Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 661 от 06.10.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1434/2025
Вид
Определение № 661
Подписан
06.10.2025
В сила
06.10.2025
Състав
Светлозар Георгиев Георгиев, Даниела Михайлова, Станчо Радев Савов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661 гр. Варна, 06.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20253100601434 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частен протест на ВРП подаден срещу определение № 3980/01.08.2025г по НОХД № 1248/2025г. по описа на Районен съд-Варна, 37-ми състав, с който се протестира срещу прекратяването на съдебното производство и връщането му на Районна прокуратураВарна, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.

В частния протест сe посочва, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в обвинителния акт, който е единство от обстоятелствена част и диспозитив, са посочени общия брой и стойност на неплатените вноски за издръжка за инкриминирания период , който е по-голям от този, посочен в изготвената по делото експертиза. Твърди се, че е налице идентичност между описаната фактическа обстановка и диспозитива, както и че в обстоятелствената част са описани всички съставомерни признаци на деянието, а именно броя на постановените съдебни решения, касаещи размера на определената за детето издръжка, извършените от подс.

Н. плащания, които не винаги са били своевременни и в пълен размер, както и липсата на такива за определен период. Посочено е още, че въпросът за размера на неплатените вноски е въпрос по съществото на делото, и не следва да се обсъжда в хода на разпоредителното заседание. Поради това и с частният протест се иска от въззивната инстанция да отмени определението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на ВРС за продължаване на съдебното производство.

1

Срещу частният протест е постъпило възражение от адв. Тодор Игнатовслужебен защитник на подс. Н., в което е изразено становище, че протестът е неоснователен . Изложени са съображения за това, че във внесения обвинителен акт липсва яснота относно дължимите вноски за издръжка , както и че е налице неяснота в посочените в обстоятелствената част на акта и диспозитива различни суми. Поради това и се иска протестът да бъде оставен без уважение.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

С определение по НОХД № 1248/2025г. по описа на Районен съд-Варна, 37-ми състав в разпоредително заседание от 30.07.2025г. първоинстанционният съд се е произнесъл на основание чл. 248 ал.1 т.1- 8 от НПК, като по т. 3 е приел, че са налице отстраними съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт и върнал делото за отстраняването им на ВРП.

Въззивната инстанция не споделя становището на първоинстанционния съд за това, че обвинителния акт страда от пороци, които не дават възможност на подс. Н. в пълен обем да се запознае с обвинението и да организира своята защита.

От материалите по делото е видно, че срещу Н. Н. е внесен обвинителен акт за това, че в периода от м. юли. 2018г. до м. януари 2025г. включително, в гр. Варна, след като бил осъден с три подробно описани съдебни акта , да издържа свой низходящдъщеря си Божидара Н.а, чрез нейната майка и законна представителка Кристияна Тодорова, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- в размер на 32 месечни вноски от м. юли 2018г. до .м. февруари 20121 г. включително по 150л. всяка, 22 месечни вноски от м. март 2021г. до м. декември 2022г. включително, всяка по 200лв. и 25 месечни вноски от м. януари 2023г. до м. януари 2025г. включително, всяка по 350лв., всички вноски на обща стойност 17 950лв.- престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

В обстоятелствената част на акт подробно и хронологично са описани съдебните актове, с които подс. Н. е бил осъден да заплаща издръжка, промяната на нейния размер, предприетите действия на различни съдебни изпълнители, сезирани с молби от Кристияна Тодорова, както и осъщественото от подсъдимия бездействие в инкриминирания период. Посочено е, че след наложени запори върху трудовото възнаграждение на Н. и след продажба на недвижим имот е било погасено задължението му за дължимата за дъщеря му издръжка за периода от 01.11.2016г. до м. февруари 2024г. , за което е било заведено изпълнително дело при ЧСИ Станимира Данова. Посочено е също така, че подс. Н. в последствие продължил да не изпълнява задължението си и да не плаща издръжка за детето си. В обвинителния акт е описано и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в която са посочени постъпилите от страна на подс. Н. плащания по образуваните срещу него 2 изпълнителни дела, както и че в периода м. юли 2018г. – м. април 2024г. св. Тодорова е получила сумата от 19 010, 59лв. при дължима сума за издръжка в размер на 14 800лв.

При съпоставка между включените в диспозитива на обвинението периоди, брой вноски и размер на дължими суми и описанието на заключението на посочената експертиза, настоящият въззивен състав счита, че не е налице твърдяното от защитата на подс. Н. и състава на ВРС противоречие и неяснота. От страна на ВРП изрично е отбелязано , че съобразно постановените съдебни решения подс. Н. е бил осъден да заплаща за дъщеря си издръжка както за минал период, така и за периодите от датата на завеждане на исковите молби за изменение на размера на издръжката до влизане на съответното съдебно решение в сила, като тези обстоятелства не следва да се вземат предвид при отчитане на крайната сума. На следващо място към периода, изследван от експертизата, в диспозитива на обвинението против Н. са включени вноски от м. април 2024г. до м. януари 2025г., с което се увеличава както броя на дължимите вноски, така и размера на неизплатените суми. Поради това настоящият съдебен състав намира, че достатъчно ясно и конкретно в обвинителния акт е посочено за какво подсъдимия е предаден на съд, а дали и кога той напълно е изплатил дължимите от него суми за издръжка е въпрос по съществото на делото и е свързан с евентуалното приложение на чл.183 ал.3 от НК. Не може обаче да се счита, че посочването на различни суми в обстоятелствената част от акта, които касаят конкретни периоди , действия на ЧСИ и различен вид задължения, води до противоречие и неяснота, с което да се нарушава правото на защита на подс. Н..

Настоящият съдебен състав не споделя и становището на ВРС , че в обвинителния акт липсват обстоятелства и факти, описващи подробно деянието от обективна и субективна страна, като посочването , че подсъдимия съзнателно не е изпълнил задължението си, е правен извод, а не е посочен факт, подлежащ на доказване в процеса. От обективна страна изпълнителното деяние по чл.183 ал.1 от НК се осъществява чрез бездействие, изразяващо се в неплащане на определена с влязъл в сила съдебен акт месечна сума за издръжка на низходящ, както е в случая. В обвинителния акт подробно са описани постановените съдебни решения, датите на които са влезли в сила, дължимите суми и срока за тяхното изплащане. Посочено е също така, че подс. Н. в инкриминирания период не е изпълнил доброволно това си задължение. С това съставомерните за деянието от обективна страна елементи са били описани. От субективна страна това деяние се извършва с пряк умисъл, доколкото след като едно лице знае, че е осъдено със стабилни съдебни актове да заплаща определена месечна сума за издръжка на детето и не изпълнява това задължение без наличието на обективни причини, то то осъзнава, че неизпълнението има общественоопасен характер и последици. В обвинителния акт изрично е посочено, че подс. Н. е знаел, че трябва да заплаща издръжка и въпреки това не го е направил. Това по никакъв начин не може да се възприеме като правен извод, а именно като факт, който подлежи на 3 доказване, например при твърдения, че са били направени плащания. С оглед на това настоящият съдебен състав изцяло споделя становището на прокурора при ВРП и намира, че депозирания частен протест е основателен и следва да бъде уважен.

Внесеният във ВРС обвинителен акт е годен да осъществи наказателнопроцесуалната си роля и доколкото съдържанието му отговаря на изискванията на закона, то не е налице ограничаване правото на защита на подс. Н. да разбере в извършването на какво престъпление с неговите обективни и субективни елементи е обвинен.

С оглед на изложеното до тук настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен , а делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Поради това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3980/01.08.2025г. по НОХД № 1248/2025г., по описа на ВРС, 37-ми състав, с което съдебното производство е било прекратено, а делото върнато на ВРП за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4