Решение № 309 от 05.03.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 309 гр. Бургас, 05.03.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, 17-ти наказателен състав, в публично заседание на 27.02.2020 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анатоли Бобоков при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 5641 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, ЕИК *** срещу Наказателно постановление № 434345-F446871 от 09.04.2019 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се твърдят нарушения на материалния и процесуалния закон.

ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 7.11.2019 г. е била извършена проверка от свидетеля М. на длъжност инспектор в НАП на търговски обект –бирария ***, находящ се в гр. Бургас,***, стопанисван от жалбоподателя. При проверка на Книгата за дневни финансови отчети за 2019 г. свидетелят М. констатирал, че не е бил отпечатан дневен финансов отчет за 26.10.2018 г. с нулиране и запис във фискалната памет. От разпечатан КЛЕН от фискалното устройство се установило, че за тази дата са били регистрирани 39 продажби.

За констатираното нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС свидетелят съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие на 9.4.2019 г. било издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на актосъставителя са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Жалбоподателят не оспорва изложената по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В тази връзка съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение за допуснато нарушение в административнонаказателното производство, което да е довело до неяснота във връзка с вмененото на жалбоподателя нарушение. Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като при установените за безспорни по делото факти правилно АНО ги е подвел под нормата на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е била издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. По делото не е спорно, че дружеството-жалбоподател попада в обхвата на чл. 3 от Наредбата, както и че за процесната дата са били регистрирани във фискалното устройство на проверявания обект продажби. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е отпечатал дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за посочения ден. Всички тези факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП.

При така установените факти

АНО е приложил и правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл. 185, ал. 2 изречение последно, вр. ал. 1 ЗДДС, съгласно която когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Нормата на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал.1 ЗДДС, предвижда за търговците наказание

„имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв.

В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че с оглед липсата на данни за предходни нарушения, извършени от жалбоподателя наказанието имуществена санкция правилно е било определено в предвидения в чл.

185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500 лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл.

12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР №

1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 434345-F446871 от 09.04.2019г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на ***, ЕИК *** на основание чл.185, ал.2, изр. последно, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

Вярно с оригинала: Д.М.