Решение № 109 от 06.11.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. С., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Е. Д. Н. като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20241870200395 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-2400274/29.07.2024г., издадено от Директор на Дирекация „Инспекция по труда С. област“, с което на „Б.“ ЕАД, ЕИК 122072640 със седалище и адрес гр.С., ул.С.ш. ** е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 300/триста/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата вр. с чл.128, т.1 от КТ.

Жалбоподателят, оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и моли да бъде отменено.Алтернативно се прави искане за изменение на наказателното постановление като наложената санкция се намали до минимума от 100лева.В съдебно заседание се представлява от адв.Оцетова, която подържа жалбата и излага доводи по същество защо следва да се отмени или измени наказателното постановление.

Въззиваемата страна Директор на Дирекация „Инспекция по труда С. област“ изпраща представител-нач. А., която взема становище по същество, излага доводи за потвърждаване на наказателното постановление.Претендира 1 и юрисконсултско възнаграждение.

С.ския районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на трудовото законодателство на 08.05.2024 г. в обект на контрол: база и администрация на Б., находящ се в гр.

С., ул. „С. ш . " № ** от „Б." ЕАД, ЕИК: 122072640, в качеството му на работодател. Били изискани сведения и представяне на документи, в т.ч. и на документи, свидетелствали за изпълнение разпоредбата на чл. 128, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда, а именно: Разплащателни ведомости (фишове за заплати) и/или други документи удостоверяващи изчисляването на заплатите на работниците и служителите за времето на съществуване на трудовото правоотношение и изплащането на трудовите възнаграждения за последните 3 години".

При инспектирането п о документи в периода о т 17.05.2024 г. до 07.06.2024 г , „Б." ЕАД, ЕИК: 122072640, в качеството н а работодател представил изисканите с призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК документи.Било установено, че работодателя не е начислил на А. М. Й., ЕГН:

********** на длъжност „работник сметосъбиране" допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за месец август 2023 год. В размер на 1 на 100 за всяка година придобит трудов стаж в нарушение на чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Нарушението било извършено на 19.09.2023г. в гр.С., когато изтича крайния срок за изплащане на заплата за предходния месец.Незабавно след тази констатация и съставения АУАН работодателя отстранил нарушението като изплатил на работника полагаемото възнаграждение.Така било издадено обжалваното НП, с което „Б.“ е санкциониран, като било преценено че случаят е маловажен тъй като работодателя веднага отстранил нарушението.

За да приеме тази фактическа обстановка съдът кредитира показанията на разпитаният свидетел К. К.-свидетел по акта, както и писмените доказателства-АУАН, констативен протокол, оправомощителна заповед, предписания.Гласните доказателсва и писмените изцяло кореспондират по между си и противоречия не бяха констатирани. Всъщност по фактическата обстановка страните и не спорят.

При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:

2

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Съдът възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН и двата акта са издадени от компетентни лица.Не се констатираха процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство, които да се довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.Правилно са приложени както санкционната, така и нарушените разпоредби.

Съдът счита че няма нарушение конкретно при изготвяне и връчване на АУАН.Лицето което като упълномощен представител се е явило е упълномощено да представлява дружеството пред Испелкцията по труда и да получава всякакви и документи.Без каквото и значение е факта, че не било изрично упълномощено за наказателното производство.Няма как този факт да се счете за толкова съществено процесуално нарушение до степен че да опорочи цялото административно наказателно производство.

Относно факта че седмица преди съставяне на процесното работника е подал до РС-С. изкова молба срещу работодателя „Б.“ също не се отразява на законосъобразността на НП.Действително от подаване на исковата молба всички проверки следва да бъдат спрени, нито инспекцията може да дава предписания, но в случая проверката и констатациите, както и съставения АУАН и дадените предписания са преди подаване на исковата молба.Смисълът на разпоредбата чл.404, ал.1, т.12 от КТ е да не се смесва административно производство и течащи проверки с гражданското производство.

При гореустановената фактическа обстановка и цитираните норми е видно че наказващия орган законосъобразно е ангажирал административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.

За стореното нарушение в хипотезата му на маловажност се предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.

В случая обаче според съда наказващия орган правел е отчел редици 3 смекчаващи вината обстоятелства, които водят на извода че случаят е маловажен.

Според съда обаче наказващия орган неправилно е наложил санкция на максималния размер предвиден в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ.В същата е предвиден размер на наказание имуществена санкция е от 100 до 300лева.Това налага съдът да индивидуализира този размер съобразно чл.12 от ЗАНН.Както бе отбелязано по-горе нарушението е отстранено, няма спрямо дружеството данни за други нарушения на трудовото законодателство с влезли в сила актове.Съдът взема предвид и ниския размер на неизплатеното възнаграждение, което не е част от основната заплата, допълнително такова за прослужено време. Предвид това поради липса на отегчаващи обстоятелства като най-справедлив размер при индивидуализацията предвид санцкията по чл.415в, ал.1 от КТ съдът намира минимума от 100лева.Именно този размер на имуществена санцкия в най-пълен размер ще постигне целите по чл.12 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното наказателното постановление се явява частично незаконосъобразно и като такова следва да бъде изменено само досежно наложеното наказание, което следва да бъде определено на 100лева.

При този изход на спора и доколкото наказателното постановление не се отменя, но се изменя досежно размера на санкцията, разноски следва да бъдат присъдени и на двете страни.В случая жалбоподателя няма сторени такива. С оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган в негова полза следва да се присъдят разноски съразмерно с оставащата санкция. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ). По смисъла на чл. 143, ал. 3 АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК . Според 4 този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63д, ал.

5 ЗАНН препраща към чл. 37 ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., т. е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта, че юрисконсултът се е явявал по делото, а и с оглед правната сложност на делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 90 лв.

Като се вземе предвид обаче изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 300 на 100 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно със своеобразно потвърдената част от НП /оставащата санкция/ на наказващия орган следва да се присъди част от определеното юрисконсултско възнаграждение, а именно: 30 лв. (арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК ). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020 г. по адм. дело № 607/2018 г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – С. област".

Предвид изложеното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-2400274/29.07.2024г., издадено от Директор на Дирекация „Инспекция по труда С. област“, с което на „Б.“ ЕАД, ЕИК 122072640 със седалище и адрес гр.С., ул. С. ш. ** е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 300/триста/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.3 вр. с чл.415в от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение на чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и 5 организацията на работната заплата вр. с чл.128, т.1 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 300/триста/ лева на 100 /сто/лева.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД, ЕИК 122072640 със седалище и адрес гр.С., ул.С.ш. **, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" С. област, сумата от 30/десет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд-С. Област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 6