Решение № 2676 от 22.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2676 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110164305 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Б. В. В. против Н. В. И...

Ищецът твърди, че във въззивни жалби, подадени на 25.11.2016 г. срещу присъда по НЧХД № ****/**** г., адресирани до СГС – НО, Главен инспектор на ИВСС и ВСС – Съдийска колегия, ответникът е написал „за лъжливия тъжител В.“, „измамника В.“ и „за лъжливия граждански ищец В.“. Излага, че следствие на обидните думи „измамник“ и „лъжлив“ се е почувствал засегнат, честта му била накърнена, изпитал унижение, прераснало в раздразнение. Твърди, че в една от жалбите ответникът написал, че ищецът е уличен с писмени доказателства в нарушение на законите, наложени лъжи, манипулации, измами и документни престъпления и въздействие върху съдии, както и че със съдия Анг. били съучастници в измами и документни престъпления. Тези клеветнически твърдения накарали ищеца да почувства срам от лицата, които са ги прочели. Сочи, че с оглед описаното е завел срещу ответника частна тъжба въз основа на която било образувано НЧХД № *****/**** г. на СРС, 3-ти състав, по което ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпни деяние - за това, че на 25.11.2016 г. е разпространил обида публично в депозирани от него жалби, в които е написал нещо унизително за честта и достойнството, както и че публично е наклеветил ищеца, като е разгласил позорно обстоятелство. Сочи, че присъдата по посоченото НЧХД е влязла в законна сила на 08.01.2019 г. При тези твърдения моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, възмущение и раздразнение, причинени чрез разпространена обида публично в депозирани жалби срещу присъда по НЧХД ****/**** г. на СРС, НО, 94-ти състав, в които ответникът е написал нещо унизително за честта и достойнството на ищеца – „за лъжливия тъжител В.“, „измамника В.“, „за лъжливия граждански ищец В.“, ведно със законната лихва 1 от 06.12.2016 г. – дата на узнаването и сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в опозоряване, стрес, срам и неудобство, причинени чрез разпространена от ответника клевета публично в депозирани жалби срещу присъда по НЧХД ****/**** г. на СРС, НО, 94-ти състав, в които ответникът е разгласил позорно обстоятелство, като е написал, че ищецът е уличен с писмени доказателства в нарушение на законите, наложени лъжи, манипулации, измами и документни престъпления и въздействие върху съдии, както и че със съдия Анг. са съучастници в измами и документни престъпления, ведно със законната лихва от 06.12.2016 г. – дата на узнаването.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът прави възражение за изтекла давност. Развива подробни съображения в насока, че в случая извършеното не представлява противоправно поведение, а е израз на свободно изразяване на мнение с оценъчен характер. Сочи също и че претенцията е силно завишена. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена присъда по НЧХД № *****/****г., влязла в законна сила на 08.01.2019г., с която ответникът Н. В. И. е признат за виновен за това, че е разпространил обида, публично, в депозирани от него две жалби, в които е написал нещо унизително за честта и достойнството на В., както следва: „за лъжливия тъжител В.”, „за лъжливия граждански ищец В.”. С цитираната присъда И. е признат за виновен и за това, че публично е наклеветил в депозирана от него жалба Б. В., като е разгласил позорно обстоятелство за В., а именно, че В. е уличен с писмени доказателства в нарушение на законите, извършени манипулации, измами, документни престъпления и въздействия върху съдии.

По делото е разпитан св. Н. Ц., който твърди, че знае, че Н. е отправил обиди по отношение на ищеца. В. бил много разстроен от случилото се, ядосал се, бил дълбоко засегнат. След случая започнал да страни от останалите си колеги, спрял да се събира с тях.

Когато трябвало да образува изпълнителни дела, не влизал в кантората на съдебния изпълнител, а ги предавал на свидетеля, защото не искал да се коментира от колегите им в кантората. Чувствал се засрамен, разказвал му за различни подмятания сред колеги. Общи познати адвокати питали свидетеля дали ищецът не е „далавераджия”. Заради това В. избягвал да комуникира с колеги, чувствал се обиден и засрамен, споделил, че името му е изложено. Случаят се разчул доста в адвокатските среди. Няколко пъти молил свидетеля да входира вместо него документи в съда, защото не искал да бъде разпитван от деловодителите.

Други доказателства от значение за предмета на делото не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

2

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Исковата претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.

За нейното уважаване е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на деецаи настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява противоправно поведение от страна на ответника. Това обстоятелство се установява от приложената към настоящето дело присъда по НЧХД № *****/****г., влязла в законна сила на 08.01.2019г., с която ответникът Н. В. И. е признат за виновен за това, че е разпространил обида, публично, в депозирани от него две жалби, в които е написал нещо унизително за честта и достойнството на В., както следва: „за лъжливия тъжител В.”, „за лъжливия граждански ищец В.”. С цитираната присъда И. е признат за виновен и за това, че публично е наклеветил в депозирана от него жалба Б. В., като е разгласил позорно обстоятелство за В., а именно, че В. е уличен с писмени доказателства в нарушение на законите, извършени манипулации, измами, документни престъпления е въздействия върху съдии.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Ето защо, посочените елементи на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД не следва да се изследват отново в настоящето производство, като съдът намира същите за доказани.

При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът следва да изхожда от критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно понятие, а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на дееца и отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия /ППВС № 4/23.12.1968 г., т.2/. Съдът следва да съобрази вида, характера и тежестта на полученото увреждане, доказаните неимуществени вреди и периодът за възстановяване на ищеца, нуждата да ползва чужда помощ, невъзможността да работи и негативното отражение на инцидента върху психиката на ищеца. При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия към датата на деликта.

За да определи размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид характера на уврежданията и продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания.

От показанията на разпитания по делото св. Ц., чиито показания съдът кредитира изцяло като пълни и безпротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, се установява, че обидата и клеветата, за които ответникът е признат за виновен, са се отразили на ищеца в личен и професионален план. От събраните гласни доказателства се установява, че В. бил много разстроен от случилото се, ядосал се, бил дълбоко засегнат. Започнал да страни от останалите си колеги, спрял да се събира с тях.

3

Когато трябвало да образува изпълнителни дела, не влизал в кантората на съдебния изпълнител, а ги предавал на свидетеля, защото не искал да се коментира от колегите им в кантората. Чувствал се засрамен, разказвал за различни подмятания сред колеги. Следствие на това, В. избягвал да комуникира с колеги, чувствал се обиден и засрамен, споделил, че името му било изложено. Случаят се разчул доста в адвокатските среди. Няколко пъти молил свидетеля да входира вместо него документи в съда, защото не искал да бъде разпитван от деловодителите.

Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до пълните предявен размери от по 1000 лв.

Върху уважената част от главницата се дължи и законната лихва от датата на извършване на деликта – 06.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът своевременно е направил възражение за погасяване на вземането по давност. Гражданската отговорност за вредите от деликта не е обвързана с наказателното производство,тъй като за завеждането на гражданския иск не е необходимо деецът да е осъден с наказателна присъда. Воденето на наказателно производство срещу деликвентите не спира давността. Както е прието, с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 1016 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 293/2009 г., III г. о., ГК, наказателният процес, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност, когато същата е започнала да тече. Същото е възприето и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 610 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр.д. № 888/2009 г., IV г.о.

Съгласно приетото в решение № 225/27.10.2016г. по гр. д. № 1359/2016г. на ВКС, IV ГО, „давността тече от момента на извършването на деянието, а не от влизането в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок”.

Ето защо, в настоящия случай давността е започнала да тече от 06.12.2016г., в момента на връчването на преписи от въззивните жалби. По делото не се спори, че жалбите са достигнали до знанието на ищеца именно на тази дата, а това се установява и от изложените мотиви към присъдата по НЧХД № *****/****г. на СРС – л. 6 от настоящето дело.

От момента на узнаването – 06.12.2016г. до датата на подаване на настоящата искова молба на 11.11.2021г. не са изминали повече от 5 години, поради което неоснователни са възраженията на ответника за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните обезщетения.

По отношение на законната лихвата, възражението за давност е частично основателно, тъй като същата се погасява с изтичане на тригодишен срок, поради което 4 лихвата следва да бъде присъдена от 11.11.2018г.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 740 лв., от които 370 лв. за адвокатско възнаграждение и 370 лв. депозит за особен представител на ответника.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 100 лв. държавна такса.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на Б. В. В., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), по предявения искове с правно основание чл. 45 ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, следствие на разпространена обида, публично, в депозирани от него две жалби с вх. № *****/25.11.2016г. и вх. № *****/25.11.2016г., в които е написал нещо унизително за честта и достойнството на В., както следва: „за лъжливия тъжител В.”, „за лъжливия граждански ищец В.”, за което ответникът е бил признат за виновен с присъда от 14.02.2018г. по НЧХД № *****/****г. на СРС, 3 с-в, ведно със законната лихва върху главницата от 11.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Разпечатката съдържа 38 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/38286a93-7072-4b54-a48a-5375e02b893f