Решение № 2162 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2162 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110202074 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. С. Т., ЕГН **********, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Х. Р., срещу наказателно постановление № 24-4332-025309 от 25.10.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, ОПП на СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата, и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по пътищата ЗДвП.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че атакуваният акт е издаден при непълнота на доказателствения материал и неизяснена фактическа обстановка.

Поддържа се, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че ЗДвП не съдържа легална дефиниция за понятието „дрифт“, поради което било недопустимо налагането на санкция за нарушение, което законодателят не бил описал и въздигнал в състав на нарушение, както и че в НП не е посочена конкретика по отношение описанието на деянието и обстоятелствата, при които е извършено. Излага се също така, че в наказателното постановление не е посочено точно с каква цел е използван пътят за обществено ползване, различна от тази за превоз на хора и товари, в който смисъл се излага, че направеното в АУАН и в НП словесно описание на нарушението, не съдържа посочване на съответната специфична цел, която е елемент от състава на 1 нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Навеждат се доводи, че описаната фактическа обстановка не покрива състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Твърди се също така, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че нарушението е извършено умишлено. Сочи още, че е нарушена процедурата по издаване на АУАН, тъй като не е спазена нормата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Алтернативно се поддържа, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.

В съдебното заседание по решаване на делото по същество въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., преупълномощена от адв. Р., която поддържа изложеното в жалбата. Моли за отмяна на наказателното постановление, претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

По делото е постъпило възражение от въззиваемата страна, депозирано преди разглеждането на делото в о.с.з. по решаването му, в което се взема становище по съществото на спора, като се моли обжалваното наказателно постановление да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.09.2024 г., в 13:08 ч., в гр. София, по ул. „Суходолска“, с посока на движение от ул. „Лайбниц“ към ул. „Западна“, Р. С. Т., ЕГН **********, управлявал лек автомобил модел и марка „,,***''“, с рег. № ,,***'', собственост на лицето С.С.И..

Жалбоподателят Т. управлявал лекия автомобил, като използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно изпълнявал дрифт, изразяващ се в поднасяне на МПС в дясно, чрез превъртане на задните движещи колела.

Свидетелят С. М. Ц. и А. Н. Н., от 03 РУ-СДВР, забелязали, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя Т., осъществява „дрифт“, при което спрели водача на автомобила за проверка. Тя била извършена на бул. „Александър Стамболийски“, до блок 10.

За констатираното нарушение, на място, свидетелят С. М. Ц. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу Р. С. Т. за използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари - нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Била направена справка с ОДЧ при 03РУ-СДВР, от която се установило, че автомобилът, управляван от жалбоподателя Р. С. Т., бил спрян от движение на 17.09.2024 г. Това нарушение също било констатирано и отразено в съставения от свидетеля С. М. Ц. акт за установяване на административно нарушение срещу Р. С. Т., в който е посочено, че на жалбоподателя Р. С. Т. се съставя АУАН за нарушение на чл.

140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП – „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.

Актът бил предявен на нарушителя, който отказал да го подпише, като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетеля И.Д..

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 24-4332-025309 от 25.10.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, ОПП на СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата, и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона 2 за движението по пътищата ЗДвП. Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 07.01.2025 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. М. Ц..

Свидетелят заявява, че е съставил посоченият по-горе АУАН. Макар показанията на свидетеля Ц. да слабо информативни, доколкото същият сочи, че заради множеството случаи в практиката си не помни процесната случка, съдът кредитира показанията му, тъй като същият е очевидец на осъществените от жалбоподателя маневри и въпреки изминалия период от време и естеството на осъществяваната от него дейност, е нормално да не може да възпроизведе подробно и изчерпателно възприятията си.

Съдът кредитира и останалите приобщени по делото писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля С. М. Ц. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – справка за лек автомобил модел и марка „,,***''“, с рег. № ,,***''; справка картон на водача; заповед № 513з-7484 от 03.08.2023 г., заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г. и заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

По пункт първи от атакуваното наказателно постановление, с което, на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата:

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 18.09.2024 г., в деня, в който е установено нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване на нарушителя, който обаче е отказал да го подпише. Този отказ е бил удостоверен с подписа на 1 свидетел, а именно на свидетеля И.Д., поради което и съдът приема, че изискването на чл. 43, ал. 2 ЗАНН е спазено. В 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от С. М. Ц. - „командир на отделение“ при Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в ОПП-СДВР, са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова Борисова, която работи на длъжност „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед заповед 3

№ 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. АУАН и НП отговарят на изискването за пълно и ясно описание на нарушението. Недвусмислено е посочена датата на извършване на нарушението – 18.09.2024 г., мястото - гр. София, по ул. „Суходолска“, с посока на движение от ул. „Лайбниц“ към ул. „Западна“, както и че жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС. Възражението на жалбоподателя, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са неясни, следва да се отхвърли като неоснователно. Това, че е използвана думата „дрифт“ не означава, че обвинението е неясно. Липсата на изрично уреден в ЗДвП термин не прави описанието неясно, доколкото думата има общовалидно значение, познато и наложило се в речта, а освен това изрично е описано в какво се е изразявало изпълнението на „дрифт“. Ето защо, съдът счита, че в обстоятелствената част на АУАН и НП, достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. За неоснователно следва да се приеме и оплакването, че доколкото в АУАН и в НП не била посочена съответната цел, с която жалбоподателят е използвал пътят за обществено ползване, освен по предназначението му, а именно за превоз на хора и товари, то описанието на нарушението било неясно. Съдът не споделя този довод на жалбоподателя, тъй като точно, ясно и безпротиворечиво в двата акта се посочва по какъв начин се използва пътят за обществено ползване, а именно – за изпълнение на дрифт, изразяващ се в поднасяне на МПС в дясно, чрез превъртане на задните движещи колела. Ето защо изрично е изведено, както в АУАН, така и в оспореното НП, нарушението с неговите обективни и субективни елементи от състава му.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя /отказът му да подпише акта е удостоверен с подпис един свидетел – И.Д./ и на един свидетел очевидец.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, която регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3827ef90-7808-4848-adae-aaa3462125b9