Решение № 501 от 20.08.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 501 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002104689 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 4048 от 16.09.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 908 от 29.06.2023 г. по в.гр.д.№ 1303/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С въззивното решение е отменено първоинстанционното Решение № 260050 от 13.06.2022 г. по гр.д.№ 1965/2020 г. на Районен съд – Асеновград и вместо това е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на ищците С. Н. Г., Н. К. Ш., С. К. Ц., В. Г. К., Л. В. Т., М. В. Г., Ц. Х. Т., В. К. Т., Х. К. Т., Г. А. Г. и К. А. Г., че ответниците по иска (понастоящем – касатори) Р. М. Б. и Г. Р. Б. не са собственици на поземлен имот № *** по КККР на [населено място], район Д. В., адрес на поземления имот: [населено място] - Д. В., площ 1 168 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: 9, предишен идентификатор ***, номер по предходен план *, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 187 , том ІІ, рег.№ 2119, дело № 362 от 02.05.2017 г. на нотариус С. К., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № * с район на действие Районен съд Асеновград, с който Р. М. Б. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], район Д. В.. Постановено е също, че като процесуално недопустими съдът оставя без разглеждане направеното от Р. М. Б. възражение за 1 подобрения в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], район Д.

В. и свързаното с това искане за признаване правото на задържане на процесния имот.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Може ли да се приеме, че е налице приключена реституционна процедура по ЗСПЗЗ в хипотеза, когато възстановяването на собствеността е извършено след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти със заповед на кмета на общината по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако след издаване на заповедта на кмета е одобрена кадастрална карта и с допълнителна заповед описанието на имота е съобразено и с нея?

Касаторите Р. М. Б. и Г. Р. Б., представлявани от адвокат А. П. от АК - Пловдив, считат, че фактическият състав, от който произтича правото на собственост на ищците, е завършен с издаването на Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на кмета на Община Асеновград. С последващо издадената Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. на кмета на общината единствено е посочен кадастралния номер на имота по одобрените кадастрална карта и регистър на район Д. В.. Одобрените карти и регистри имат декларативно действие и не променят вещноправния статут на имотите. Вписаните данни създават оборима презумпция за вярност, а евентуално неправилно отразяване на право на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Ето защо намират за неправилен извода на въззивния съд, че давност по отношение на процесния имот може да тече едва от 18.06.2013 г., когато влиза в сила Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. При безспорна идентичност между имот № * по ПНИ (посочен в Заповед № А-154 от 14.02.2006 г.) и ПИ № *** по КККР на [населено място] (посочен в Заповед № А-998 от 03.06.2013 г.), поддържат, че реституцията е приключила с издаването на Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на кмета на Община Асеновград, от който момент насетне за ответниците е било възможно да установят давностно владение върху имота. Относно оставените без разглеждане възражение за подобрения и искане за признаване на право на задържане на процесния имот се позовават на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ. Молят да се постанови отменяване на въззивното решение, като ВКС да отхвърли предявения иск. Претендират разноски за трите инстанции.

Ответниците по касация С. Н. Г., Н. К. Ш., С. К. Ц., В. Г. К., Л. В. Т., М. В. Г., Ц. Х. Т., В. К.

Т., Х. К. Т., Г. А. Г. и К. А. Г., с подадена чрез процесуален представител адвокат В. К. от АК – Пловдив молба с вх.№ 21293 от 09.12.2024 г. поддържат, че, независимо от отговора на поставения по делото правен въпрос, въззивното решение е правилно. Ако се приеме, че заповедта за възстановяване на собствеността по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е влязла в сила (каквото възражение ответниците са поддържали срещу исковата молба), то реституционната процедура не е приключила и давност за имота не е текла. Наред с това, по делото категорично е доказано, че не е имало явно и непрекъснато владение на процесния имот от страна на касаторите. Молят въззивното решение да бъде потвърдено. Претендират присъждането на разноски за защитата пред ВКС.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и доводите на страните, в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, въззивният съд 2 се е произнесъл по иск, предявен от настоящите ответници по касация иск, обоснован с твърдения, че са наследници на К. С. М.; в това им качество им било възстановено правото на собственост върху новообразуван имот с кадастрален идентификатор № *** в местност Г. и Д. В., в землището на квартал Д. В., [населено място], с площ 1 168 кв.м. Това станало със Заповед № А-154 от 14.02.2006 г., допълнена със Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. на Кмета на Община Асеновград. След това узнали, че през 2017 г. ответникът по иска (сега касатор) Р. М. Б. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който бил признат за собственик на същия имот на основание давностно владение. Поддържат, че той не е владял този имот в продължение на 10 години и не е придобил правото на собственост върху него, с оглед което са формулирали исканията си да бъде признато за установено по отношение на Б., че те не са собственици на имота, както и да бъде отменен КНА № 1565/2017 г.

Ответниците по иска са заявили, че живеят в кв. Д. В., а спорният имот се намира в близост до дома им. От 1990 г. родителите на Р. М. Б. владеели имота, като го обработвали; засадили в него овощни дръвчета. През 2004 г. е сключен гражданския брак на ответниците и оттогава те двамата владеят имота. Започнали да подменят засадените дръвчета с нови, да сеят и различни зеленчуци. През последните 16 години, а и преди това, никой не е оспорвал собствеността им. Оспорват твърденията, че заповедта за възстановяване на правото на собственост е влязла в сила, като твърдят, че същата не е връчена на всички заинтересувани страни. Твърдят, че са придобили имота на основание давностно владение, упражнявано от 2004 г. до сега. Молят предявения иск да бъде отхвърлен, евентуално - ищците да бъдат осъдени да заплатят сумата 7 000 лева, представляваща стойността на направените необходими и полезни разноски, до заплащането на която имотът да бъде задържан.

От фактическа страна е прието за установено, че със Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на Кмета на Община Асеновград е възстановено правото на собственост на наследници на К.

С. М. върху новообразуван имот * в местност „Г. и Д. В.”, землище кв. Д. В., площ 1 168 кв.м. В заповедта е отразено, че е влязла в сила на 28.06.2006 г. Тази заповед е допълнена със Заповед № А-998 от 03.06.2013 г., съгласно която идентификаторът на имота по КККР на [населено място], район Д. В., е ***. Между страните няма спор, че ищците са наследници на К. С. М..

С нотариален акт № 187, том 2, дело № 362/2017 г. по описа на нотариус С. К., Р. М. Б. е признат за собственик на същия недвижим имот по давностно владение.

Въззивният съд е приел, че издадената в полза на ищците Заповед № А-154 от 14.02.2006 г. на Кмета на Община Асеновград, допълнена със заповед № А-998 от 03.06.2013 г., обуславя правния им интерес като наследници на лице с признато право на възстановяване върху имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да предявят иск във връзка с възникналата конкуренция на права. Този спор следва да се разреши по съдебен ред в исковото производство, като няма пречка това да стане и с отрицателен установителен иск. Когато предмет на възстановяване са имоти, които попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както е в разглеждания случай, общинската комисия по земеделие се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на § 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи - чл.

3

14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Собствеността се възстановява след настъпването на множество законоустановени предпоставки, визирани в нормата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно в чл. 28 и чл. 28а ППЗСПЗЗ, включващи наличието на влязъл в сила помощен план и план на новообразуваните имоти. Възстановяването на правото на собственост, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва, след изменението на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., със специален административен акт по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - заповед на кмета на общината. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че реституираният имот е новообразуван имот с номер *, като към заповедта на кмета няма приложена скица. Приел е още, че имотът по реституционната заповед не е бил индивидуализиран с номер по кадастрален план. Едва с издаването на Заповед № А-998 от 03.06.2013 г., с която е допълнена Заповед № А-154 от 14.02.2006 г., процесният имот е описан с идентификатор *** по КККР на [населено място], район Д. В., т.е. извършена е индивидуализацията на имота с номер и е настъпил конститутивният ефект на заповедта така, че собствеността по отношение на реституирания имот да стане годна за защита. Юридическият състав, от който произтича правото на собственост на ищците, е завършен едва след издаването на Заповед № А-998 от 03.06.2013 г. на Кмета на Община Асеновград, тъй като, макар с ПНИ да се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които е придобито, съответно възстановено, със заповедта се извършва фактическото възстановяване на заявения имот, който се индивидуализира, като обект на собственост, като конкретна вещ, върху която това право може да бъде упражнявано, което е условие решението за възстановяване, съответно заповедта на придобиване на собственост от ползвателите, да породи конститутивно действие.

По конкретния казус е прието, че ответникът може да установи давностно владение едва след 18.06.2013 г., тъй като на тази дата е влязла в сила заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, като до предявяване на иска в съда, не е изтекъл достатъчен срок за придобиването му по давност.

Въззивният съд е приел, че планът за новообразуваните имоти не създава права, а отразява вече придобити права; до издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на ищците не е налице приключила процедура по възстановяване на имота, обектът, подлежащ на възстановяване по преписката, не е индивидуализиран като конкретна вещ, върху която ищците да са в състояние да осъществят собственически претенции. С оглед това, до постановяването на заповедта от 03.06.2013 г., влязла в законна сила на 18.06.2013 г., давност срещу ищците не е текла, защото не са могли да се защитят - като предявят против ответниците положителен, респективно отрицателен иск за собственост (какъвто би бил и недопустим, защото за тях реституционната процедура не е приключила).

По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск е намерен за основателен и е уважен, с оглед което и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издаденият в полза на 4