Решение № 88 от 18.06.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Разград, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20263300500126 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Министъра на МРРБ чрез Областен управител на Област Разград против Решение № 113/ 27. 02. 2026 г. по гр. д. № 1819/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград, с което е признато за установено по предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, против Държавата, чрез Областния управител на Област Разград, че ищците Е. Р.

Х. и Ф. С. Х. са собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивана давност на следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-295 от 09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо поземления имот от 02.02.2024 г., адрес на поземления имот: с. ***., местност „**“, с площ от 548 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за животновъдна ферма, номер по предходен план: **, съседи: **, **, **, въз основа на упражнено владение в периода от 27.06.1996 г. до 03.11.2025 г. – датата на предявяване на иска 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18- 295 от 09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо поземления имот от 02.02.2024 г., адрес на поземления имот: с. ****., местност „**“, с площ от 768 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за животновъдна ферма, номер по предходен план: ***, съседи: **, **, **, въз основа на упражнено владение в периода от 06.04.1998 г. до 03.11.2025 г . – датата на предявяване на иска. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени 1 са подробни съображения.

Постъпила е въззивна жалба срещу същото решение и от Министъра на земеделието и храните – трето лице –помагач на ответника, като излага доводи, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон.

Въззиваемите Е. Р. Х. и Ф. С. Х. чрез пълномощник са подали писмен отговор на жалбите, като ги оспорват като неоснователни.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страаите и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № ****, том ***, рег. № ****, дело № 1024/06.10.2025 г. на нотариус Р. И. с район на действие РС Разград, ищците били признати за собственици в условията на СИО въз основа на покупко-продажба и давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. ***., общ. ****, представляващ сграда с идентификатор **** по КККР на с. ****., с предназначение: селскостопанска сграда, със застроена площ 276 кв. м, брой етажи: 1, построена в ПИ с идентификатор ** по КККР на с. ***., одобрени със заповед № РД-18-295/09.05.2019 г. на ИД на АГКК, последно изменение от 02.02.2024 г., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за животновъдна ферма, в местност „**“, с площ 548 кв. м, номер по предходен план: **, при граници: **, **, **.

От представеното удостоверение № 94-00-415-1/29.04.2024 г. се установява, че сграда с идентификатор ***** не е държавна собственост, но за поземления имот, върху който е построена с идентификатор **, е съставен АЧДС № ***/06.11.2023 г. За поземлен имот с идентификатор ** – стопански двор, също е съставен АЧДС № ***/06.11.2023 г., видно от удостоверение № 94-00-414-1/24.04.2024 г. на Областния управител на Област Разград. Със Заповед № ДС-15/16.07.2024 г., Областният управител на Област Разград (л. 17) отказал отписване от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост на ПИ с идентификатор ** и ПИ с идентификатор ** двата, находящи се в местност „**“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за животновъдна ферма по КККР на с. ***., общ. *****.

От приложените преписки № ДС-13 на Областна администрация Разград се установява, че на 06.11.2023 г. по предложение на директора на ОД „Земеделие“ Разград са съставени: Акт № *** за частна държавна собственост на незастроен поземлен имот с идентификатор ** с площ 768 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор, номер по предходен план: ***, находящ се в местност „**“ и Акт № *** за частна държавна собственост на застроен поземлен имот с идентификатор ** с площ 548 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за животновъдна ферма, номер по предходен план: **, находящ се в местност „**“. Като основание на актовете е посочено: чл. 68, ал. 1 от ЗДС; чл. 27, ал. 10 и ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ.Правата за управление по отношение на двата имота са предоставени на министерство на земеделието и храните. В преписките е приложен протокол от 1994 г. от заседание на комисия в изпълнение на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ за нормативно определяне на прилежащите площи към сгради и съоръжения по данни на 2

Ликвидационния съвет на с. ****., включващо и Стопански двор с. ***.. В протокола са посочени като налични три свободни парцела и хамбар.

На 27.06.1996 г. и на 06.04.1998 г. с вносни бележки ищецът Е. Р. Х. внесъл в полза на републиканския бюджет сумите, съответно от 8 145 лева (неденоминирани) с основание: за земя и 11 535 лева (неденоминирани), с основание: за парцел № 5. Независимо от извършените плащания, оспорени от ответника, между ищците и ликвидационния съвет на бившето ТКЗС в с ****. не са сключени договори, с които да е прехвърлена собствеността върху двата процесни имота.

Пред районния съд са разпитани като свидетели Ю.А.Н. и И.С.Р..

Св. Ю.А.Н. дава показания, че с чичо си – ищецът по делото Е., през 1996 г. купили купюри за дялово участие на бившите членове на ТКЗС с. ***.. Първоначално Е. купил с купюрите сграда – хамбар и й направил ремонт, прокарал ток и вода. Поискал да купи и земята под сградата, тъй като искал да направи свинарник. Председателят на Ликвидационния съвет на бившето ТКЗС – Х., им казал каква сума трябва да заплати Е. за земята, дал му вносна бележка, с която да внесе по банкова сметка парите за земята. Ходили в Експресбанк и Е. заплатил земята, после платил и другата земя.Превел парите по банкова сметка, посочена от председателя на кооперацията, след това им показал фактурата, че земята е платена. Такава била тогава процедурата, нямало договори за покупко-продажба.

Не били въвеждани в имотите, защото знаели границите им. След това Е. оградил двата парцела с електро - пастири, стопанисвал този имот повече от 30 години.Отглеждал крави, прасета. Никой не бил предявявал претенции към имота.

Св. И.С.Р. твърди, че Е. купил сградата с купюри от ликвидационния съвет на бившата кооперация и започнал да гледа прасета. Не бил провеждан търг, тъй като нямало желаещи. Направил ремонт на сградата, излял отпред бетон, прокарал ток и вода. По-късно купил отпред мястото, закупил и друго място, оградил през 1998 година двата парцела с електро-пастир. И двете места платил в банката. И в момента там имали телета и крави, никой от общината не е искал да се заплаща наем или такса за земята.

При тези данни, съдът в настоящия състав приема следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е заплатил чрез купюри, получени от правоимащите на дялов капитал от имуществото на бившето ТКЗС с. ***. и станал собственик на сграда – хамбар, принадлежала на правоимащите на дялов капитал от бившето ТКЗС с. ****.. Така по отношение на ищеца е възникнало право да придобие собствеността върху прилежащия терен по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ без провеждане на търг. Заплатил и процесните два имота, първият с Вносна бележка от 27. 06.

1996 г. с посочено основание „за земя“ и вторият с Вносна бележка от 06. 04. 1998 г. с основание „за парцел № 5“. /л. 30/ Парите са преведени в полза на Републиканския бюджет чрез ТБ „Експресбанк“ АД. Съдът приема като доказателство по делото представените вносни бележки за извършеното плащане, тъй като се подкрепят и от гласните доказателства, предвид факта, че срока за съхранение на първични счетоводни документи е 5-годишен и такива не мога да бъдат представени от Банката. Двата имота са представлявали прилежаща площ към сгради в Стопански двор в с. ***. към бившето ТКЗС с. ****., според протокола от 1994 г. /л. 74 – 78/. За да е завършен фактическия състав за придобиване право на собственост върху имотите, е било необходимо, според редакцията на чл. 52, ал. 8 ППЗСПЗЗ към момента на първото плащане през 1996 г. , освен заплащане на стойността в републиканския бюджет, така и сключване на договор , между министъра на земеделието и хранителната промишленост или упълномощено от него лице и лицето, придобило право на собственост върху сградата . Впоследствие с разпоредбата на чл. 45а ППЗСПЗЗ - със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията. В случая, ищецът не твърди и не представя сключен писмен договор за 3 покупко- продажба по този ред, поради което не е налице този придобивен способ по отношение на процесните имоти.

Основният въпрос по делото касае приложимостта на установената в чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ забрана за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност.

Според разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ , земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Според дефиницията на чл. 47, ал. 1, изр. 2 ППЗСПЗЗ, държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи - държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. По смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които не се намират в границите на урбанизираните територии; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. В държавния поземлен фонд следователно се включват земи, които и понастоящем служат за земеделско производство.

В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесните два имота са загубили земеделския си характер, включени са в урбанизираната територия на с. ****., поради което не представляват част от държавния поземлен фонд.Имотите към момента на актуването им не са имали характеристиките по чл. 27 ЗСПЗЗ и чл. 45 ППЗСПЗЗ, попадали са в границата на урбанизираната територия, поради което не представляват част от ДПФ и са били неправилно актувани. Налице е трайна и последователна практика на ВКС, че актовете за държавна, съотв. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съотв. на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочват фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна/ общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. При това положение в тежест на ответника по иска е да установи откога и на какво основание имотите са станали частна държавна собственост като част от държавния поземлен фонд. С оглед на така установеното, съдът приема, че не е налице забраната по чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност.