Определение № 2943 от 10.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2943 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Силвия Р. Шопова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100603541 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при Районна прокуратура – гр.

София, против Присъда от 28.09.2020 г., постановена по НОХД № 1138/2019 г. по описа на СРС, НК, 14-ти състав, с която подсъдимия Г. Л. Г. е признат за невиновен в това, че на 11.11.2018 г., за времето от 00:20 ч. до 02:00 ч., в гр. София, ж.к. „Люлин“, по бул. „Царица Йоанна“ с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към ул. „Матей Преображенски“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с регистрационен № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,25 /едно цяло и двадесет и пет стотни/ на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест дрегер 7410+“ с фабричен № ARSM-0055, проба № 950, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Загл. изм. ДВ, бр. 81 от 2018 г./ – чл. 6, ал. 9 – „Концентрацията на алкохол в кръвта… се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта….. в случаите на отказ на лицето…. за даване на проби за изследване.“ – поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В така подадения протест се излагат доводи за неправилност на първоинстанционната Присъда, като се твърди, че същата е постановена при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, довела до неправилно приложение на материалния закон. Отправя се искане Въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия Г. Л. Г., за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което Прокуратурата му е повдигнала обвинение, изменено в съдебно заседание на 28.09.2020 г.

В протеста се твърди, че повдигнатото срещу подсъдимия Г. Л. Г. обвинение е доказано по несъмнен и категоричен начин както от събраните в досъдебното производство доказателства, така и от тези, събрани в хода на съдебното следствие. Посочва се, че от свидетелските показания се установява, че на 11.11.2018 г., подсъдимият Г. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, с рег. № 1

********, в гр. София, ж.к. „Люлин“, по бул. „Царица Йоанна“, с посока на движение от бул.

„Панчо Владигеров“ към ул. „Матей Преображенски“. Излагат се доводи, че от приобщените по делото свидетелски показания не може да бъде направен категоричен извод относно точния час, в който подсъдимият е бил спрян за проверка от полицейските служители, като такъв категоричен извод не може да бъде изведен и от останалите, събрани по делото доказателства, включително съставените от полицейските служители документи във връзка с извършената проверка – АУАН, Талон за медицинско изследване, Тест – репорт от извършената проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, както и от приобщените в съдебното следствие разпечатки от показанията на техническото средство; ежедневни ведомости и справка от GPS координатите на полицейските автомобили.

Независимо от това, обаче, в подадения протест се излагат твърдения, че по делото безспорно е установен времевият период, в рамките на който е била извършена проверката на подсъдимия, а именно – между 00:20 ч. и 02:00 ч. на 11.11.2018 г. В тази връзка се акцентира, че съгласно справката от GPS системата, полицейският автомобил на 09 РУ – СДВР, марка „Опел Астра“ с рег. № ********, е пристигнал в ж.к. „Люлин“ 3 в 00:21:44 ч., на около 88 метра от бл. 387, където е престоял 1 час, 33 минути и 41 секунди, и от където е потеглил в 01:55:31 ч. Посочва се още, че Талонът за медицинско изследване е бил връчен на подсъдимия Г. в 02:00 ч., поради което и обвинението е било изменено по реда на чл. 287, ал.

1 от НПК, в проведеното на 28.09.2020 г. съдебно заседание.

В сезиращия Съда документ се набляга и на обстоятелството, че при извършената проверка с техническо средство „Алкотест 7410“ с фабричен № 0055, е била отчетена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,25 на хиляда, който ред за установяване на концентрацията на алкохол е надлежен, съобразно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. в случаите, когато проверяваното лице откаже да даде проби за изследване, какъвто е и настоящият случай.

Посочва се, че концентрацията на алкохол на подс. Г. Л. Г. е установена посредством техническо средство, преминало необходимата периодична проверка. Изтъква се още, че съгласно приложената по делото Справка от Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери към ГД „НП“, техническото средство за измерване „Алкотест 7410“ с фабричен № 0055, с което е бил изпробван подсъдимият, е преминало успешно периодична проверка на 21.08.2018 г., тоест преди датата на извършената процесна полицейска проверка на подс. Г..

В протеста се развиват доводи, че техническото средство е отчело правилно резултата от извършената проба и, че този извод не се опровергава от възникналото противоречие относно точния час на извършената проверка и тестването на подсъдимия. В тази връзка се сочи, че според Справката на Директора на ГД „НП“, периодичната проверка на техническото средство не включва настройка на часа и датата, като подобна настройка следва да бъде извършвана от определен със Заповед на Директора на СДВР служител, чрез специализиран софтуер.

С оглед на изложените съображения, прокурорът при СРП, депозирал протеста, обосновава извод, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин осъществяването от подсъдимия Г. Л. Г. на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което отправя искане за отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, осъдителна присъда.

В подадения протест, не се сочи необходимост от събиране на нови гласни доказателства.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, НАМИРА за установено следното:

Видно от приложените по делото книжа и извършени отметки, в процеса по администриране на настоящото дело от първостепенният Съд, са допуснати отстраними 2 съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на страни по делото, в конкретност – упълномощените защитници на подсъдимия Г. Л. Г., които като самостоятелни и различни от своя доверител страни в процеса, имат право всеки от тях д а получи препис от депозираният срещу постановената от СРС Присъда протест; съответно да узнае неговото съдържание, по който начин да му бъде предоставена възможност да вземе отношение във връзка с така подаденият, сезиращ Въззивната инстанция документ, съгласно разпоредбата на чл.321, респ. чл.322 от НПК. Макар съдията– докладчик да е разпоредил връчването на подадения протест – вх. № 21052958/12.10.2020 г. по описа на СРС, на всички страни в процеса, Въззивната инстанция констатира избирателно изпращане на посочения процесуален документ, с което е ограничено правото, в конкретност – на всеки от упълномощените защитници на подсъдимия, да организира защитата и процесуалното си поведение пред Въззивната инстанция в пълен обем.

По делото не са налице обективни данни, че адв. Е. Г.а – от САК, като самостоятелна страна във водения наказателен процес, различна от своя доверител – подс. Г. Л. Г., или някой от преупълномощените от нея с пълновластни процесуални права по воденото наказателно производство защитници адв. М.К. – от САК и адв. К.Ч. – от САК, е/са уведомена/и за постъпилия срещу Присъдата протест, въз основа на който е образувано въззивното производство и е обусловено обжалването на първоинстанционния акт от прокурора. Безспорно, подсъдимия Г. Л. Г. е бил защитаван в хода на производството пред първата инстанция в проведените открити съдебни заседания и от тримата защитници, като самостоятелни страни, и в това им качество същите имат право да бъдат непосредствено запознати с подадения от прокурора протест, включително с изложените в него доводи и съображения, срещу които могат да възразят, съответно да оспорят неговата редовност и допустимост, както и да формулират нови доказателствени искания.

Обстоятелството, че СРС не е изпратил препис от протеста на нито един от упълномощените защитници на подс. Г. Л. Г., в конкретност – на адв. Е. Л.а Г.а – от САК, респ. на преупълномощените от нея с пълновластни процесуални права по воденото наказателно производство защитници адв. М.К. – от САК и адв. К.Ч. – от САК, е съществен пропуск, който следва да бъде отстранен, доколкото не са налице каквито и да е обективни данни, от които да се установява, че който и да е от посочените упълномощени защитници е бил търсен и не е бил открит на известния за него служебен адрес и телефонен номер, за да му бъде връчен препис от подадения протест срещу постановената първоинстанционна присъда, респ. препис от този протест да бъде получен от съответния защитник.

На следващо място, Въззивният съд констатира още едно допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в невръчване, респ. неизпращане на препис от мотивите към първоинстанционната Присъда отново на посочените упълномощени защитници на подсъдимия Г. Л. Г., на които безспорно следва да бъде предоставено и осигурено правото им да организират своята процесуална позиция пред Въззивната инстанция, доколкото след запознаване с изготвените мотиви, всеки един от тези защитници има право да допълни или ревизира както становището си по същество, така и да възрази срещу подадения протест със съответни доводи по същество, и/или да направи доказателствени искания. Няма никакви обективни данни, упълномощените защитници на подс. Г. Л. Г., а именно – адв. Е. Л.а Г.а – от САК, съответно преупълномощените от нея по воденото наказателно производство защитници адв. М.К. – от САК и адв. К.Ч. – от САК, като заинтересовани страни в производството, да са били търсени на известния за всеки от тях служебен адрес, за да им бъдат връчени преписи от така изготвените мотиви към постановената първоинстанционна присъда. По този начин първостепенният Съд е допуснал още едно отстранимо, съществено процесуално нарушение, налагащо връщане на делото на Районния съд за неговото надлежно администриране, доколкото крайният съдебен акт, в случая обжалваната присъда на СРС, НО, 14 състав, постановена на 28.09.2020 г. по НОХД № 1138/2019 г. по описа на същия Съд, представлява единство между диспозитив и мотиви към нея, за което следва да бъдат уведомени всички страни в процеса, в частност – и упълномощения процесуален представител на подсъдимия – адв. Е. Л.а Г.а – от САК, 3 съответно някой от преупълномощените от нея процесуални представители на подс. Г..

По делото не са налице данни адв. Е. Л.а Г.а – от САК, респ. преупълномощените от нея по воденото наказателно производство защитници на подс. Г. Г., а именно – адв. М.К. – от САК и/или адв. К.Ч. – от САК, да са били уведомявани въобще, че мотивите към атакуваната Присъда на СРС са изготвени, при това близо шест години след постановяване на тази Присъда, което съществено ограничава техните права в качеството им на самостойна страна в процеса, доколкото след запознаване с изготвените мотиви, всяка страни има право да представи и да изложи свое допълнително становище по същество, както и да направи възражения във връзка с депозирания от СРП протест срещу постановената първоинстанционна присъда; да изложи съответни доводи по същество и/или да направи нови доказателствени искания, а наред с това и да оспори процесуалната редовност и допустимост на депозирания протест, и да изрази своето становище по същество на изложените в него аргументи и възражения.