Решение № 898 от 28.10.2021, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. Пазарджик, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220100923 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1, предл. първо от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Р. ИВ. Й., с ЕГН **********, живуща в гр.Пазарджик, ул."*************, чрез своя процесуален представител адв.В.Н. - САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.„***** против „СтикКредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13Б, представлявано от Х. М. Т., в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че на 10.12.2019г. е сключила договор за потребителски кредит №584689 със „Стик-Кредит” АД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 800.00 лева.

Сочи, че в чл.17 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава на основание Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или 1 неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „СтикКредит“ АД за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл.18 от договора е уговорено, че третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно с кредитополучателя за връщането на всички дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор, задължението на кредитополучателя, съгласно същия член, се смята за изпълнено. В чл.19 от договора е посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на кредитора, с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено е, че страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст - 21 години; минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател в „Стик-Кредит“ АД; служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

Сочи, че в чл.20 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя, посочено в чл.17, 18 и 19 от договора ще причини на кредитора вреди, които неустойката, посочена в тази разпоредба, следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си, посочено в чл.17 от договора, същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9% от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.

Сочи, че в чл.22 от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл.20 от същия неустойка, стане дължима, от страна на кредитополучателя, последният да я заплати с всяко лихвено 2 плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане.

Твърди, че на ищцата й е начислена неустойка в общ размер на 216.00 лева, тъй като същата не е представила в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор.

Твърди, че в погасителния план, част от процесния договор, е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 824.00 лева, общо дължимата сума, когато не е осигурена гаранция, е 1040.00 лева, срокът на кредита е един месец, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00%, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 42.58%.

Твърди, че е погасила изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1040.00 лева.

Ищцата счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във връзка с чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл.10 ал.1, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Твърди, че настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договора следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл.8 и сл. и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/.

Счита, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „Стик-Кредит” АД не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя Р. ИВ. Й. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последната може да се откаже от него.

Смята, че всички разменени между доставчика и потребителя 3 електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Те по своята същност представляват електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите нямат т. нар.

„формална доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

С оглед на горното счита, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор с Р. ИВ. Й. в нарушение на предвидените императивни правила, без последната да е изразила валидно своето съгласие.

Смята, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Твърди, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Твърди, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 42.58% е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19 ал.1, във връзка с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.00%, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

Сочи, че съгласно Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на 4

Съда на Европейския съюз /СЕС/ „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му“.

Счита, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 360.00% за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Сочи, че в чл.17 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава на основание Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „СтикКредит“ АД за заплащане на тези задължения.

Сочи, че в чл.20 от договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя, посочено в чл.17, 18 и 19 от договора ще причини на кредитора вреди, които неустойката, посочена в тази разпоредба, следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си, посочено в чл.17 от договора същият дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9% от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш.

Смята, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Ето защо счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26 ал.2, пр.1 от ЗЗД.

5

Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Сочи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Посочва, че в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".

В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 дни от подписване на договора обезпечение поръчител или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК.

Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/.

Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Твърди, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено 6 постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т. д. №1/2009г. на Върховния касационен съд/.