Решение № 6 от 09.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Велико Търново, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500370 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от Д. Х. Г. против Решение № 302/ 27.05.2024 г. по гр.д. № 982/ 2023 г. по описа на ВТОС, с което съдът е отхвърлил предявения от нея иск против РС – Горна Оряховица за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от разглеждане на гр.д. № 1111/ 2023 г. по описа на съда извън разумния срок. Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено от съд, по отношение на който съществува основателно съмнение в безпристрастността му, доколкото е ответник по иск за вреди, висящ пред ОС – Русе. Счита, че съдебният състав е следвало да се отведе по реда на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Отделно от това, било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсвали данни явилият се като представител на контролиращата страна – Прокуратурата на РБ прокурор да разполага с представителна власт в производството. Моли решението да бъде обезсилено и делото да бъде разгледано от друг съд. По същество твърди неправилност на съдебния акт, постановен при повърхностен анализ на доказателствата, без обсъждане на наведените съображения и оплаквания. Съдът не изследвал цялостното развитие на производството. Позовава се на практика на ЕСПЧ. Моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.

1

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна РС – Горна Оряховица е депозирала отговор със становище, в което са развити съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че не са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения. В производството по делото Прокуратурата на РБ не участвала като правен субект и носител на права и задължения, а като представител на Държавата в защита на обществения интерес и представителната власт на съответния прокурор произтичала от закона без да зависи от волята на различни органи в йерархията на Прокуратурата. Относно оплакването, че съдът не се отвел от разглеждане на спора, излага, че жалбоподателят не се позовава на хипотеза на абсолютно основание за отвод, а съдът е мотивирал отказа си да се отстрани.

Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде потвърдено.

Прокуратурата на РБ също счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли решението на ВТОС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Отказът на съдията да се отведе на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, ако е незаконосъобразен, представлява процесуално нарушение, което може да засегне само правилността на решението, но не се отразява на валидността на съдебния акт.

Този извод е следствие от правомощията на въззивния съд, който е инстанция по същество, формираща решението си по правния спор след самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и при съобразяване доводите и възраженията на страните. След като даде собствено разрешение на материалноправния спор въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд само го съпоставя с това на първата инстанция и съответно потвърждава, изменя или отменя акта му. В този смисъл е Решение №202/07.04.2020 г. по дело №2832/2018 г. на IV г.о. на ВКС.

Независимо от това, за пълнота на изложението и с оглед личността на жалбоподателя, за когото на съда е служебно известно, а това е видно и от приложените по делото документи, че чрез процесуалния си представител К. Т. предявява множество искове с твърдения за накърняване на гражданските му права от съдилищата и конкретно правото му на разглеждане на исковите му претенции в разумен срок и атакува всички постановени по тях актове по същество и по движението им, ВТАС намира за необходимо да посочи следното: Постановилия решението съдебен състав на ВТОС е избран при спазване на принципа за случайно разпределение на делата.

Обективираният в Определение № 325/ 13.03.2024 г. отказ на съдията-докладчик да приеме поискания от ищеца отвод е обоснован с ясно изложени мотиви. Този отказ е 2 законосъобразен. Съмнението на ищеца в безпристрастността на съда е базирано на твърдения, че предявеният от него иск е срещу съд от района на ВТОС. Съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека безпристрастността на съда се преценява от обективна страна – с оглед наличието на обективно съществуващи факти, пораждащи съмнение, и от субективна страна – с оглед наличието на данни за личната предубеденост или интерес на съдията от изхода на конкретно дело. Личната безпристрастност на съдията се предполага при липсата на доказателства за противното. В случая нито процесуалното поведението, нито актовете на съдията разкриват предубеденост, пристрастие или предразсъдъци. По отношение на обективната страна: ВТОС, в чийто персонален състав е включен съдията-докладчик, не е страна по материалното правоотношение – предмет на исковата претенция на Г., за да се презюмира пристрастие при разглеждане на спора и заинтересованост от изхода му. Обстоятелството, че предявеният иск е насочен срещу съд от съдебния район на ВТОС не е годно да породи съмнение, че съдията дори косвено е заинтересован от изхода на спора, защото обосноваването на съмнение с виждането, че всеки съдия е пристрастен и заинтересован да защити имиджа на съдебната система и колегите си от нападки и оплаквания за бавно правосъдие, би довело до отвод на всички съдии в страната. С оглед изложеното, не може да бъде формиран извод за обективно и оправдано съмнение, обуславящо отвеждане на съдията на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Исканият отвод на конкретния съдия, преценен и с наличното по делото искане за отвод на всички съдии от ВТОС по образувани по искови молби на Г. дела, както и с процесуалното поведение на същата и на нейния процесуален представител по други, служебно известни на съда дела, по които са релевирани оплаквания за незаконосъобразен отказ за отстраняване на съдиите, би могъл да се квалифицира като злоупотреба с процесуални права, насочена към избор на съд или съдебен район.

Напълно неоснователно е и второто оплакване, което жалбоподателят свързва с допустимостта на решението – досежно представителната власт на участвалия в производството прокурор. Участието на прокурор в производствата по ЗОДОВ, по искове, предявени срещу процесуални субституенти на Държавата, различни от Прокуратурата, е задължително съгласно чл.26, ал.3 ГПК вр. чл.10, ал.1 ЗОДОВ и в случая Прокуратурата е била конституирана като страна и е участвала чрез свой представител. Прокурорът от състава на съответната на съда по рода си прокуратура действа в обществен интерес като представител на единната и централизирана Прокуратура и представителната му власт произтича от закона, а не от волята на органи в йерархията на Прокуратурата. Само в случай, че Прокуратурата участва в производствата пред съда като равнопоставен субект на насрещната страна по спорното материално правоотношение, тогава тя се представлява от своя ръководител – Главния прокурор или представители, упълномощени от него.

3

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти са изяснени подробно от ВТОС: На 16.12.2022 г. Д.

Х. Г. е предявила иск с цена 6 000 лв. с правно основание чл.2б, ал.1, т.2 ЗОДОВ срещу ВТОС, като е завела исковата молба пред същия съд. На 05.01.2023 г. производството по образуваното гр.д. № 870/ 2023 г. по описа на ВТОС е прекратено поради неподсъдност на спора на ВТОС по правилата на родовата подсъдност и е постановено изпращане на делото на РС – Велико Търново. След изтичане срока за обжалване на съдебния акт – на 16.01.2023 г. делото е изпратено на ВТРС. По образуваното гр.д. № 214/ 2023 г. в рамките на 2 месеца са последвали отводи на всички 14 съдии от състава на ВТРС и на 15.03.2023 г. делото е изпратено на ВТОС за процедура по чл.23 ГПК.

ВТОС е възложил разглеждането на спора на РС – Павликени, на който съд делото е изпратено на 04.04.2023 г. По образуваното гр.д. № 239/2023 г. по описа на РС – Павликени всички съдии и от този съд са се отстранили от разглеждане на спора и делото отново е върнато на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа исковата претенция на Г.. На 03.05.2023 г. делото е изпратено на РС – Свищов, където е образувано гр.д. № 288/ 2023 г. След отводи на съдиите от този съд на 18.05.2023 г. делото е върнато на ВТОС за процедура по чл.23 ГПК. Разглеждането му е възложено на РС – Горна Оряховица, който съд е получил делото на 26.05.2023 г.

По образуваното на същата дата гр.д. № 1111/2023 г. с последователни отводи от 30.05.2023 г., 02.06.2023 г., 03.06.2023 г., 07.06.2023 г., 09.06.2023 г., 12.06.2023 г. и на 13.06.2023 г. /два отвода/ всички съдии от състава на ГОРС са се самоотстранили от разглеждането на спора. На 15.06.2023 г. е постановено прекратяване на делото пред РС Горна Оряховица и същото е изпратено на ВТОС за определяне на друг, равен по степен съд. Тъй като всички съдилища от района на ВТОС са се отвели, ВТОС е изпратил делото на ВТАС, който по реда на чл.23 ГПК е възложил делото на РС – Бяла. Образуваното пред този съд гр.д. № 574/ 2023 г. е прекратено пред този съд след извършени процесуални действия по движението му поради отвод на съдиите, направен след завеждане на иск от ищцата срещу РС – Бяла по чл.2б ЗОДОВ. Делото е изпратено на ОС – Русе, който по реда на чл.23 ГПК е възложил разглеждането му на РС – Русе. Към датата на приключване на устните състезания пред ВТАС делото е висящо пред ОС – Русе, на който съд то е изпратено от РС – Русе по правилата на родовата подсъдност с оглед допуснато изменение на предявения от Г. иск чрез увеличението на цената му от 6 000 лв. на 33 000 лв.

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция споделя формирания от ВТОС извод за неоснователност на предявения от Д. Х. Г. иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на РС – Горна Оряховица да й заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото й по чл.6 § 1 от КЗПЧОС за разглеждане на гр.д. № 1111/ 2023 г. в разумен срок.

4

Правото на обезщетение по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ е обусловено от установяване на действия или бездействия от длъжностни лица на правосъден орган или органи, довели до забавяне развитието на съдопроизводството по конкретен спор и неприключването му в рамките на срок, който обективно, според конкретните обстоятелства на случая, и в съответствие с утвърдените стандарти на правовата държава и в практиката на ЕСПЧ може да бъде приет за разумен. Отговорността по ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна да гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и добросъвестно, но в производството по този закон като страна по материалното правоотношение тя се представлява от процесуални субституенти. Съгласно чл.7, ал.1 ЗОДОВ по иск по чл.2б ЗОДОВ Държавата се представлява от съответния съд или съдилища, които по твърдения на ищеца са нарушили правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. В настоящия казус ищцата Г. търси обезщетение за вреди по висящо производство, като исковата й претенция е насочена само срещу РС – Горна Оряховица, който е един от съдилищата, участвали в разглеждането на предявения от нея иск по ЗОДОВ срещу ОС – Велико Търново. Пред този съд делото е било образувано под № 1111 по описа за 2023 г. и разглеждането на това дело тя твърди, че е забавено. Ищецът е този, който с твърденията си очертава предмета на спора. В случая в искова молба се излагат твърдения, че от образуването на производството на 16.12.2022 г. до предявяване на настоящия иск – 05.12.2023 г. по него не са проведени открити съдебни заседания, т.е. очертан е период от време, през който според ищцата е налице бавно правосъдие и именно този времеви отрязък следва да бъде изследван и анализиран. Ако бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, разглеждали делото в рамките на исковия период, те носят солидарна отговорност, но кредиторът сам избира срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда – спрямо всички съпричинители в условията на солидарна отговорност или на разделна такава, с оглед преценката му за приноса на всеки от тях, или спрямо един от съпричинителите за цялото задължение, съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, или за частта, съобразно неговия принос. При всяко положение процесуалният субституент, срещу когото е предявен искът, следва да има принос за настъпване на вредата, т.е. да е способствал в някаква степен за бавното правосъдие. Отговорността на Държавата не би могла да бъде ангажирана, ако нейният субституент, срещу когото е предявен искът, не участва в причинноследствения процес и няма принос за евентуалното бавно правосъдие. Следва да се държи сметка както за принципите на деликтната отговорност, така и за целта на закона, която е не само пострадалото лице да бъде обезщетено за причинените му вреди, но и конкретният допуснал нарушение орган на съдебна власт да бъде дисциплиниран и да предприеме необходимите мерки за подобряване на дейността си по предоставяне на правосъдни услуги. Санкцията срещу конкретния съд е част от моралното удовлетворение за пострадалия. Отнесено към настоящия казус, 5 изложеното означава, че при достигане до извод за забавено правосъдие в рамките на периода от завеждане на исковата молба на Г. до приключване на производството пред ГОРС – 7 месеца, отговорността на Държавата в лицето на ГОРС ще бъде ангажирана, само ако ответният съд има някакъв принос за тази бавност.