Определение № 4079 от 31.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4079 гр. София, 31.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20268002100858 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника А. И. Д., действащ като ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“, срещу въззивно решение № 168 от 27.10.2025 год., постановено по в. гр. дело № 399/2025 год. по описа на Окръжен съд – Разград, с което, като е отменено решение № 446 от 25.06.2025 год., постановено по гр. дело № 112/2025 год. по описа на Районен съд – Разград, в обжалваната му част, А. И. Д., действащ като ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“, е осъден да заплати на Ц. Ц. С. по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ разликата над 10 500 лв. до претендирания размер от 31 000 лв. /т.е. още 20 500 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпила на 22.01.2022 год. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2022 год. до окончателното изплащане на паричното задължение.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил преценил всички доказателства по делото, а само част от тях, като бил кредитирал показанията на заинтересован свидетел в нарушение на разпоредбата на чл.

172 ГПК. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди бил завишен и в този смисъл несправедлив – чл. 52 ЗЗД. Неправилен бил и изводът на въззивния съд, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

1

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Следва ли въззивният съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Допустимо ли е едни и същи доказателства да бъдат тълкувани и прилагани по различни начини от отделните съдебни инстанции /районен съд, окръжен съд/, което да доведе и до различни правни изводи относно основателността на предявените искове? Кои са критериите, по които да се прецени, че съдът обективно и правилно е тълкувал събраните доказателства по делото и е приложил материалния и процесуалния закон?

2/ В кои случаи и при какви факти и обстоятелства с поведението си пострадалият допринася за вредоносния резултат с проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.

2 КТ? Кои са критериите за намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност? Следва ли допуснатите пропуски на работодателя, свързани с инструктажа, да изключат отговорността на работника в случаите на груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ, дорпи ако е бил на първи работен ден?

3/ Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва ли да бъде съобразен с обществения критерий за справедливост, както и със степента и характера на увреждането? Безспорно обезщетението се определя по вътрешно убеждение на съда, но не следва ли да се извърши обективна преценка на конкретните обстоятелства, като възраст, работоспособност, характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, оздравителен процес, продължителност, последици, интензитет на болките и страданията?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с цитираните в изложението решения на ВКС, а освен това са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба Ц. Ц. С. не е депозирал писмен отговор.

За да постанови обжалвоното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 22.01.2025 год. ищецът постъпил на работа по трудов договор при ответника на длъжност „работник, производител на млечни продукти“. Мястото му на работа било мандра в [населено място], общ. Ц. К.. В неговия първи работен ден ищецът отишъл на работа сутринта в 8.30 ч. Започнал работа на миялната машина и около час поемал излизащите от тунела на машината, измити с 2% разтвор на натриева основа /сода каустик/ блок форми за сирене, като ги подреждал на количка. След това блок формите трябвало да се измият втори път с чиста вода. След кратка почивка, около 10.30 ч. изплакването на блок формите завършило и ищецът започнал събиране на сирене от ваните в пластмасови кутии. Към 11.00 ч. ищецът усетил парене в областта на подбедриците и събул ботушите си. Обул се, но няколко минути по-късно отново събул ботушите и чорапите и установил силно зачервяване 2 и изгаряне на кожата. Потърсил медицинска помощ и с помощта на работодателя си бил закаран до филиала на Спешна помощ в , откъдето бил насочен за лечение към УМБАЛ „Медика“ – гр. Русе.

Счел е за установено въз основа на представените епикризи и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че вследствие на злополуката на работното място, при постъпване в УМБАЛ „Медика“ – гр. Русе на 22.01.2022 год. ищецът бил с изгаряния по краката и с поставена диагноза комбуцио корозива крурис утреускве 6%. На 23.01.2022 год. била извършена оперативна интервенция с локална анестезия, при която била направена тангенциална ексцизия на некротични тъкани на площ от 400 кв. см. до поява на капилярно кървене в областта на предната повърхност на двете подбедрици. На 02.02.2022 год. била извършена втора операция с тангенциална ексцизия на некротирала тъкан с площ 200 кв. см. по предната повърхност на лява подбедрица и била трансплантирана кожа на засегнатия участък. На 05.02.2022 год. ищецът постъпил повторно за лечение, тъй като донорната област не била зараснала напълно и формирала кожен дефект. На 07.02.2022 год. под локална анестезия били ексцизирани ръбовете на кожен дефект в областта на лява подбедрица и е извършен кюретаж на гранулациите. Посочил е, че вещото лице дало заключение относно горните увреждания на ищеца, проведеното лечение и продължителността му, както и причинно-следствената връзка между трудовата злополука и твърдяното увреждане, като експертът уточнил, че бил извършил преглед на ищеца, по време на който били представени допълнителни медицински документи – болнични листи, удостоверяващи общо 88 дни временна неработоспособност. Били налице белези от получените изгаряния, като в донорския участък белегът бил с по-блед цвят от околната кожа. На лявата подбедрица белезите били нехомогенни, с кафеникав, белезникав цвят, депигментирани и с неравна повърхност. На дясната подбедрица също били нехомогенни с пигментация и депигментация. Цветът на увредената кожа нямало да се възстанови, тъй като бил поразен в достатъчна дълбочина, описана като втора степен, което означавало, че в дълбочина регенерацията вече променяла своя ход и не можело да бъде пълноценна именно поради увредата на структурите на подкожието, които да доведат до нормална функция на кожата и възстановяване.

Въззивният съд е приел за установено въз основа на показанията на свидетелката С. Ц.

/фактическа съжителка на ищеца/, че когато тръгвал за работа сутринта в деня на инцидента ищецът С. бил в добро здраве. След инцидента го видяла в тежко състояние. Болничното лечение продължило 20 дни, през което време бил със силни болки и страдания, не можел да се изправя и да се движи, свидетелката го разхождала с инвалидна количка. След дехоспитализацията ищецът ходел продължително време на превръзки в [населено място], вкъщи имал нужда от помощ в ежедневието, помагал си с бастун при движение.

Възстановяването продължило една година, но и към настоящия момент изпитвал дискомфорт и болка при движение от придърпване на кожата.

Процесната злополука била призната за трудова с разпореждане 10 от 08.03.2022 год. на НОИ – Разград. Съгласно протокол № 3 от 02.03.2022 год. за резултатите от извършеното разследване, основната причина за възникналата злополука е подценяване на 3 съществуващата опасност при извършваната работа, както от страна на работника, така и от страна на работодателя и длъжностните лица. Допуснатите от работодателя нарушения се изразявали в това, че изготвената оценка на риска не обхваща работното оборудване тунел за измиване „DONIDO“; при наличие на опасни химически вещества в предприятието /натриева основа, азотна киселина, санифорт и др./, не е изготвена оценка на риска за здравето и безопасността на работещите, с която да се вземат предвид опасните свойства на химичните агенти; не са определени писмено видовете обучения и инструктажи според спецификата на дейността; не е определена програма за провеждане на обучения и инструктажи; не са определени писмено лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа; ползвателят на работното оборудване /тунел за измиване „DONIDO“/ не поддържа досие, което да съдържа всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително ремонтите или други документи; не е документиран проведен ежедневен инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с опасни химични вещества в Книга за ежедневен инструктаж; не е осигурено прилагането на писмени инструкции при ползването на работно оборудване /тунел за измиване „DONIDO“/, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите; не са осигурени периодични проверки за качеството на личните предпазни средства. Съвкупността от допуснатите нарушения, породени от пренебрегване на риска, е довела до възникване на злополуката. Разследващата комисия била направила заключение, че установените пропуски по отношение оценка на риска, липсата на писмени инструкции за безопасна работа с тунел за измиване „DONIDO“ и специално обучение са водещ фактор за допускане на злополуката.

Като нарушение, допуснато от работника, в протокола за резултатите от извършеното разследване на НОИ било посочено, че за него този ден бил първи работен ден, нямал необходимия опит и концентрация и не бил обърнал внимание на стичащата се към ботушите течност.

Във връзка с установените нарушения от страна на работодателя при извършване на трудовата дейност, било образувано досъдебно производство № 1873-3M-300/2022 год. по описа на РУ на МВР – [населено място], водено срещу собственика на едноличния търговец А. И. Д., което било приключило с определение за одобряване на споразумение по АНД № 626/2023 год. по описа на Районен съд – Разград, с което А. Д. бил признат за виновен в това, че за времето от 21.01.2022 год. до 22.01.2022 год., в [населено място], общ. Ц. К., в качеството му на управител на ЕТ „Дениз – Адем Ибрахимов“, при извършване на трудова дейност: „измиване на форми за сирене на миялна машина, работеща със сода каустик /NaOH/, е нарушил правилата, установени за охрана безопасността на труда, а именно: чл. 3, т. 2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 год. за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска: „Оценяването на риска обхваща работното оборудване“; чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредба № 13/2002 год. за защита на работещите от рискове свързани с експозиция на химически агенти при работа: „При наличие на опасни химически агенти се извършва оценка на риска за здравето и безопасността на работещите съгласно Наредба № 5 от 1999 год. за реда, начина и периодичността на извършване оценка на риска /ДВ, бр. 47 от 1999 4 год./, като се вземат предвид опасните химични свойства на химичните агенти; чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции; чл. 11, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд: чл. 11, ал. 1: „Работодателят осигурява провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време и чл. 15, ал. 1, пр. 9: „Ежедневен инструктаж се провежда на работещите, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти, в кариери, в добива на нефт и газ, в превозите на железопътния транспорт, в производството и употреба на взривни материали, в международните автомобилни превози и опасни товари по шосе, при работа с опасни химически вещества и препарати, при строителни и монтажни работи“, като с това е изложил на опасност живота и здравето на трудещия се Ц. Ц. С., назначен с трудов договор от 21.01.2022 год., като работник производител на млечни продукти в ЕТ „Дениз-Адем Ибрахимов“, като в резултат на допуснатите нарушения на правилата за охрана безопасността на труда, Ц. Ц. С. е претърпял химическо изгаряне на лицевите повърхности на двете подбедрици II А-Бст 6,6 % със сода каустик /NaOH/, което по своята медикобиологична характеристика обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл. 136, ал. 1 от НК.