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников а.н.дело № 617 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 24-002888 от 15.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

Жалбоподателят „Йони –

М – 2018“ ЕООД с.Богомилово, община Стара Загора, твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Дирекция

„Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че НП е законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 24-002888 от 22.01.2021 г., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.3 от КТ („Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 или 3 и чл.63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10000 лв., за всяко отделно нарушение”) за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ („Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) на 18.01.2021 г. в стопанисван от него обект – кулинарен магазин, находящ се в гр.Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 1, приел на работа като консултант Д.Г.Г., ЕГН **********, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор, като вместо това сключил граждански договор.

От събраните по делото доказателства се установява, че: на 05.01.2021 г. между жалбоподателя, като възложител, и св.Д.Г., като изпълнител, бил сключен граждански договор за консултантски услуги – л.14 от делото, без да е посочено в какво ще се изразяват тези услуги, а само възнаграждението за тях – 2,50 лева на час, и без изрично да е договорено работно време, а само че възложителят се задължава да информира консултанта най-малко 24 часа преди възникването на обстоятелствата за необходимостта от полагане на услугите, като определи деня и часа на започване на дейността; св.Д.Г. твърди, че е започнала работа при жалбоподателя по сключения между тях граждански договор на 04.01.2021 г. с работно време от 10,00 часа до 17,00 часа – в този смисъл е и декларацията й по чл.402, ал.1, т.3 от КТ на л.13 от делото, но само в дните, през които е работела, тъй като е била на повикване, като положеният от нея труд й се е заплащал на следващия ден срещу разписка – в тази насока са разписките на л.49-54 от делото, както и че в дните, в които е била на работа, е изпълнявала функциите на касиерка – в подкрепа на този факт са и показанията на актосъставителката С.Ж.А., помощник готвач – това обстоятелство се потвърждава и от проведените й инструктажи (л.45-48 от делото), и/или консултант – консултирала клиентите какво е ястието, как е приготвено и какво съдържа; по време на проверката на 18.01.2021 г. в обекта на жалбоподателя св.Д.Г. е изпълнявала според актосъставителката функциите на касиерка; на 22.01.2021 г. между жалбоподателя, като раблотодател, и св.Д.Г., като работник, в частност – готвач, бил сключен трудов договор – л.44 от делото.

При тези данни съдът намира, че през периода 04-21.01.2021 г., макар и в определени дни, св.Д.Г. е престирала работна сила за жалбоподателя (към момента на проверката – като касиерка) в рамките на работно време, т.е. правоотношенията им през този период са били трудови и е следвало да бъдат уредени като такива, а не като граждански, както е било в случая. Това обаче съставлява нарушение на чл.1, ал.2 от КТ – отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а не на чл.61, ал.1 от КТ (ако и след извършване на нарушението да е бил сключен трудов договор между жалбоподателя и св.Д.Г., през периода 04-21.01.2021 г. последната е престирала работната си сила по граждански договор, а не е работила без договор) и за него жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ („Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва…“), а не основание чл.414, ал.3 от КТ.

Нещо повече: фактът, че през периода 04-21.01.2021 г., макар и в определени дни, св.Д.Г. е престирала работна сила за жалбоподателя, към момента на проверката – като касиерка, т.е. че между тях е съществувало трудово провоотношение, прикрито като гражданско, тъй като последното е било фиктивно, се установява от доказателствата по делото, но не следва от описанието на нарушението в НП и обстоятелствата, при които то е било извършено, доколкото в НП изрично е посочено, че през този период и в частност на 18.01.2021 г. жалбоподателят е приел св.Д.Г. на работа като консултант, сключвайки граждански договор се нея, а последният е бил сключен именно за консултантски услуги, и не е посочено, че тя е престирала работна сила за него – било като касиерка, било като готвач или помощник-готвач, каквито са данните по делото, респективно – НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), тъй като не са изложени факти и обстоятелства от съставомерен характер, т.е. обуславящи извършването на каквото и да било административно нарушение – било това, за което жалбоподателят санкциониран, било това, което той действително е извършил.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН възиваемата страна бъде осъдена да заплати жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждения на представлявалия го упълномощен защитник в размер на 500 лева съобразно приложения на л.7 от делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от горните мотиви, съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 24-002888 от 15.02.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” гр.Стара Загора да заплати на „ЙОНИ – М – 2018“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Богомилово, община гр.Стара Загора, ...., ЕИК *********, сумата от 500

(петстотин) лева, представляваща направени разноски по а.н.дело № 617/2021 г. на Старозагорския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: