Решение № 960 от 11.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000503067 по описа за 2022 година

Въззивното производството е образувано по жалба на Й. И. П.- А. и М. А. А. срещу решение № 262028/ 18.06.2022г. на СГС, ГК, 20 състав, постановено по гр.д. № 8018/20г., с което са отхвърлени исковете им по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Жалбоподателите твърдят, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е установен обективният елемент от фактическият състав на придобивната давност- упражняването на фактическа власт в продължение на 10 години от страна на ответниците. Той не е дал вяра на показанията на доведените от тях свидетели, а само на тези на ответната страна. Свидетелите П. ясно и непротиворечиво установяват, че са живели в процесния апартамент до месец май, юни 2011г. и показанията им не са оспорени. А тези на ответниците смесват периодите, в които ответницата е била бременна с първото си дете. Въззивниците заявяват, че са оспорили далата на договора от 20.03.2010г. и приложенията към него относно тяхната дата. Твърдят, че те са съставени за нуждите на процеса. Във връзка с това оспорване ответниците не са ангажирали доказателства.

От тяхната страна те са манифестирали власт по отношение на апартамента след получаване на 1 нотариалната покана, връчена им на 20.07.2020г. До тогава те са били държатели на процесния имот, който им е бил предоставен за ползване през 2012г.

Затова молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове .

В депозиран писмен отговор Н. Г. и П. П. и в съдебно заседание чрез процесуалния им представител, оспорват жалбата. Излагат доводи за неоснователността й.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД . В исковата молба ищците Й. и М. А. твърдят, че са съсобственици на следния недвижим имот: апартамент № 65, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.***, ет.*** със застроена площ от 95, 87 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухненски бокс и сервизни помещения в едно с таванско помещение № 65 с площ от 5, 45 кв.м. и 1,67 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата. Апартаментът представлява самостоятелен обект с идентификатор

*** в сграда с идентификатор

***, разположена в ПИ с идентификатор *** по КК и

КР, одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009г. Апартаментът е придобит на основание покупко- продажба и наследяване както ищецът Й. А. има 5/8 ид.ч., а М. А.- 3/8 ид.ч. С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ № 108/27.07.2984г. за собственици на имота при равни квоти са признати Я. М.

П. и А. К. А.. С нот. акт № 81/25.02.1985г. Я. П. е дарила на О. К. А. собствената си ½ ид.ч. от имота. Й. П. и А. А. са сключили брак на 14.09.1997г., а по силата на Акт за раждане № 45/27.02.2003г. М. А. е тяхна дъщеря. През 2008г. по време на брака между Й. А. и А. А. последният е закупил от О. А. неговата ½ ид.ч. от процесния имот с нот. акт № 184/09.12.2008г. Последният е станал собственик на ¾ ид.ч., а Й. А. на ¼ ид.ч.

А. А. е починал на 22.11.2009г. и е оставил ищците за свои законни наследници. Н. Г. е дъщеря на Й. А. от първия й брак. През 2011г. Й. А. и й е 2 предоставила

20 000лв., за да бъде ремонтиран и обзаведен процесния апартамент. От тогава ответниците са заживели в него. На 27.12.2018г. ищците са поискали те да освободят имота като са им дали 6месечен срок от м.01-м.06.2019г., но те не са го направили. Вместо това са поискали допълнителен срок от три месеца, който им е бил даден. С нотариална покана от 2020г., получена от ответниците на 20.07.2020г., ищците са ги поканили да освободят жилището, но и до сега те не са го напуснали и не са им предоставили достъп до него. Ищците твърдят, че ответниците им дължат обезщетение за времето, в което са били лишени от ползването на апартамента 01.10.2019г. до 31.07.2020г. в размер на 5000лв. За периода от 2011г. до 31.09.2019г. и до момента те са заплащали данъците за процесния имот. Затова ищците молят съда да признае по отношение на ответниците, че те са собственици на описания по- горе имот и да ги осъди да им предадат владението върху него. Молят съда да осъди Н. Г. и П. П. солидарно да заплатят на Й. А. обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01.10.2019г. до 31.07.2020г. в размер на 3 125 лв. и за периода 2015г.-2020г. местни данъци и такси в размер на 1165, 23лв., а на М. А. съответно 1875лв. и 436, 96лв., в едно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват исковете. Считат ги за недопустими. Оспорват Активната легитимация на ищците, тъй като не са собственици на процесния имот.

Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода март 2010г. до 20.07.2020г. Н. Г. не оспорва, че е дъщеря на Й. А.. В отговора се излага, че през 1997г. ответниците са сключили граждански брак и са живели в жилище, собственост на Й. А. в гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.64. Тогава Й. и А. А. са живели в процесното жилище. Във връзка с това, че Н. Г. е очаквала дете, а жилището, което са ползвали е било маломерно, А. А. им е предоставил тяхното жилище, за да живеят в него, а А. са отишли да живеят в друго в кв. ***. Ответниците са предприели ремонт на процесното жилище, за който са сключили договор с „МХ Строй“ ООД на 20.03.2010г. на обща стойност 74 135, 77 лв. за СМР, подробно описани в оферта от 16.03.2020г. Правят възражение по чл.72 във вр. с чл.74, ал.2 ЗС и такова за право на задържане на имота до заплащане от ищците на извършените в имота подобрения като считат, че с горната сума се е 3 увеличила стойността му.

Ищците черпят правото си на собственост върху процесния имот от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 108/27.07.1984г., по силата на който Я. П. и А. К. А. са придобили правото на собственост при равни квоти върху процесното жилище.

Не се спори, че с нот. акт № 81/ 25.01.1985г. Я. П. е дарила на О. К. А. собствената си ½ ид.ч. от апартамент № 65.

С нот. акт № 184/09.12.2008г. О. А. е продал на А. А. своята ½ ид.ч. от процесния апартамент.

Безспорно е, че А. К. А. и Й. И. П. са сключили граждански брак на 14.09.1997г.- удостоверение за граждански брак № 112048/14.09.1997г.

Не е спорно, че те имат дъщеря М. А. А.- удостоверение за раждане от 27.02.2003г.

Не е спорно, че ответникът Н. С. Г. е дъщеря на ищецът Й. И. П.- А.удостоверение за раждане № 135663, приложено по делото.

Безспорно е, че А. К. А. е починал на ********г. и като законни наследници е оставил ищците по делото.

С нотариална покана от 02.07.2020г. ищците са поканили ответниците да освободят процесния имот като са им дали едноседмичен срок. Поканата е получена от двамата адресати лично на 20.07.2020г., видно от приложените две разписки.

Към исковата молба са приложени доказателства за плащане на данъци и такси от страна на ищците.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът се владее от ответниците.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателстваоферта от „МХ Строй“ ООД относно СМР за процесния имот без дата, договор от 20.03.2010г., сключен между същото дружество в качеството му на изпълнител и П. П. като възложител; Протокол № 1 от 28.06.2010г. на натурални видове СМР за 74135, 77 лв., удостоверение за сключен граждански брак от ответниците от 05.04.1997г.

4

В заявление от 02.02.2021г. ищците чрез техния процесуален представител са оспорили датата на договора, офертата и протокол № 1.

Твърдението им е, че те са създадени за нуждите на процеса. Като частен диспозитивен документ договорът не обвързва съда с материална доказателства сила. При оспорването му тежестта на доказване се разпределя по правилото на чл.193 ал.3, изр.2 ГПК. Тъй като оспореният договор не носи подписа на страната, която го оспорва, то тази, която го е представила е длъжна да докаже неговата истинност. Нейна е тежестта да установи с всички допустими и относими доказателства, че документът е съставен на датата, посочена в него, т.е. че има достоверна дата. По правилото на чл.181 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпила физическа невъзможност за подписването на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.

По делото ответниците не са представели доказателства съобразно посоченото в чл.181 от ГПК, които да установяват по безсъмнен начин датата на частния диспозитивен документ. Поради това следва да се приеме, че оспореният договор от 20.03.2010г. е неистински документ по отношение на датата на сключването му. Същото се отнася и до протокол № 1/28.06.2010г. Съдът установи, че в офертата няма поставена дата, поради което не следва да се произнася по истинността й на това основание.

Прието е заключение на техническа експертиза, което е посочило стойността на извършените СМР в процесния имот. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че не може да каже конкретната дата на извършване на ремонта, тъй като апартаментът е много добре поддържан. Към 2010г. цените биха били по- ниски, но с колко експертът не може да каже.

Извършен е основен ремонт и всички СМР представляват подобрения и увеличават стойността на имота.

Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано, безпристрастно, основаващо се на научните правила и професионалния опит на експерта.

В хода на съдебното дирене са приети и други писмени доказателства с 5 оглед твърденията и възраженията на страните.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

Свидетелите на ищеца са М. П. и И. П.. Те са брат и сестра и са племенници на Й. А., а братовчеди на М. А. и Н. Г.. Желаят да свидетелстват.

И двамата твърдят, че са живели в процесното жилище. М. П. е живяла от месец август 2009г. до месец юни 2011г., а И. П. от месец юли 2010г. до месец май 2011г. И двамата излага факти от живота си, с които свързват началото и края на ползване на жилището. Те са били студенти в гр. София и са го ползвали без да заплащат наем. Свидетелят М. П. заявява, че след като е напуснала процесния апартамент точно за една година е отишла да живее на друго място- от юни 2011г. до юни 2012г. и от последната година е започнала да живее в малкия апартамент на леля си в същия блок, в който преди това е живяла Н.. Свидетелят П. заявява, че в процесния имот е извършен голям ремонт като са събаряни стени. Леля й е била изненадана от него. Според свидетеля П. Й. А. е дала разрешение на ответниците да живеят в процесното жилище. Той също заявява, че след като със сестра му са напуснали жилището в него са заживели Н. и П.. Направили са ремонт. Бутнали са две стени, била е сменена дограмата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите, които излагат, като непровтиворечащи си по между си. Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК поради близката родствена връзка с ищците, но ги счита за убедителни и достоверни.

Свидетелите на ответника са В. и З.. Познават ответниците. Първият от 25 години и е кръстник на детето им. Вторият свидетел живее в блок 313, вх.4 и познава Н. Г. от дете. Тя е живяла във вх.*** на същия блок, заедно с майка си в боксониера. Запознала се е с П. и през 1995-1996г. са заживели там. Майка й с втория й съпруг Н. са отишли да живеят в друг апартамент в кв. ***. Преди това Н. е живял в ап.*** на същия блок. До началото на 2010г. са останали да живеят в малкия апартамент. Н. е забременяла през 2009г. и А. А. й е казал, че й подарява тристайния апартамент. Когато са се преместили там тя е била бременна с първото си дете П.. Н. й е подарил жилището, защото П. му е казал, че ще изтегли ипотечен кредит. В началото на 2010г. е започнал голям ремонт. Той е бил преди раждането на П..