Решение № 2964 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2964 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100507916 по описа за 2022 година

. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.

Образувано е по въззивна жалба от „Б. КА“ ЕООД, ищец пред СРС, срещу решение № 3057 от 06. 04.2022 г. по гр.д.№ 42448 по описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 157 състав, с което е отхвърлен, предявеният иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Счита, че неправилно СРС бил приел, че макар ограничителната бариера да отговаря на легалната дефиниция за техническо средство, то същата не попадала в приложното поле на чл.17, ал.2,т.6 ЗУЕС, тъй като не следвало да бъде поставена върху сградата, а върху терена. Сочи, че в решението на ОС на ЕС не било посочено къде точно да бъде поставена бариерата. Затова изводът на СРС, че бариерата ще бъде поставена върху терена не отговарял на доказателствата по делото. Сочи, че с оглед характеристиката на комплекса, бариерата щяла да бъде монтирана, ако не върху самата сграда, то върху общите части, прилежащи към сградата в комплекса. Такова разграничение, 1 каквото СРС бил приел, не било направено в ЗУЕС. Съгласно съдебната практика на ВАС електрическите бариери били преместваеми обекти. За тях приложение намирал чл.14 от Наредбата на СО за преместваемите обекти. С оглед на характеристиката на бариерата като преместваем обект било необходимо квалифицирано мнозинство от 50 на 100 идеални части. В случая решението на ОС на ЕС било прието с 29,36 %. Така било прието и в постановеното и влязло в сила решение по гр.д.№ 42447 по описа за 2021 г. на СРС, 25-ти състав, където друго дружество било обжалвало идентично решение на ОС на ЕС на друг от блоковете в комплекса. Наред с това така взетото решение ограничавало достъпа до паркоместата, ползвани от търговските обекти – магазин № 25 и самостоятелната сграда с предназначение „Детска занималня-детски център“ и на които нямало как да им бъдат раздадени дистанционни управления за бариерата. Следвало да се има предвид, че магазин № 25 се ползвал за офис на Еконт и при това положение решението на ОС на ЕС в случая противоречало на чл.25 от Закона за пощенските услуги. Налице била дискриминация спрямо ползвателите на услуги. Наред с това поставянето на бариера обезценявало търговските имоти. Тези си доводи намира не по целесъобразност на взетото решение, а по законосъобразност. Сочи, че собствениците на търговски обекти следвало да търпят „неудобството“ от невъзможността да подсигурят на клиентите си паркоместа и това противоречало на закона. Решението на ОС на ЕС не отговаряло на дневния ред на ОС и не било достатъчно конкретизирано. Счита за неправилно изразеното от СРС, че избора на отделна бариера е въпрос на последващо решение, позовава се на приетото в решение по гр.д.№ 42447 по описа за 2021 г. на СРС, 25-ти състав.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго с което иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС да бъде уважен.Претендират се разноски.

В хода по същество се излагат доводи, че решението на ОС на ЕС следвало да бъде не принципно, а изпълняемо. Същото не било съобразено с нормите на СО за безопасност, за естетическо състояние, достъпност и проходимост на градската среда и т.н. Решението било незаконосъобразно, тъй като ограничавало достъпа и от съседни обекти, тъй като въпросната автомобилна алея, на която се предвижда да се постави бариера, ограничавала правото и на съседния обект – детска занималня, да ползва 2 местата, прилежащи към този обект. Затова счита, че ОС на ЕС не следва да взема решения, които ограничават чужди права.

По въззивната жалба е постъпил отговор от собствениците в ЕС с административен адрес: гр.София, ж.к.“*******, ответник пред СРС, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че същото е съобразено с фактите, които са установени до приключване на съдебното дирене. Сочи, че във въззивната жалба се въвеждат нови пороци на решението от 17.06.2021 г. на ОС на ЕС, които не се съдържали в исковата молба, а именно, че не било посочено къде ще се монтира бариерата, както и, че решението не отговаряло на дневния ред на ОС и не било достатъчно конкретизирано. Счита, че СРС е ограничен от основанията за незаконност на решението визирани в исковата молба и не дължи служебна проверка за спазване на процедурата като цяло, позовава се на решение № 58/25.03.2014 г. по гр.д.№ 5704/2013 г. на ВКС, Първо ГО. С оглед на това, новъведените основания за незаконност на решението на ОС на ЕС не следвало да бъдат разглеждани от въззивната инстанция. Освен това мястото на бъдещата бариера било определено- на „подхода“ на алеята по посока към надземните паркоместа и търговските обекти във вътрешния двор на комплекса /паркинг вх.Д/. С оглед така определеното място, цитираната от въззивника разпоредба на чл.17, ал.2, т.6 ЗУЕС била неприложима. Предложеното от въззивника разширително тълкуване на тази разпоредба не намирало опора нито в закона, нито в съдебната практика. Счита, че решението следва да бъде взето с обикновено мнозинство, както и било сторено. Дори да се приемела тезата на въззивника, че бариерата представлява преместваем обект, това не правело процесното решение на ОС на ЕС, незаконосъобразно. Осъществяването на процедурата по получаване на разрешение за поставянето на преместваем обект, в случая бариера, логически следвала решението на ОС, с което принципно се решавало да има такава бариера. Самото решение по т.6.2 от протокола от 17.06.2021 г. овластявало и задължавало представителния орган на ЕС да предприеме необходимите действия за изпълнение на решението на ОС. Дали бариера ще бъде поставена при спазване на режима за поставяне на преместваеми обекти бил въпрос, който касае законосъобразното изпълнение на решението на ОС по т.6.2 и се контролирал от органите по реда на ЗУТ и съответните наредби на СОС, а не на ЗУЕС. Сочи, че процедурата по ЗУТ не 3 може да се реализира, ако преди това етажните собственици не са приели валидно решение за това по реда на ЗУЕС-принципно да се постави бариера, да се определи мястото, да се отделят средства от съответния фонд и др.въпроси, които логически предхождали подаването на заявление и получаването на разрешение за поставяне на преместваемия обект. Относно довода на въззивника, че чрез поставянето на бариера се ограничавал достъпа до паркоместа, ползвани от търговските обекти, поддържа изложеното в т.3 от отговора по исковата молба. Сочи, че позоваването на нарушение на чл.25 от Закона за пощенските услуги е нововъведен, а и неоснователен, тъй като ЕС не била носител на права и задължения по този закон. Останалите доводи във връзка с твърдените нарушени права, намира че касаят целесъобразност на атакуваното решение.

Иска се решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 21. 04.2022 г.

Въззивната жалба е подадена на 28.04.2021 г., т.е. в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Същата е срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден процес и е допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че и щецът е собственик на индивидуални обекти - апартамент № В 22 и апартамент В 26, в жилищна сграда в режим на етажна собственост, в комплекс "Гардения", находяща се в гр. София, ж.к.“*******“, *******, вх.В, което право било установено като безспорно по делото.

4

На 17.06.2021 г. на общо събрание на собствениците на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.

София, ж.к.“*******“, *******, вх.В, б и л о взето решение по т. 6.2 от протокола, за поставяне на ограничителна бариера с дистанционно управление, веднага след стеснението на влизане в комплекса, като средствата за изграждане следвало да се покрият със средства от фонд "Ремонт и обновление".

Предвид изложеното следвало да се разгледат доводите за пороци на решението като се започне от най - тежкия порок.

Най - тежкият порок, сочен от ищеца, бил постановяване на решението в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС с мнозинство по - малко от повече от 50 на сто идеални части от общите части на сградата.

Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС за поставяне на рекламни или технически съоръжения върху сградата, за присъединяване на сградата към топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа и за прекратяване на топлоснабдяването и газоснабдяването в етажната собственост, решението се вземало с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части.

Безспрно по делото било, че макар ограничителната бариера да отговаря на легалната дефиниция за техническо средство, то същата била прието да се разположи на входа на комплекса, а не върху сградата, поради което това решение не попадало в хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗУЕС , а следвало да бъде прието в приложение на общото изискване на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Видно от представения по делото протокол събранието било проведено при представени 33, 8 % идеални части от общите части на етажната собственост, от които за процесното решение били гласували 29, 36 %, поради което следва ло да се приеме, че решението е прието с мнозинство, съответно на изискуемото по закон.

Следващият, сочен от ищеца порок било противоречие на решението с клаузи от договора с инвеститора, сключен по реда на чл. 2 от ЗУЕС. На отмяна подлежали само решения взети в противорение с императивни правила на закона. Дори и да било налице поето в договор задължение, което не се изпълнява в резултат от взетото решение, то това неизпълнение нямало 5 за последица незаконосъобраност на решението, а щяло да има последиците на договорното неизпълнение и то в случай, че насрещната страна реши да упражни правата си, възникнали в резултат от това неизпълнение.

Последният сочен от ищеца довод за отмяна бил, че с него се ограничава достъпът до паркоместа, ползвани от търговски обекти - магазин и самостоятелната сграда с предназначение "Детска занималня", тъй като се предвиждало да се осъществява с дистанционно, което клиентите на обектите нямало да получат.

Според СРС от компетентността на Общото събрание било да взема решения за управление на общите части, каквато по делото било безспорно, че представлява вътрешният двор на комплекса и парко местата, достъпът до които се целяло да бъде ограничен за външни лица с приетото решение. С решението било предвидено осигуряване на достъп до тази обща част на всички собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост чрез дистанционно управление. Предвид изложеното и доколкото комплексът бил жилищен, въпросът, относно неудобството, което ограниченият достъп създавало за клиентите на търговските обекти, макар и важен за собствениците на тези обекти и обективно релевантен за търговската им дейност, б и л такъв за целесъобразност на решението, доколкото законът, относно достъпа на собствениците, б и л спазен. Изборът на бариера, с характеристики позволяващи оптимизиране на достъпа на клиенти на търговските обекти бил освен въпрос на целесъобразност и такъв, свързан с начина на изпълнение на решението и вероятно предмет на друго такова, с което да се избере именно най - подходящата за нуждите и целите бариера.