Решение № 3201 от 07.08.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3201 гр. Варна, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20263110100400 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. П. К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител И. М. В., ЕГН **********, с която срещу П. К. Т., ЕГН **********, е предявен иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на размера на присъдената с решение, постановено на 17.05.2019 г. по гр. дело № 224/2019 г. на Районен съд – Варна, издръжка от 200 лева (102,26 евро) на 600 лева (306,78 евро) месечно, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Ищцата излага в исковата си молба, че с посоченото решение, постановено на 17.05.2019 г. по гр. дело № 224/2019 г. на Районен съд – Варна, ответникът е осъден да заплаща в нейна полза месечна издръжка в размер на 200 лева с падеж 5-то число на месеца, наред с издръжка за минало време в размер на 1 800 лева. Поддържа, че от раздялата на родителите до настоящия момент единствено майката полага грижи за нейното възпитание, развитие и цялостна издръжка, докато ответникът не поддържа контакт с нея, демонстрира трайна незаинтересованост и продължително време не е заплащал дължимата издръжка. Твърди, че се нуждае от ортодонтско лечение с апарати на обща стойност около 10 000 лева, за което майката е сключила 1 договор и е в процес на изплащането му, като лечението вече е започнало.

Сочи, че от определянето на издръжката до предявяването на иска икономическите условия в страната са се изменили съществено, включително размерът на минималната работна заплата, а собствените нужди са нараснали съобразно възрастта и здравословното състояние, тъй като разходите за храна, облекло, обувки, книги и образователни пособия са значително по-високи от преди. Изтъква, че действащият размер на издръжката е под законоустановения минимум. Твърди още, че майката е трудово ангажирана, но полага грижи и за друго малолетно дете, а месечният доход е недостатъчен за покриване на всички разходи, докато ответникът получава стабилни приходи, живее в собствено жилище и няма други алиментни задължения. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен за размера над 160 евро месечно. Ответникът не възразява срещу увеличаването на издръжката до 160 евро месечно, но поддържа, че претендираният размер от 306,78 евро не съответства на действителните му финансови възможности.

Сочи, че е самоосигуряващо се лице в качеството на едноличен собственик на капитала на „К. 78“ ЕООД, което дружество е основано през 2024 г. и представлява единственият му доходоизточник. Твърди, че дружеството е реализирало загуба за 2024 г., а за 2025 г. – счетоводна печалба в размер на 6 000 лева преди данъчно облагане, което след облагане на печалбата и на дивидента формира доход от около 200 – 220 евро месечно. Поддържа, че определянето на издръжка в искания размер би надхвърлило действителния му доход и би направило плащането обективно невъзможно, доколкото приходите от дейността трябва да осигурят както издръжката, така и оборотния капитал на дружеството и собствените му нужди. Оспорва твърдението за демонстрирана незаинтересованост, като поддържа, че желанието му за контакт с детето е било ограничавано от майката. Сочи, че в началото на 2026 г. е заплатил сумата от 2 700 евро, с която е погасил всички просрочени задължения и е платил издръжката за първите четири месеца на 2026 г. Оспорва относимостта на удостоверението от д-р Светослава Стефанова и на приложения към него финансов план. По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен за разликата над 160 евро до претендирания размер.

2

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата претенция в пълния размер, като изтъква, че по делото е установена нуждата от издръжка в по-висок размер и че доводите за избор на по-евтино лечение са несъстоятелни. Ответникът чрез представляващия го адвокат оспорва основанието за увеличение, но настоява, че размерът следва да се съобрази с дохода на задължения родител, и възразява, че лечението и допълнителните занимания на детето не са били съгласувани с неговия доверител.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изпраща представител, като с молба от 15.06.2026 г. е заявила, че не възразява да се даде ход на делото и не прави доказателствени искания.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От решението, постановено на 17.05.2019 г. по гр. дело № 224/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, се установява, че съдът е утвърдил постигнатото между родителите споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето Д. П. К. е предоставено на майката И. М. В., местоживеенето на детето е определено на адреса на майката в ****, определен е режим на лични отношения с бащата, а П. К. Т. е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200 лева с падеж 5-то число на месеца, за който се отнася, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и издръжка за минало време в размер на 1 800 лева.

От удостоверението за раждане № I-1013/28.05.2010 г. се установява, че Д. П. К. е родена на **** г., поради което към приключване на устните състезания детето е на шестнадесет години и е ограничено дееспособно, което обуславя участието му в процеса лично и със съгласието на неговата майка.

От служебната бележка, издадена от директора на ****, е видно, че Д.

П. К. е ученичка в девети клас, дневна форма на обучение, за учебната 2025/2026 година.

От удостоверението от 22.12.2025 г., издадено от д-р Светослава Стефанова Стефанова, управител на „АИПСМПДМ – Ортодонтска практика – 3 д-р Стефанова“ ЕООД, се установява, че Д. П. К. провежда в практиката ортодонтско лечение с метални брекети в двете челюсти, започнало през 2025 г. От приложения към удостоверението финансов план, изготвен на името на детето с посочена дата на раждане **** г., е видно, че лечението обхваща поставянето на брекети в двете челюсти, включително микроимпланти и по един ретайнер за всяка челюст, като общата договорена цена при използване на метални брекети възлиза на 9 200 лева, или 4 703,89 евро, платима чрез първоначална вноска от 4 400 лева, или 2 249,69 евро, при поставянето и осем последващи вноски по 600 лева, или по 306,78 евро, дължими през интервал от три месеца.

От амбулаторния лист от 08.01.2026 г. и от двете рецепти, издадени на името на Д. П. К. от д-р Веселин Бояджиев с УИН *** съответно на 04.02.2026 г. и на 05.03.2026 г., се установява, че детето е подложено на медицинско наблюдение и на медикаментозно лечение с лекарствения продукт „Вегови“ (семаглутид) в инжекционна форма, предписван в еднократни предписания за опаковка от четири дози, при последователно нарастваща дозировка от 0,5 мг на доза през февруари 2026 г. до 1 мг на доза през март 2026 г. От съдържанието на представените платежни документи се установява, че продуктът не се заплаща с кредит от Националната здравноосигурителна каса, а изцяло от пациента.

По делото са представени шест платежни документа, установяващи заплащане на медикаменти и на ортодонтски услуги, а именно фискален бон от 10.01.2026 г. на аптека „Манолова“ за закупен продукт „Вегови“ 0,25 мг на доза – четири дози, на стойност 171,00 евро, фискален бон от 06.03.2026 г. на същата аптека за продукт „Вегови“ 1 мг на доза – четири дози, на стойност 168,73 евро, фискален бон от 15.04.2026 г. на „АИПСМПДМ – Ортодонтска практика – д-р Стефанова“ ЕООД за ортодонтски услуги на стойност 306,78 евро, или 600,01 лева, фискален бон от 02.05.2026 г. на аптека „Нора“ в гр.

Аксаково за продукт „Вегови“ 1,7 мг на доза – четири дози, на стойност 191,13 евро, фактура от 05.06.2026 г. на същата аптека за същия продукт на стойност 173,90 евро, както и фактура № 0500004483 от 03.07.2026 г., издадена от „Манолова“ ЕООД, в която като получател изрично е посочена Д. П. К. с адрес ****, за продукт „Вегови“ 1,7 мг на доза – четири дози, на стойност 183,00 евро с включен данък върху добавената стойност.

4

При преценката на тези документи съдът намира, че не всички от тях установяват по несъмнен начин разход, сторен именно за детето, поради което следва да бъдат кредитирани само онези, чието съдържание съдържа или позволява установяването на пряка и еднозначна връзка с ищцата. В този смисъл съдът кредитира изцяло фактура № 0500004483 от 03.07.2026 г. за сумата от 183,00 евро, доколкото в нея като получател и като пациент по Националната здравноинформационна система е посочено персонално името на детето, а като предписващ лекар е отбелязан именно лекарят, издал приетите по делото рецепти. Съдът кредитира и фискалния бон от 06.03.2026 г. за сумата от 168,73 евро, тъй като покупката е извършена в деня, следващ издаването на рецептата от 05.03.2026 г. на името на Д. П. К., и има за предмет точно предписания продукт в точно предписаната дозировка и разфасовка, което изключва разумно съмнение относно лицето, за което е сторен разходът.

По същите съображения се кредитира и фискалният бон от 10.01.2026 г. за сумата от 171,00 евро, който документира закупуването на началната титрационна доза от 0,25 мг на доза два дни след прегледа, обективиран в амбулаторния лист от 08.01.2026 г., поради което покупката се вписва като начало на една непрекъсната и медицински последователна схема на лечение, чиито следващи етапи са документирани с рецепти на името на детето.

Кредитира се и фискалният бон от 15.04.2026 г. за сумата от 306,78 евро, тъй като е издаден от лечебното заведение, в което детето безспорно провежда ортодонтско лечение, а платената сума от 600,01 лева съвпада с точност до един стотинка с размера на периодичната вноска от 600 лева, предвидена във финансовия план, изготвен на името на Д. П. К..

Обратно, съдът не кредитира като установяващи по несъмнен начин разход за детето фискалния бон от 02.05.2026 г. за сумата от 191,13 евро и фактурата от 05.06.2026 г. за сумата от 173,90 евро, издадени от търговски обект в гр. Аксаково, доколкото в тях не е обозначен получател, липсва позоваване на конкретно медицинско предписание, издадено на името на ищцата, и не е установена друга обективна връзка между документираната покупка и лечението на детето, а посочените в тях имена се отнасят до касовите оператори, а не до купувача. Непризнаването на тези два документа обаче не се отразява на крайния извод на съда, тъй като кредитираните доказателства установяват устойчив и повтарящ се месечен разход в размер от порядъка на 170 до 185 евро само за медикаментозното лечение, доколкото 5 всяка опаковка съдържа четири дози, предназначени за приложение веднъж седмично, и покрива приблизително един календарен месец.

От справката за осигурителния доход, предоставена от Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, се установява, че през 2025 г. ответникът П. К. Т. е бил осигуряван като самоосигуряващо се лице чрез „К. 78“ ЕООД с ЕИК ****, като декларираният осигурителен доход възлиза на 933,00 лева месечно за периода януари – март 2025 г. и на 1 077,00 лева месечно за периода април – декември 2025 г., при начислен месечен облагаем доход в размер на 0,00 лева. Посочените стойности съответстват точно на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, съответно на размера на минималната работна заплата за страната през съответните периоди.

От годишния финансов отчет на „К. 78“ ЕООД за 2024 г. се установява, че дружеството е отчело общо приходи в размер на 10 хиляди лева и общо разходи в размер на 11 хиляди лева, поради което е формирало счетоводна загуба в размер на 1 хиляда лева. От счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите за 2025 г. се установява, че за същата година дружеството е реализирало текуща счетоводна печалба в размер на 6 хиляди лева, а натрупаната от предходната година непокрита загуба е компенсирана, което сочи на положителна и възходяща тенденция в резултатите от дейността още във втората година от съществуването на дружеството.