Решение № 356 от 26.04.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№356/26.4.2021г.

Гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият административен съд, осми състав, на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

Председател:

Светомир

Бабаков при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията бабаков административно дело № 1007 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на Г.Н. *** против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001319007358-091-001 от 08.06.2020 г., издаден от С. П. П.- Началник сектор, възложил ревезеията и В. Г. Г.- главен инспектор по приходите в частта, в която е потвърден с Решение № 390/ 14.08.2020 г. поправено с Решение № 390/01.09.2020 г., и двете на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. В частност, неправилно било отхвърлено декларираното от РЛ начално салдо, неправилно, необосновано и в противоречие със Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и ДОПК не били признати доходи от дарения, както и средства получени от заем от И. М., Б. Ч., К.Ч., бабата на РЛ, осъществено е двойно данъчно облагане на сумата от 50 000 лв., неправилно не е призната получената сума от продажбата на л.а. „****“. Оспорват се също определените ЗОВ и лихви за периоди 2014, 2016 и 2017, поради погрешно изчислените парични потоци по години.

Ответникът по жалбата Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи за нейната неоснователност, счита, че фактическите констатации и правните изводи на органа по приходите не са опровергани от събраните доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за определяне на минималните адвокатски възнаграждения.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 16001319007358-020-001/18.11.2019 г., изменена с ЗИР 16001319007358-020-002/ 26.02.2020 г. издадена от началник сектор

„Ревизии“, при ТД на НАП - Пловдив на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение на жалбоподателя с обхват данъчните периоди от

01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. за задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице Г.Н.М. за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2018 г.

Ревизиращите органи приели, че Г.Н.М. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ. РЛ няма регистрация като едноличен търговец. Лицето е едноличен собственик и управител на дружеството „Агрогеник" ЕООД с ЕИК *********. Установено е, че ревизираното лице е работило на трудов договор в ЕТ „Мира - Красимира М. - Н.М." с ЕИК *********.

Задълженото лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и е декларирало дейност по приложение № 3 - доход от друга стопанска дейност - от продажба на череши. Г.Н.М. е семеен - съпруга Е. И. М. и има две деца.

С протокол № 1641149/07.01.2020 г. от досието на ревизираното лице са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка, документирана с протокол № ПФ-16001319000339-073-001/18.11.2019 г., ведно с приложените към нея доказателства.

С оспорения РА е определен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по години, както следва: 1/за 2013 г. в размер на 6 298,62 лв. и лихви 3 906,09 лв., 2/за 2014 г. в размер на 4 738,21 лв. и лихви 2 456,95 лв., 3/ за 2015 г. в размер на 91,06 лв. и лихви 37,95 лв.,4/ за 2016 г. в размер на 2 927,48 лв. и лихви 923,04 лв., 5/ за 2017 г. в размер на 752,98 лв. и лихви 161,07 лв.

В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателят, са извършени множество процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД.

Констатирано е, че през ревизирания период Г.М. е внасял парични средства в брой по лични банкови сметки в „Уникредит Булбанк" ЕАД, „ПИБ" АД и „Банка ДСК" ЕАД по години и суми, както следва: 1/ през 2013 г. общо в размер на 50 000,00 лв. 2/ през 2014 г. общо в размер на 55 000,00 лв.; 3/ през 2016 г. общо в размер на 30 700,00 лв. 4/ през 2017 г. общо в размер на 500,00 лв. 5/ през 2018 г. общо в размер на 31 000,00 лв.

Установено било, че през ревизирания период РЛ е внасяло парични средства в брой в „Агрогеник" ЕООД с ЕИК ********* за вноски за осигуровки и за допълнителни парични вноски за финансиране на дейността му. За установяване на действителния размер на тези средства била извършена насрещна проверка документирана с протокол № П-16001319155597-141-001/04.10.2019 г. При проверката е констатирано, че внесените от ревизираното лице парични средства в „Агрогеник" ЕООД са отчетени по сметка 493 - Разчети със собственици.

Установено е, че Г.М. е внесъл през 2014 г. сумата 369,18 лв., през 2015г. - 1.476,72 лв., през 2016 г. - 8 376,72 лв. и през 2017 г. - 8 300,00 лв.

На основание чл. 37, ал.

3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с които от него е изискана информация и доказателства за източниците и размера на получените доходи за ревизираните данъчни периоди, данни за наличните парични средства към първи януари на всяка от ревизираните години и документи, доказващи произхода им, документи за плащания, договори за получени заеми и други доказателства.

Освен това от лицето са изискани доказателства за произхода на внесените парични средства в брой по личните му банкови сметки, както и за наличието на паричните средства в брой. внесени с ПКО в „Агрогеник" ЕООД. Изискана е информация за източника на дохода, от който са получени паричните средства, използвани за покриване на извършените разходи, установени в хода на ревизията.

В отговор на връчените искания от задълженото лице са представени документи и обяснения, в които е посочено, че през ревизирания период е получил доходи от трудови правоотношения от ЕТ „Мира - Красимира М. - Н.М." с ЕИК *********, доходи от продажба на череши през 2018 г., декларирани от него с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ по приложение № 3, доходи от продажба на МПС през 2014 г. и през 2018 г., които не са декларирани с ГДД. Доходът от продажба на МПС с необлагаем, тъй като попада в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „а" от ЗДДФЛ. В обясненията е посочено, че Г.М. е реализирал доходи от продажба на кучета през 2016 г. и през 2017 г., описани на стр. 4-5 от РД, които не са декларирани от лицето и други необлагаеми доходи - от продажба на употребявани мебели.

В обясненията си РЛ твърди, че през 2016 г. е получил дарение от 30 000,00 лв. от С.И.Д. - негова баба съгласно приложена дарителска декларация, представена при проверката. При ревизията е извършен анализ на получените доходи от С.Д. за периода от 2011 г. до 2015 г., при която е констатирано, че същата е получавала доходи единствено от пенсия. Ревизиращите органи приели, че не са налице доказателства, които да удостоверяват, че бабата на РЛ е разполагала с доходи в такива размери /30 000,00 лв./, за които се твърди, че са дарени на Г.М.. Освен това, РЛ посочва, че е получило парични заеми от Б.Т.Ч. в размер на 8 500,00 лв. на 13.02.2014 г. и от И.Й.М. - 9 900,00 лв. на 06.01.2017 г. На лицата, посочени като заемодатели на Г. М., са извършени насрещни проверки, документира с протоколи, в хода на които от тях са изискани документи и обяснения, доказващи произхода на твърдяните парични заеми, предоставени на ревизираното лице. От Благой Ч. е представено с вх. № 190407/ 17.09.2019 г. обяснение, в което същият декларира че на 13.02.2014 г. е предоставил на Г.Н.М. в заем в брой сумата от 8 500,00 лв. Посочено е, че за предаването на парите е съставен договор за заем, в който е записано, че служи като разписка, удостоверяваща предаването и приемането на заемната сума между страните. За произхода на средствата лицето декларира, че са от спестявания като посочва, че за периода от 2010 г. до 2013 г. е работил в гр. Лисабон, Португалия, като отговорник склад във фирма „ЕС ЕС МОВЕЛ". Заемодателят изложил твърдения, че парите са съхранявани в дома му до момента, в който ги е предоставил в заем на М., а лихви не са договаряни и такива не са изплащани. Декларира, че заемът е възстановен от М. изцяло на 05.02.2016 г. и представя копие от договор за заем от 13.02.2014 г. При проверката, органите по приходите приели, че Б. Ч. не е представил доказателства, че е притежавал сумата от 8 500,00 лв. в брой към 12.02.2014 г., която да предостави на Г.Н.М.. Извършена е насрещна проверка на И.Й.М., посочена като заемодател на ревизираното лице. От проверяваното лице е представено обяснение с вх. № 17052/09.08.2019 г., в което лицето декларира, че е предоставила на Г.Н.М. в заем сумата от 9 900,00 лв. в брой през януари 2017 г. Относно произходът на средствата лицето декларирало, че същите са спестявания от доходи по трудови правоотношения и са съхранявани в дома й. Към момента паричните средства не са върнати, а лихви не са договаряни и такива не са изплащани. За И.Й.М. е извършена проверка в информационните масиви на НАП, при която е установено, че лицето е работило като наето по трудови правоотношения и съгласно декларираните в Декларация обр. 1 данни е получавала месечни възнаграждения през 2015 г. в размер на 1 188,70 лв. и през 2016 г. - 1 299,50 лв.

Съгласно представените от Г.М. писмени обяснения с вх.

№ ВхР-3077/23.07.2019 г., през 2011 г. е предоставил на К.Т.Ч. паричен заем от 9 750,00 лв. по силата на запис на заповед от 27.07.2011 г. Посочено е, че сумата е върната на Г.М. през 2014 г., за което е представена разписка от 25.06.2014 г. за изплатена сума на Г.М. в размер на 9 750,00 лв. При ревизията е извършена насрещна проверка на К.Т.Ч., документирана с протокол. От К.Т.Ч. с вх. № 17793/20.08.2019 г. е представено обяснение, с което лицето декларира че в края на юли 2011 г. е получило заем от Г.М. сумата от 9 750,00 лв. в брой, за което К.Т.Ч. е издал запис на заповед в полза на Г.М. като гаранция за връщането им. К.Ч. е върнал заема на 25.06.2014 г. в гр. Пазарджик, ул. „Гаврил Кръстевич" № 6, в брой, чрез предаване на Г.М., за което е съставена разписка за връщането на парите от 25.06.2014 г.. а издадения запис на заповед е върнат от Г.М. на К.Ч., като последният го е унищожил. Декларира, че лихви по заема не са договаряни и такива не са изплащани. За произхода на върнатите средства К.Ч. посочва, че са от възстановен заем, който той е предоставил през 2007 г. на друго лице.

С цел установяване действителния размер на наличните парични средства към 01.01.2013 г. от Г.М. е изискана информация за наличните парични средства в брой в началото и в края на всяка ревизирана година и документи за техния произход. С писмо от лицето е представена информация за наличните парични средства към 01.01.2013 г. и към 01.01.2014 г. в размер на 25 000,00 лв., данни за средствата към 01.01. на всяка от ревизираните години, но доказателства не са приложени. Предвид изложеното органите по приходите са приели, че към 01.01.2013 г. лицето е разполатало с налични парични средства в размер на 5000 лв.

За целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи и направените разходи, с оглед установяване на недостиг или излишък на парични средства. След анализ на установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице е установено, че жалбоподателят през ревизирания период е внасял парични средства в брой по банкови сметки и покривал разходите си за живот и издръжка, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери.

На Г.Н.М. е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизираните данъчни периоди, при която за лицето е установено несъответствие на получените доходи и извършените разходи по години: