Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 12.02.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 1635/2019
Вид
Решение № 52
Подписан
12.02.2020
В сила
12.02.2020
Състав
ВЕСЕЛИНА КОСЕВА МИШОВА, ПЛАМЕН СТЕФАНОВ ЗЛАТЕВ, БОРЯНА ОГНЯНОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.535 · Търговски закон

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 52 12.02.2020 година град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав, на 14 януари

…………………..…………………………….…2020 година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ВЕСЕЛИНА МИШОВА ЧЛЕНОВЕ:

БОРЯНА

ХРИСТОВА

Секретар ………Катерина Маджова……..………………………………

Прокурор…………………………………………………………………….. като разгледа докладваното от………………………съдията В.

МИШОВА въззивно гражданско дело номер…1635….по описа за

2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.Д.Д. ***, чрез адв.Д.Д. ***, против решение № 73 от

21.06.2019 г., постановено по гр.д. № 747/2018 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

Въззивникът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излага оплаквания, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил задълбочено всички доказателства по делото. Били отхвърлени в хода на съдебното следствие необосновано всички искания на въззивника за изясняване на обективната истина. Сочи се, че в доказателствените материали са допуснати и включени недопустими доказателствени средства. Развива съображения по съществото на спора. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан с всички законни последици.

Въззиваемият

Д.Д.Р., чрез адв.Н.П., оспорва въззивната жалба. Излага се съображения в подкрепа на законосъобразността и правилността на обжалваното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд Д.Д.Р. *** е предявил срещу Т.Д.Д. *** исковата молба, в която твърди, че на 10.01.2008 г. ответникът се задължил да му заплати сумата от 4 300 лв. на 30.06.2015 г., като подписал запис на заповед. Записът на заповед съдържал всички необходими реквизити, обуславящи неговата действителност. Ответникът не платил дължимата сума на падежа, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съдът издал такава заповед по ч.гр.дело №386/2018г., но длъжникът възразил. Искал е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 4 300 лв. по издаден от него запис на заповед и сумата от 1 297,84 лв. за лихва за забава за задължението по записа на заповед за периода от 30.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е взел становище, че искът е неоснователен. Твърдял е, че между страните няма облигационна връзка и не съществува никакво правоотношение, във връзка с което да е издаден процесният запис на заповед. В записа на заповед било посочено, че е издаден на 10.01.2008 г. в гр.Д., а той не е бил в гр.Д. и не е подписвал записа на заповед; не е изписвал имената си, нито се е подписвал, нито е изписвал други текстове по процесния запис на заповед. Твърдял е, че познава ищеца като управител на „фирма“, в която работел като шофьор през периода от месец юни до месец октомври 2002 г. След прекратяване на трудовото правоотношение не поддържали връзка. Твърдял е, че не е получавал сумата от 4 300 лв. от ищеца.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че по заявление по ч.гр.дело

№386/2018г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК по запис на заповед от 10.01.2008 г. за сумата от 4 300 лв. с падеж 30.06.2015 г., Срещу издадената заповед длъжникът подал възражение в срок. Приел е също така от заключението на съдебно-почерковата експертиза, че ръкописно изписаният буквен и цифров текст под реквизита „Място на издаване“ – „Д.“; срещу реквизита „подписаният издател“ – „Т.Д.Д.“***; на ред трети – „Трапезица – 1, *********“; на ред четвърти – „10.04.2001г., **********“; на ред девети – „четири хиляди и триста лв. (4,300лв.)“ срещу реквизита „Подписано от издателя“ – „Т.Д.“, е изпълнен от Т.Д.Д., като подписът, положен под името на издателя на записа на заповед, също е изпълнен от него.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че процесният запис на заповед съдържа всички необходими реквизити по чл.535 ТЗ и представлява валидна едностранна сделка.

Приел е също така, че в производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на съществуването на вземането, основано на записа на заповед, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект, т.е. съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. По делото нямало въведени от страните твърдения или възражения за наличието на каузални правоотношения, по повод или във връзка с което да е издаден процесният запис на заповед, и затова на изследване подлежи само редовността от външна страна на записа на заповед. И тъй като ответникът не представил никакви доказателства, с които да установи плащане на претендираната сума, счита, че тя е дължима.

Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери въззивната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Безспорно е, че по ч.гр.д. № 386/2018 г. по описа на РС – Гълъбово е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед от 10.01.2008 г. за сумата от 4 300 лв. срещу Т.Д.Д. ***.

Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника, поради което е предявен и установителният иск по чл.422 ГПК.

Предметът по делото е определен от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Подлежащо на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. При наличието на такъв и направено общо оспорване на вземането от страна на ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

В случая в обстоятелствената част на исковата молба не е посочено каузално правоотношение, по повод на което е издаден процесният запис на заповед, а в отговора на исковата молба се оспорва автентичността му по отношение на подписа на издателя и по отношение на ръкописно изписания текст, както и съществуването на каквото и да е било правоотношение между ищеца и ответника. Изложено е и твърдение, че ответникът не е получавал посочената в записа на заповед сума от 4 300 лв. По правната си същност тази процесуална позиция на ответника следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането (Р-24-2015, І т.о.).

Записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка, която възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл.535