Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 460 от 16.07.2020, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 160/2020
Вид
Решение № 460
Подписан
16.07.2020
Състав
РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.31 ал.2 · Закон за собствеността

Р Е Ш Е Н И Е

№ /16.07.2020 гр.П. 16.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри въззивен гр.с. в публичното заседание седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

:ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря Дафинка Борисова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело № 160 по описа за 2020г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК Делба ІІ-ра фаза.

С решение на К.нски Районен съд №1599/09.10.2019г., постановено по гр.д.№563/2018г.по описа на същия съд на осн.чл.247 ГПК е отстранена допусната очевидна фактическа грешка в решение №201/17.12.2018г. постановено по гр.д.№563/2018г.по описа на КРС, изразяваща се в неправилно изписване на бащиното име на ответника Л.М. Ц.,вместо Ц. като е постановено за в бъдеще името да се чете Л.Ц.М.,ЕГН ********** от гр.К.,бл.***,ап.***.

Със същото решение на КРС е изнесен на публична продан имот №*** с площ от 625 кв.м.,за който е отреден УПИ ***-***,кв.*** по ЗРП на гр.К.,обл.П.

,заедно с жилищна сграда ,означена по скица като МЖ,както и всички останали подобрения и приращения в имота,при граници и съседи:УПИ ***-пл.№***;УПИ ***-пл.№***,УПИ ***-пл.№*** и улица,с административен адрес гр.К.,Пл.обл.,ул.“***“№***,при описани документи за собственост,с пазарна стойност 11 858лв.С решението е постановено действително получената при публичната продан сума да се разпредели между съделителите, съобразно дяловете им както следва:-5/12 от продажната цена за В.М.Н.;1/12 от продажната цена за Д.М.Н.; 3/12 от продажната цена за И.И.М. и 3/12 от продажната цена за Л.Ц.М..С решението на КРС В.М.Н. *** е осъден да заплати по сметка КРС ДТ съобразно стойността на дела му в размер на 197,63лв. В.Н. е осъден да заплати на останалите съделители направените деловодни разноски,съобразно дела си,както следва:на И.И.М. разноски в размер на 416,65лв.;на Л.Ц.М. разноски в размер на 291,65лв.Със същото решение В.Н. е осъден да заплати на И.И.М. и Л.Ц.М. направените разноски за подобрение и поддържане на имот,съобразно дела си в размер на по 937,02лв.за всеки от тях.С решението на КРС Д.М.Н. *** е осъден да заплати по сметка КРС ДТ върху стойността на дела си в размер на 39,53лв.Д.Н. е осъден да заплати на останалите съделители направените деловодни разноски, съобразно дела си,както следва:на В.М.Н. разноски в размер на 180,86лв.;на И.И.М. разноски в размер на 83,33лв.;на Л.Ц.М. разноски в размер на 58,33лв.С решението на КРС Д.Н. е осъден да заплати на И.И.М. и на Л.Ц.М. направените разноски за подобрение и поддържане на имот,съобразно дела си в размер на по 187,40лв.за всеки .С решението на КРС И.И.М. е осъдена да заплати на съда окончателна държавна такса върху стойността на дела си в размер на 118,58лв.И.М. е осъдена да заплати на останалите съделители направените деловодни разноски,съобразно дела си,както следва: на В.М.Н. разноски в размер на 542,58лв.;на Л.Ц.М. разноски в размер на 174,99лв.И.М. е осъдена да заплати на Л.М. разноски за подобрение и поддържане на имота,съобразно дела си в размер на 96лв.С решението И.М. е осъдена да заплати на В.Н. наем за полагащата му се част от имота ,за периода от завеждане на делото -16.08.2018г.до 26.02.2019г.в размер на 160лв.,ведно с дължимата законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.С решението Л.Ц.М. е осъден да заплати по сметка КРС ДТ върху стойността на дела му в размер на 118,58лв.Със същото решение на КРС Л.Ц.М. е осъден да заплати на останалите съделители направените деловодни разноски, съобразно дела си,както следва:на В.Н. разноски в размер на 542,58лв.;на И.М. разноски в размер на 249,99лв.С решението Л.М. е осъден да заплати на И.М. направените разноски за подобрение и поддържане на имота,съобразно дела си в размер на 96лв. Със същото решение Л.М. е осъден да заплати на В.Н. наема за полагащата му се част от имота за периода от завеждане на делото -16.08.2018г.-до 26.02.2019г.-,вкл.в размер на 160лв.,ведно с дължимата законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

Срещу решението на КРС е постъпила въззивна жалба от Л.Ц.М. чрез пълномощника му адвокат Н.Н. от ПАК,с вх.№2708/28.10.2019г.,с която същото се обжалва изцяло като неоснователно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Т. и В. ,но не е обсъдил най-важното от тези показания,а именно,че ответницата И.М. е живяла в имота към момента на откриване на наследството,към момента на смъртта на своите родители,за които се е грижила.Твърди се ,че това обстоятелство,заедно с липсата на собствен имот е определящо при обсъждане на кого следва да се възложи имота.Твърди се,че съдът не е направил такова обсъждане ,а голословно е приел,че никой от двамата съделители направили искане за възлагане няма приоритетно право да му бъде възложен имота,поради което същият е изнесен на публична продан,че този извод на съда въобще не е мотивиран и е постановено необосновано и незаконосъобразно решение. Изложени са доводи,че обстоятелства като поддържане на имота и имуществено състояние не са критерии за възлагане на имот при делба на неподеляем имот.Твърди се ,че единствено ищцата И.М. е изпълнила всички изисквания на закона,за да й бъде възложен имотът,което не е обсъдено от съда и е довело до необосновано и незаконосъобразно решение.В жалбата се твърди,че съдът е допуснал съществено нарушение на закона,уважавайки искането за заплащане на наем,каквото искане не е направено по делото.Посочено е,че ако се приеме,че се претендира обезщетение за ползване на имота,следва да бъде присъдено за периода от 26.02.2019г.,когато е направено въпросното искане от адвоката на ищца до 19.03.2019г.,когато ответницата И.М. в съд.заседание в присъствието на ищеца и неговия пълномощник му е предоставила ключ от имота,т.е .за период от 20 календарни дни,2/3 от един календарен месец и то за ½ ид.ч.от имота,какъвто е делът на въззивника и И.М..Твърди се,че е налице грубо нарушение на закона,тъй като навсякъде съдът говори за наем,а наемни отношения между страните не съществуват,че разпитаните по делото свидетели,вкл.и тези на ищеца са установили,че Д.Н. и майка му са идвали в имота,влизали са свободно в него и са го ползвали както намерят за добре,без да са им създавани пречки.Изложени са доводи за неправилност на възприетата от съда оценка на имота,като въззивникът счита,че максимално коректната е тази по първата експертиза от 17.06.2019г.,направена по вещния метод,като не следва да се възприема допълнителната експертиза,която използва сравнителния метод на покупки и продажби ,която е некоректна и отразява завишена стойност.Посочено е,че съдът е допуснал и друго съществено нарушение като не се е произнесъл по направеното искане за намаляване необосновано високото адвокатско възнаграждение.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени изцяло като необосновано и незаконосъобразно обжалваното решение,като се претендират и всички направени по делото разноски.В съд.заседание на 17.06.2020г.въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Н.Н. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

По тази въззивна жалба не са депозирани писмени отговори от останалите страни в срока по чл.263 ал.1 ГПК.

Срещу решението на КРС

№159/09.10.2019г.по гр.д.№563/2018г.е постъпила въззивна жалба и от И.И.М.,с вх.№***г.С тази въззивна жалба са изложени абсолютно идентични оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение на КРС,както в жалбата на Л.М.,които не следва да бъдат преповтаряни.В заключение въззивницата моли съда да отмени изцяло като необосновано и незаконосъобразно обжалваното решение,като се претендират и всички направени по делото разноски. В съд.заседание на 17.06.2020г.въззивницата чрез своя пълномощник адвокат Н.Н. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият

В.Н. е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК на въззивната жалба на И.И..В същия взето становище,че решението на КРС в частта,в която делбения имот е изнесен на публична продан и ответницата е осъдена да му заплати обезщетение за лишаване от ползите върху него е правилно и законосъобразно,като моли съда в тази част същото да бъде потвърдено.Посочва се,че изводът на съда относно начина на прекратяване на съсобствеността чрез изнасяне на имота на публична продан е правилен,тъй като ответницата не е извършила пълно доказване на състава на чл.349 ал.2 ГПК-имота да е жилище,същото да е неподеляемо , съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството и да не притежава друг имот.Твърди се,че ответницата трайно живее в гр.П. , където притежава жилищен имот.Изложени са доводи,че правилно КРС е уважил предявения иск по чл.31 ал.2 ЗС,като началният момент от който е претендирано обезщетението за ползване е исковата молба,в която е направено писмено искане затова.Твърди се,че определеното от съда обезщетение като наем не опорочава съдебния акт,доколкото базата на която се изчислява е средната наемна цена,че разпитаните по делото свидетели установяват,че не е допускан до имота,като в този смисъл е и твърдението на ответницата,че единствено тя ползва имота.По отношение на оспорената пазарна стойност на имота са наведени доводи,че страната жалбоподател не е оспорила заключението на ВЛ и не може да се позовава на невярност в констатациите на експертизата.Относно жалбата в частта за разноските е взето становище,че следва да бъде оставена без разглеждане,тъй като изменение на решението в частта за разноските следва да се извърши в производство по чл.248 ГПК. Алтернативно ,ако съдът приеме,че жалбата в тази й част е допустима е взето становище,че решението на КРС в тази му част следва да бъде потвърдено,като присъдените от съда разноски не са прекомерни и са в рамките на минимума по Наредба №1/2004г.и подлежат на присъждане.В съд.заседание на 17.06.2020г.пред ПОС въззиваемият и неговият пълномощник не са се явили.

Въззиваемият Д.М.Н. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК по отношение на двете въззивни жалби,не се е явил в съд.заседание и не е взел становище по същите.

Срещу определение на К.нски РС

№713/19.12.2019г.,постановено по гр.д.№563/2018г.по реда на чл.248 ГПК са постъпили две частни жалби.

Първата частна жалба е депозирана от Л.М.,чрез пълномощника му адвокат Н.Н., с вх.№***.,с която определението на КРС се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Подробни съображения са изложени в частната жалба.Жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалваното определение на КРС.

Втората частна жалба е депозирана от И. М. чрез пълномощника й адвокат Е. О.,с вх.№***.В същата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение на КРС.В заключение жалбоподателката моли съда да уважи частната жалба и да отмени определението на КРС.

Ответникът по частните жалби В.Н. чрез своя пълномощник адвокат К.Т. е депозирал писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК,в който взема становище,че и двете частни жалби са неоснователни .

Окръжният съд като прецени визираните в двете жалби оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1