Решение № 98 от 04.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пазарджик, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Александър Люб. Александров

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Коста Ст. Стоянов при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215200600553 по описа за 2021 година Пазарджишкият окръжен съд е втора инстанция по делото ,образувано пред нея по въззивна жалба на защитникът на подсъдимият Д.Г. М. срещу присъда от 09.06.21г по НЧХД№15/21г на В.ският РС с наведени доводи,че присъдата е неправилна и незаконосъобразна ,че е постановена в нарушение на материалният и процесуален закон.Иска се отмяна и оправдаването му,както и отхвърлянето на гражданският иск,алтернативно да се отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане

РС с присъдата си е признал подсъдимият Д.Г. М. за ВИНОВЕН в това, че на 30.10.2020 година , в село Д. е нанесъл на Г. ИВ. М. от с.с.лека телесна повреда,извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК , изразяваща се в разкъсно контузна рана в теменно-тилната област на главата, кръвонасядане по цялата носна пирамида ,кръвонасядания по двете странични поясни области ,по лявата ребрена област и по горната повърхност на първи пръст на дясната ръка - престъпление по чл. 130 , ал 1 от НК,като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност за престъпление по чл.130,ал.1 от НК и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА И ДВЕСТА ЛЕВА.

1

О С Ъ Д И Л подсъдимият да заплати на Г. ИВ. М. сумата ОСЕМСТОТИН ЛЕВА , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 130,ал.1 от НК , ведно със законната лихва ,считано от 30.10.2020 година до окончателно изплащане на сумата и разноски по делото 815.00 лева / осемстотин и петнадесет лева/ , като предявения иск за разликата до 1000 лева/ хиляда/ отхвърлил като неоснователен.

О С Ъ Д И Л подсъдимият да заплати Държавата такса 50.00 лева / петдесет лева/ плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист..

В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитникът си подържат жалбата със заявеното в нея искане.

Частният тъжител уважаването й са. с повереникът си не подкрепят жалбата,против

ПОС намери,че трябва да се потвърди обжалваната присъда.

Липсват основания за нейната отменяне или изменяне.

Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият е чичо на тъжителя,като двамата живеят в съседни имоти,находящи се в с.Д.,общ.Р..Отношенията между тях са влошени,поради спор за ползване на имот.По повод на тези отношения същите са подавали молби по ЗЗДН до РС В.:

- на 16.07.2019 година от тъжителят против против подсъдимият.,като гр.д.№ 754/2018 год. е прекратено,поради оттегляне на молбата ;

- на 02.08.2019 год. от подсъдимият против тъжителят и И.Г. М.,като гр.дело № 832/2019 година е приключило с издаване на Заповед за защита на 10.10.2019 година,с която е задължен тъжителят да се въздържа да извършва домашно насилие по отношение на подсъдимият и да доближава жилището му,местоработата му и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 20 м. за период от 1 год.,считано от 02.08.2019 г.

Районна прокуратура В. е отказала да образува наказателно производство по процесния случай с Постановление от 14.12.2020 г. година 2 по преписка с вх.№ 367000-9298/2020 г. и е прекратила същата,като в мотивите към това постановление е прието ,че в хода на проверката на жалбата на Г.М. не е установено Д.М. да е извършил престъпление от общ характер – дори и да се приемат твърденията на Г.М. ,то е налице причиняване на лека телесна повреда,а това престъпление е от частен характер.Посочената прокурорска преписка е приложена по делото,като към нея са приложени молба от Г.М.,постъпила на 06.11.2020 год.,ведно с писмено обяснение от същото лице,снето от полицейския служител К.;обяснение от

Д.М.

– снето от същия полицейски служител,Съдебномедицинско удостоверение и Медицинско свидетелство за пред съда,които са приложени и към тъжбата.

На 30.10.2020 година свид. Д. минавал с колата си по улицата,на която живеят тъжителя и подсъдимия и чул да се вдига „аларма“,поради което намалил скоростта и спрял. Същият се обърнал и видял подсъдимия да удря тъжителят с керемида,тъжителят паднал,подсъдимият започнал да го псува и рита,а тъжителят викал „Помощ!Помощ!“,отскубнал се е избягал окървавен в съседен двор. Този свидетел уточнява,че това се е случило в задния край на техния двор;не е имало време да помогне,тъй като всичко станало бързо; подсъдимият ударил тъжителят с червена керемида- един път по главата и след това го ритал с крака и го псувал – „*****.Свид. Д. видял тъжителя след случилото се – след 4-5 дни,имал рана на главата и той споделил,че И.Б. го закарал с колата си на доктор до болницата. Последното обстоятелство се потвърди от показанията на свид. Б.. – през месец октомври миналата година той карал пелети за В. и тъжителят му махнал да спре,при спирането той видял, че е целия в кръв ,казал му да звънне на тел. 112,но получил отговор,че телефона на Г. е счупен и за това го закарал до болницата – спрял в близост до нея,тъй като бил натоварен с пелети. Пред този свидетел тъжителят споделил,че чичо му го ударил с керемида по главата,той паднал и след това е ритан от него.Свид. Б. видял тъжителя след 5-6 дни и той споделил ,че все още е зашеметен.

По делото е налично Медицинско свидетелство за пред съда № 137/30.10.2020 година,издадено от д-р С.,хирург към ДКЦ 1 В. и е отбелязано,че на лицето Г. ИВ. М. на 30.10.2020 година,в около 14:00 ч. ме у нанесен побой и са констатирани -4 бр. разкъсно-контузни рани по челото с 3 неправилна форма ,с диаметър 1,5х1,5,1,8 и 5 мм,две рани с неправилна форма в теменната област с диаметър 2 см. и 1,3 свм.,хематом с морав цвят на нокътя на десен палец на ръката.

Налично е и Съдебномедицинско удостоверение № 34/2020 година ,издадено от д-р М. – съдебен лекар, на лицето Г. ИВ. М. от с.Д. ,е посочено: предварителни сведения- на 30.10.2020 година ,в около 14.00 часа в с.Д.,в двора на съседка,където работел,е бил нападнат и бит от чичо си Д.М.. ,с керемида в главата и ритници,оплаква се от болки в лицето,главата и тялото; ; обективна находка – описание на глава,шия,тяла,корем,крайници и по-контректо : пет охлузвания и оток на кожата в цялата теменна област и разкъсно –контузна рана средино в обастта на теменно –тилната област; носна пирамида оточна и синкаво кръвонаседната по цялото протежение; кръвонасядане по първи пръст на дясната ръка; кръвонасядания в лявата и дяснта странични поясни области,като са посочени размерите на нараняванията и заключение: разкъсно контузна рана в теменно-тилната област на главата, кръвонасядане ,охлузване и травматичен оток по лицето,главата,тялото и крайниците.

За изисняване на обстоятелствата по делото е назначена медицинска експертиза от която е видно следното: съдебно-

1. по първи въпрос: Какъв е характерът на причинените наранявания на тъжителя Г.И.М. ?При инцидент на 30.10.2020 година е получил следните травматични увреждания: пет броя охлузвания и травматичен оток на кожата,на площ 1х1 см. и 2х1 см.,покрити с кафеникава коричка,над нивото на околността по теменна област на главата; разкъсно-контузна рана с размери 2х0,8 см. в срединна част на теменно-тилната област на главата; кръвонасядане по цялата носна пирамида; кръвонасядане по двете странични поясни области/11х7 см. вляво и 9х5 см. вдясто/;кръвонасядане по лява ребрена област 4х4 см.ч кръвонасядане по горната повърност на първи пръст на дясна ръка; като разкъсно-контузна рана в срединна част на теменнотилната област на главата е причинила на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, а останалите – болки и страдания.

4

2. по втори въпрос: Какъв е механизмът на причиняване на нараняванията ?Гореописаните травматични увреждания са причинени,като най.общ механизъм в резултат на на действие на твърд, тъп /тъпоръбест/предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са причинени към момента на инкриминираната дата.

3. по трети въпрос: Какъв е периодът на лечение ? Периодът на лечение на разкъсно-контузната рана е около десетина дни от датата на травмата,а на останалите травматични увреждания – около 2-4 дни за болката и страданията,а за избледняване – около седмица.

4. по четвърти въпрос: Какво е отражението им върху здравословното му състояние за в бъдеще ?Перспективата за бъдещото здравословно състояние е благоприятна,поради вида на травматичните увреждания и те би трябвало да са преминали ,отзвучали за около 10-13 дни .

В ОСЗ вещото лице е изяснило,че при изготвяне на заключението си е взел предвид Съдебно медицинското удостоверение,издадено от д-р М. след преглед на 02.11.2020 година,като уточнява,че травматичните увреждания са така разположени,че не могат да се получат само с един удар.Освен това вещото лице изяснява,че съдебния лекар описва по-добре нараняванията от хирурга – с цвят ,размери и т.н.

От извършената допълнителна съдебно-медицинска експертиза е видно ,че разликата в описаните наранявания в Медицинското свидетелство за пред съда и в Съдебно медицинското удостоверение – посочени по-горе,е че във второто са описани повече на брой наранявания по главата – 5 бр. и в повече области- травми на носната пирамида и кръвонасядания в двете поясни области и в лява гръдна област,като преценката за разкъсно-контузните рани преобладава в Медицинското свидетелство за пред съда,като контузията на палеца на дясната ръка е отразена и в двата документа.Освен това вещото лице дава заключение,че различното описание на травматичните увреждания в двата документа може да даде различно тълкуване относно механизма на 5 причиняването им – ако се взе предвид медицинското свидетелство за пред съда,то описаните в него травматични увреждания могат да се получат и при падане на отрязан клон от дърво върху пострадалия,а травматичните увреждания,описани в Съдебно медицинското удостоверение – не биха могли да се получат по този механизъм – налице са такива в областта на носа,лява гръдна половина,двете поясни области ,т.е противоположни и различни повърхности на тялото; те могат да се получат при хвърлена керемида по главата и нанесени удари по лицето,тялото и крайниците на пострадалия.

В ОСЗ вещото лице обяснило че травматичните увреждания,описани в Съдебномедицинското удостоверение,издадено от д-р М. ,по цветова гама отговаря да са получени няколко дни по-рано,т.е към момента на инцидента.

Настоящият състав приема изцяло фактическата обстановка, която е приела първата инстанция, като безспорно установена.Тя не се променя от представените по делото доказателства от защитата на подсъдимият писмени доказателства Епикриза от хирургично отделение към „МБАЛ - В.“ ЕООД, Съдебно-медицинско удостоверение № 173/2019 г., издадено от д-р Б.Х.П., Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 17.06.2021 г., тъжба от Д. Г. М. срещу Г. ИВ. М. от 08.07.2021 г. и скица на поземлен имот № 15-127868-30.04.2014 г сочещи на влошените между тях отношения касаещ друг инцидент и друга дата.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.130,ал.1 от НК ,защото на 30.10.2020 година , в село Д. е нанесъл на Г. ИВ. М. от с.с.лека телесна повреда,извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК , изразяваща се в разкъсно контузна рана в теменно-тилната област на главата, кръвонасядане по цялата носна пирамида ,кръвонасядания по двете странични поясни области ,по лявата ребрена област и по горната повърхност на първи пръст на дясната ръка .

Прав е в съжденията си съдът,че при осъществяване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл съгласно материално правната характеристика визирана в разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК.

6

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Въпросът за авторството на деянието е намерил своето правилно разрешение в обжалваната присъда. Обосновано първата инстанция е приела, че фактът на упражненото насилие е установен по един несъмнен начин от безпротиворечивите и взаимнодопълващи се доказателствени средства,показанията на свидетеля очевидец на ударите св.Д.,потвърдени по експертен начин от заключенията на СМЕ.